345-те болници в страната разполагат с 51 816 легла. От тях 321 болници с 49 589 легла, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ), позовавайки се на данни, валидни към 31 декември 2016 година.
Заведенията за извънболнична помощ са 2 029 с 1 163 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 140 с 2 193 легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.
Към 31 декември 2016 г. многопрофилните болници са 181 с 36 083 легла, или в 56.4% от тези заведения е съсредоточен 72.8% от легловия фонд на всички болници в страната.
Леглата в болниците са с различен брой – от 15 до 1 479. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла – 40.3%.
До 99 легла има в 38.7% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 6.6% от този вид лечебни заведения.
Към 31 декември 2016 г. специализираните болници са 140 с 13 506 легла. Разпределението им по видове е следното:
за активно лечение – 80 с 4 673 легла;
за продължително лечение – 1 със 140 легла;
за продължително лечение и рехабилитация – 16 с 1 921 легла;
за рехабилитация – 31 с 4 547 легла;
държавни психиатрични болници – 12 с 2 225 легла.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2016 г. те са:
центрове за кожно-венерически заболявания – 5 заведения с 50 легла;
комплексни онкологични центрове – 7 с 1 145 легла;
центрове за психично здраве – 12 с 1 032 легла.
Според статистиката на НСИ в страната ни има 729.6 на 100 000 души от населението към края на декември м.г.
Най-много болнични легла има в Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), Пловдив (920.5) и Стара Загора (838.0). Най-малко са болничните легла в Ямбол (355.8) и Перник (385.4).
Към 31 декември 2016 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 029 с 1 163 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2015 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения – съответно с 5.1 и 11.4%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология.
В края на 2016 г. тези заведения са 140 с 2 193 легла, като най-голям е броят на хосписите – 45 с 1 079 легла.
Към края на 2016 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 539 лекари. Зъболекарите са 8 011, като 7 174 от тях работят в практики, които имат сключен договор със Здравната каса (НЗОК). Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 930, от които 30 976 медицински сестри и 3 254 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 778 лекари и 47 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 28 274, от които 20 107 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 621 лекари и 7 602 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 292) и лекари по дентална медицина (7 174), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 649) и диагностично-консултативни центрове (1 319).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2016 г. на основен трудов договор работят 2 140 лекари и 362 лекари по дентална медицина.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31 декември 2016 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
Мъже са 13 169 (44.6%), жени – 16 370 (55.4%).
Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години – 9 975, или 33.8%.
Младите практикуващи лекари – на възраст до 35 години, са 3 434, или 11.6%, а най- възрастните (на 65 и повече години) – 4 477, или 15.2%.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – 4 407, или 14.9% от всички лекари в страната. След тях, според статистиката на НСИ са медиците от Анестезиология и интензивно лечение – 1 615 (5.5%)
Припомняме, от години болничните директори уверяват, че в страната липсват анестезиолози.
Лекарите със специалност Хирургия са 1 469 (5.0%), Педиатрия – 1 467 (5.0%), Акушерство и гинекология – 1 453 (4.9%).
Осигуреността на различните региони с лекари в края на 2016 г. общо за страната е 41.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 11.3 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.3 до 56.3 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 4). Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (56.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (50.3), Пловдив (49.6), Варна (48.4) и Стара Загора (42.8).
Най-нисък е показателят за областите Разград (26.3 на 10 000 души от населението), Добрич (27.0) и Перник (27.3).
Към декември 2016 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.2 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Сливен (8.0), Добрич и Видин (по 7.1), Стара Загора, Ловеч и Перник (по 7.0).
Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград и Кърджали (по 4.2 на 10 000 души от населението), и Търговище (4.4).
Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.
Данните от изследването се отнасят към 31 декември на съответната година.
Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.
При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.
При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване.
Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен, смятат от НСИ.
Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.
В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения – например във фармацевтичната промишленост.
Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването, публикувана в ДВ., бр.7 от 27 януари 2015 г. Тя се отнася до практикуваната специалност.
Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.
Данните за здравната мрежа са разработени на национално, областно и общинско ниво, а за практикуващите медицински специалисти по специалности – на национално и областно ниво.
Данните от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в ИС „Инфостат“ – https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.isf7x 2=58 и на сайта на НСИ (www.nsi.bg), раздел „Здравеопазване“.
Източник: https://news.bg/