Снимка: 24 часа
Системата за реакция при спешни пациенти с исхемичен инсулт във Варна е една от най-добрите в страната и се дължи изцяло на добрата организация и координация между Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в морския град и университетската болница „Св. Марина“. В резултат регионът може да се похвали и със сериозен брой животоспасяващи тромболизи. На какво се дължи успехът – разказва директорът на „Спешна помощ“ във Варна д-р Мая Рашева.
– Д-р Рашева, как се осъществява координацията между Спешна помощ и болниците при случаи на инсулт?
– Съгласно нашия клиничен стандарт по спешна медицина, имаме разработен болничен транспортен план, чрез който екипите ни правят избор, когато трябва да се хоспитализира пациент. Той се прави след преценка на очакваното време за траспорт, спешността на състоянието и близостта на лечебно заведение с подходяща компетентност. В случая при остър исхемичен мозъчен инсулт пациентите се насочват към болница „Св. Марина”. Това е единствената болница с подходяща компетентност за лечение на тези състояния, тъй като там е създаден т. нар. високотехнологичен център за лечение на острия мозъчен инсулт.
– Какъв е времевият диапазон, в който екипите трябва да реагират така, че пациентът да получи помощ навреме?
– Състоянието, сързано с остри мозъчно-съдови инциденти, попада в категорията на т. нар. златен стандарт или „златен час”, както го наричаме ние. Според него пациентът трябва да бъде отведен в подходящата болница в рамките на 60 минути от настъпването на проявите на заболяването. Тъй като в последно време възможностите за лечение на това състояние се усъвършенстваха, а в „Св. Марина” се прилагат най-иновативните методи – т. нар. ендоваскуларно лечение, транспортният времеви прозорец, в който терапията може да се приложи на пациентите, прогресивно се увеличи от 3 на 4,5 часа, а вече достига дори до 6 часа. В резултат, и времето за реакция на спешните екипи също се увеличи и пациентът може да бъде закаран до съответното лечебно заведение до 2-рия час след настъпването на първите симптоми
– Това обаче не е ли в ущърб на самите болни, тъй като е известно, че животоспаяващата тромболиза може да се извърши до 3-тия час?
– Това беше преди няколко години. Благодарение на новите форми на лечение, специално подготвените екипи в болниците, могат да реагират и до 6-ия час. За спешните екипи обаче времето за транспорт е по-кратко, защото в болницата на пациента му предстоят редица изследвания и консулти, за да се потвърди или отхвърли възможността да му бъде приложено съвременното лечение. Първо трябва да се прецени дали инсултът е хеморагичен или исхемичен, защото първият не се лекува ендоваскуларно. Окончателната диагноза се поставя след скенер в Спешното или неврологичното отделение в болницата. Затова задачата на спешните екипи е, когато отидат в дома на пациент и разберат, че се касае за някакъв мозъчно-съдов инцидент, по най-бързия начин да бъде транспортиран в подходящо лечебно заведение. Взимат се предвид и някои клинини показания, като предходен инцидент. Такива пациенти не са подходящи за тромболиза и затова се карат в други болници.
– Пациентите успяват ли да различат симптомите на инсулт и да извикат навреме Спешна помощ?
– Впечатленията ми са, че все още хората не търсят лекарска помощ навреме. Обикновено го правят чак на другия ден, защото често подценяват някои от първите симптоми на болестта. Понякога се касае само за изтръпване на ръка или крак, което в последствие отшумява. Ето защо, в медицинската документация, която се събира в нашия център, се опитваме да фиксираме най-точния час на настъпване на симптоматиката. Той е от изключителна важност, за да се изчисли времевият прозорец за реакция. Трябва обаче да отбележим и нещо друго. Не всички пациенти с такава диагноза са водени от нашите екипи. Понякога болните попадат при личния си лекар, в близкото ДКЦ или в болница, която не разполага с необходимото ниво на компетентност да обслужва такива случаи. Затова е необходимо и колегите да знаят за този стандарт за лечение на мозъчен инсулт. Тоест, трябва да има информираност, не само за спешните екипи и невролозите, но също за всички останали медицински специалисти.
– Лесно ли се създава такава стройна организация за реакция при случаи на мозъчно-съдови инциденти?
– Мога да кажа, че тук, във Варна, вече имаме традиция в тази система, защото сме създали много тесни професонални взаимоотношения между екипите на „Спешна помощ“ и на неврологичната клиника на „Св. Марина“, под ръководството на проф. Силва Андонова – тя е една от най-дейните в тази насока. Необходими са много труд, много амбиция, постоянство и професионализъм и, разбира се, желанието да помогнеш на пациента в подходящото време. И ежегодно, поне два пъти годишно, организираме нарочни съвместни обучения за специалистите по здравни грижи от нашия център и лекарите от екипа на проф. Андонова. Правим си равносметка за пропуските в организацията, какво би могло да се подобри, научаваме новости по отношение на организацията, стандартите и консенсусите. Пък и дори личният контакт и запознаването на екипите е много важен. Работим и по медицинската документация – за пълното й и коректно попълване.
– Имате ли статистика за броя на пациентите, които се обръщат към „Спешна помощ“ със симптоми на инсулт или каква част от тях се транспортират в „Св. Марина”?
– Нашата статистика е малко по-обща. Средномесечно за област Варна насочваме за хоспитализация около 170 пациенти. Но над 80% от тях се насочват в „Св. Марина”, другите към болница „Св. Анна” – това са случаи, които според нашия екип не са подходящи за тромболитично лечение. Много са важни колаборацията, контактът, точните хора, точната болница. Поддържаме дори телефонна комуникация с колегите от спешното отделение на болницата и от неврологичната клиника. Даже преди години правихме опити за видеоконтакти чрез таблети, но не се получи, защото интернет връзката във вътрешността на страната не е добра. Това са примери за опитите, които правим да се съкрати времето, в което да се транспортира пациентът.
– Какво й липсва на спешната помощ в страната, за да се подобри грижата за хората с инсулт като цяло?
– Може би хора, които да организират тази дейност като цяло. По принцип общите мерки, насочени към подобряване на медицинското обслужване на пациентите със спешни състояния, не само на тези с инсулт, са няколко големи групи. Това е на първо място материалният ресурс, в който се включват санитарните автомобили. Необходима е също медицинска апаратура, която да е надеждна, адекватен финансов ресурс и, разбира се, човешкият фактор – с необходимата професионална компетентност.
– Прилагате ли вече концепцията за развитие на спешната помощ у нас, която беше одобрена от предишното правителство?
– Всички нововъведения в сектора са свързани с изпълнението на плана за развитие на спешната помощ, тъй като в него са включени всички неща – линейки, апаратура, финансиране, обучение, заплащане и прочие. Казват, че до 2020 г. има осигурени средства. На доста места ще се построят нови сгради, ще се купят нови линейки и апаратура, предвижда се обучение на персонала и поетапно увеличение на работната заплата. Това са все мерки, които започнаха да се изпълняват и се надяваме да бъдат продължени от новото ръководство на министерството.
– Спешният център във Варна за какво ще ползва допълнителното финансиране по проекта?
– Предвидено е строителство на нова сграда – филиал. Осигурен е терен, като мястото е наше. Най-належаща към този момент обаче е доставката на нови санитарни автомобили, тъй като вече са много остарели. Целият парк тотално трябва да се обнови, защото имаме коли от 2007 г. и 2009 г., а последните автомобили придобихме през 2015 г. Но това е ангажимент на министерството, тъй като то прави обществените поръчки за всички линейки в страната. Иначе, що се касае за медицинска апаратура, когато е в рамките на Закона за държавния бюджет, успяваме да се справим и да си я купим, съобразно определения стандарт.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/