Алкохолът е класическият убиец на черния дроб. Но не само той носи вината за фаталните заболявания. Вирусите също могат да разрушат този изключително издръжлив орган, който продължава да изпълнява задълженията си дори когато 70% от него е извън строй. Могат ли да бъдат спасени хората с цироза? Широко разпространеното предубеждение, че страдащите от заболяване на черния дроб сами са си виновни, понеже имат слабост към чашката, е просто грешно. Всъщност практиката показва, че само 30-40% от болните са прекалявали с пиенето. Възпаленията може да бъдат предизвикани от химикали – най-често от медикаменти.
Вирусните инфекции пък са виновни за около 55% от тежките чернодробни болести. Към тези страдания спада и хепатит В – болест, предавана по полов път. Това наистина е лоша новина. В повечето случаи имунната система на възрастния организъм успява да се справи с вируса на хепатит В, но 5-10% от заразените не могат да се преборят с болестта и тя се превръща в хронично страдание.
Вирусът остава в дроба и бавно го разрушава. След 10 до 15 години болният развива цироза, която може да предизвика и рак на черния дроб. С различните букви А, В, С и така нататък се дефинират различните форми на вирусните възпаления на черния дроб.
Хепатит А е най-безобидната инфекция, понеже не развива хронична фаза. Тази зараза е разпространена по Средиземноморието и тропиците. Предава се чрез храна и вода. Вирусите могат да попаднат в организма чрез леда в коктейла или да се крият в мидите от предястието. Симптомите са повръщане, силно разстройство, понякога температура. Този вид хепатит се лекува бързо и напълно.
Хепатит С е най-опасният. Той лесно става хроничен и предизвиква цироза и рак. Срещу тази форма няма имунизация. Предава се с кръвни продукти – най-често при преливане на кръвна плазма. Днес кръвната плазма се тества за различни болести, но хепатит С може да бъде установен и 10 години след заразяването. Така че, ако е преливана заразена кръв преди едно десетилетие, то болестта може да се прояви едва сега и човек да не знае откъде му е дошло.
Хепатит С е като бомба със закъснител. Средно 4 души на 1000 носят вируса, без да знаят. Периодът между заразяването и последствията на болестта може да продължи десетилетия. Ако някой е имал лошия късмет през 1989 г. в организма му да е попаднал вирус чрез заразена кръвна плазма, през 2010 г. или 2020 г. с голяма вероятност ще развие цироза или рак на черния дроб.
Думата цироза в превод означава свит дроб. С други думи, този иначе мек орган се свива до твърда топка, не по-голяма от юмрук, набраздена от дъги съединителна тъкан. Тук би било добре да уточним, че черният дроб е централната химическа лаборатория в организма. Нарушените й функции водят до общо отравяне.
При цироза този важен орган (който функционира и като жлеза) престава да произвежда жизненоважни белтъчини. Кръвоизливите на хранопровода имат фатален изход. Те са предизвикани от събиране на кръв пред поразения свит черен дроб. Кръвта търси изход и обикновено вените на хранопровода близо до дроба не издържат натиска. Под напора на кръвта те се разширяват, както това става с вените по краката, и накрая се пукат. Това често се случва на алкохолиците.
И тук да се върнем на алкохола. Той е изключително вреден за черния дроб, защото при неговото разграждане се образува ензим на отровното вещество ацеталдехил. Този ензим руши дроба. Освен това в клетките на дроба се образуват мастни тапи. Дробът се превръща в т.нар. „затлъстял черен дроб“ и човек може да развие остър хепатит макар и в много редки случаи (1 на 1000). Лекарите не са единодушни по въпроса как става това.
Предполага се, че протича автоимунен процес, при който собствените защитни клетки атакуват не чужди тела като бактерии и вируси, а нападат „събратята си“ – в нашия случай клетките на черния дроб и ги унищожават. Болестта се развива много бързо и смъртта настъпва след броени дни. В традиционните случаи на продължителна злоупотреба с алкохол черният дроб се руши с по-бавни темпове години наред. Едва в късната фаза дробът се свива до възел и тогава настъпва типичната цироза на пияниците.
Модерната наука твърди, че ключова роля в заболяването играят т.нар. „ито-клетки“ (взели са името от свой японски откривател). Това са клетки, в които се натрупват мазните витамини, включително витамин А. Под влияние на алкохола те се преобразуват в съединителна тъкан и дробът се покрива сякаш с белези от рани. Трансформацията става при наличието на специален тъканен ензим. Но съществуват и ензими, които разграждат цирозната тъкан – това са т.нар. „металопротеинази“.
В тази насока се търсят днес и лекарствава срещу цироза. Ако учените успеят да получат медикамент срещу прекомерното образуване на съединителна тъкан, хората ще разполагат с чудотворен лек не само срещу цироза, но и срещу ревматизъм, при който апропо също се образува съединителна тъкан. Докато това стане обаче, мнозина са в очакване на трансплантация.
Макар тази операция да не е магическо спасение, тя съществено удължава живота на пациенти с цироза на черния дроб. Проблемът е, че приемният организъм може да не понесе дарения орган и да го отхвърли, въпреки имуносупресорите, които тези пациенти пият до края на живота си.
Източник: http://www.hospital.bg