Ако има нещо по-досадно от слънчевото изгаряне през лятото, то това са упоритите гъбични инфекции, способни да ни мъчат с дни и седмици. Уви, спорите и дрождите им са част от микрофлората на собствената ни кожа и няма как да ги изолираме. Добрата новина е, че не са заразни, а съвременната медицинска козметика предлага чудесни възможности как да ги държим далеч през лятото. Кои са най-честите микози и можем ли да ги провокираме, докато сме с бански на басейна? Попитахме дерматолога доц. Гриша Матеев от Клиниката по кожни болести в „Александровска“.
През лятото обикновено се активират т. нар. дерматофити – гъбичките, които нормално живеят в повърхностния слой на епидермиса. Хранят се с кератин (съдържанието на роговия слой) и засягат най-често гладката кожа и големите гънки – слабините, подмишниците и кожата между пръстите на краката. Развиват се също по ноктите и космите, Характерно за тях е, че цял живот ги носим със себе си, но разбираме за тяхното съществуване само, когато им създадем благоприятна среда за развитие.
„Гъбичките са навсякъде по тялото ни. Те са част от микробиома, от нормалните микроорганизми, които виреят цял живот по нас. Счита се, че някъде на възраст около 3-4 годинки детето вече има по стъпалото си гъбички. Те си живеят там безсимптомно и не причиняват никакво заболяване, докато не се промени средата им”, отбелязва доц. Матеев.
Обичат влага и топлина
Нормално спорите и дрождите не се прехвърлят от човек на човек, както бактериите и вирусите. Много рядко можем да се заразим при ползване на общи гребени, кърпи или обувки. Обикновено подобна „размяна” се получава при децата в детските градини и училищните лагери, където не са създадени условия за ползване на лични вещи.
Размножаването на гъбичките започва, когато средата, която нормално обитават, се насити с влага и топлина. Типичен провокатор е изпотяването. Проблемът е, че през лятото точно този процес е трудно контролируем, затова и гъбичните инфекции са с най-висока честота.
„Да” на сандалите, „Не” на кецовете
Най-честата микоза е тази между пръстите на краката. Появява се, когато упорито отказваме да тръгнем по чехли, защото го считаме за „селско” или защото не харесваме стъпалата си, например. За тийнейджърите е „гъзарско” да са с кецове, но „запарката”, която се формира в там по време на летните горещини, е идеалната среда за развитие на гъбички. Разбира се, не коментираме случаите, когато ходенето със затворени обувки е наложително или въпрос на служебни ангажименти, както е при полицаите, военните, миньорите и работещите в производството.
„Клиничната картина на гъбичните инфекции е ясно различима. Най-често се наблюдава зачервяване, придружено от сърбеж, развитие на ерозии и лющене на стъпалата на краката”, допълва доц. Матеев.
По същия начин гъбичките „нападат” слабините и подмишниците, но не е изключено да се появят също по сгъвките на ръцете и краката, врата или дълбоките гънки на тялото при хора с наднормено тегло. Ето защо е важно да изхвърлим кецовете и маратонките през лятото и да се снабдим с широки дрехи, които не само ще осигуряват проветрение на тялото, но и ще ни разхлаждат в жегите.
Внимавайте с кучетата и котките
Човешките гъбички действително ходят по хората, но освен тях има и животински, които също ходят по хората. Първите се срещат под т. нар. антропофилни форми, а вторите са зоофилни видове. Точно с тях най-много трябва да се внимава, защото се явяват „чужди” за човешкия организъм.
„Тези гъбички нямат сезонност – проявяват се, когато сме били в контакт със заразено животно. Затова е важно да избягваме контакт със случайни животни”, отбелязва дерматологът.
Пример за инфекция, провокирана от зоофилни видове гъбички, е микроспорията, която се формира най-вече при дългокосместите кучета и котки. Хващат я най-вече децата, но не са защитени и стопаните, тъй като спорите могат да се предадат и чрез досег с вещите на животните – гребен, четка, нашийник, намордник и прочие.
Освен микроспорията, доста разпространени са и микозите по ръцете на селскостопански работници, които са в контакт с добитък.
Сексът не пренася кандида
Кандида (Candida) e може би най-известната гъбичка, която изправя косите на представителките на нежния пол. Те обаче нямат нищо общо с дерматофитите, които живеят по кожата. Обуславят се от наличието на диабет или определени имунологични нарушения при пациентите. Най-често се появяват при жени след терапия с антибиотици, тъй като те убиват нормалните бактерии във влагалището (лактобацилите). Това създава благоприятна среда за размножаване на кандида и провокира досадното бяло течение и сърбеж.
„Важно е да се знае, че кандидозата е болест на половите органи, но не се предава по полов път, защото специфичната гъбичка е част от микрофлората на влагалището”, допълва доц. Матеев.
Добрата новина е, че в съвременните басейни заразяване с гъбички не може да стане, защото басейните са с филтри, а водата се обработва с химикали, които убиват този вид микроорганизми.
Не разчитайте на антибиотиците
Гъбичните инфекции рядко се повлияват от антибиотици по едн-единствена причина. За разлика от бактериите, гъбичките са много близки като структура до човешката клетка и много малко препарати могат да убият спорите, без да наранят околните тъкани. Затова за лечението им се ползват т. нар. антимикотици, които обикновено са за външно приложение.
Ефективните класически средства са под формата на гелове и кремове, съдържащи силицилова киселина, йод или урея. Освен тях на пазара се предлагат и съвременни противогъбични антибиотични препарати – локални средства за мазане (тербинафин, бишфоназол, клотримазол, миконазол и други), заедно с таблетки за по-упоритите инфекции (например итраконазол, кетоконазол и други). Далеч от гъбичките ни държат също и спрейовете, които съдържат различни алуминиеви соли за подтискане на изпотяването. Предлагат се в аптеките като медицинска козметика и се различават според приложението си (за крака, подмишници или слабини).
При всички положения обаче профилактиката и лечението започват с няколко съвсем прости действия. „Първо, изхвърлянето на найлоновите чорапи през лятото, на затворените обувки и да бъде човек с боси крака. На второ място, хората, които вече са имали гъбички, могат да се мажат един или два пъти седмично с локални антимикотични препарати за профилактика”, издава доц. Матеев.
Тайната е да убием гъбичките, като променим средата, в която виреят. С боси крака и сухи подмишници никоя спора няма шанс да се размножи, дори и през лятото.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/