Вече от една година в страната ни се прави оценка на здравните технологии. Тя се извършва от специална комисия към Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Какви са резултатите от работата й, какво още може да се желае в тази посока, какво се случи с ДСГ, попитахме проф. Петко Салчев. Той е председател на Комисията по оценка на здравните технологии и директор на Дирекция „Квалификационни системи, стандарти и иновации“ в НЦОЗА.
– Проф. Салчев, какви са резултатите от Комисията за оценка наздравните технологии досега?
– Комисията работи от една година и към средата на май в нея са подадени 60 досиета от притежателите на разрешителните за употреба, 20 оттях са в процес на работа, 30 са приключени с положителна оценка за включване в позитивната листа (ПЛС), 6 са с отрицателна, а пет броя са с прекратена препоръка заради нередовност на документите им. Едно досие е върнато с указания да се преправи документацията му и едно е внесено за доклад. Икономичексата ефективност от дейността на комисията е в размер на 82.5 млн. лв. за петгодишен период. Това се дължи на негативната оценка за допускане до позитивната лекарствена листа на тези шест досиета поради недостатъчно обоснована добавена полза или икономическа неефективност на съответната технология. Или за всеки вложен лев в комисията – а това са 50 000 за миналата година, ние сме върнали 1 650 лв.
– Може ли да влияете върху цената на лекарствата или процента на реимбурсация?
– Не, дейността на комисията е да вземе решение относно това дали едно лекарство да бъде включено в ПЛС или не, но нямаме право да даваме препоръка за цената му или степента на реимбурсация, което е дейност на други органи. Комисията може само да определи бройката пациенти по години, които може да се лекуват чрез реимбурсиране от НЗОК. Тоест, ние можем да кажем какъв да е броят на пациентите за петгодишния период и какви ще бъдат очакваните разходите на касата, т.е въздействието върху бюджета на НЗОК. Потози начин тя може да направи предварителна сметка каква да бъде отстъпката, която ще договаря, както и да планира разходите си.
– Има ли слаби страни дейността на комисията?
– Слабите страни отстраняваме в процеса на работа, затова направихме няколко курса и училища, заедно с притежателите на разрешителното за употреба и с тези, които са в работните комисии. На последните две заседания на Комисията се забеляза, че проектите на доклади, които се представят от външните експерти, вече придобиват истинския вид, който трябва да имат и отговарят на всички стандарти, които изискваме – снабдени са със съответните препоръки, придружени са от внимателното изчисляване. Някои от подкомисиите са задавали над 40 въпроса на съответните притежатели на разрешителното за употреба, за да докажат стойностите, които те предлагат. Но един основен проблем за нас е недостигът на хора – в момента освен мен, има само трима човека, които работят в НЦОЗА и администрират цялостната дейност на Комисията. Освен това трябва да подчертая, че е трудно и намирането на персонал поради това, че заплащането в НЦОЗА е на нивото на 2008 г., откогато не са пипани заплатите на персонала. При средна работна заплата от 650 лева е невъзможно да се намерят специалисти с опит и желание за работа, но не само при мен, а в целия Център.
– Колко души би трябвало да е оптималният й състав?
– Никой не може да каже колко е оптималният й състав, но има много досиета, които минават през нас. Те трябва да се изчетат, да се подготвят документите, да се изпратят до експертите, да се сключат договори с тези експерти, да се проверят, да се качат на интернет страницата на НЦОЗА, а това е доста работа за трима души.
– У нас по-рестриктивен или по-мек е режимът за оценка на здравните технологии в сравнение с другите европейски държави?
– Един от проблемите, който съществува, е реферирането към трите страни – Англия, Франция и Германия. Много често тези държави започват процедурата по оценка на здравните технологии (ОЗТ), но там има предварителна оценка, доклади след няколко месеца, след това втора предварителна оценка, като до окончателната може да стигнат след месеци. И ние не знаем коя е актуалната оценка, а трябва да се съобразим с нея. Затова се получават неудачи, освен това в тези държави изчисленията се правят по съвсем различен начин. Англичаните имат една гранична стойност за определяне на разходите, която са приели, и тя е най-важната при оценката на здравната технология в тази страна. Тази гранична стойност е нивото, над което няма да се допусне публичен разход. Но много често медикаменти, които не се допускат за реимбурсиране от Националната здравна служба, преминават през един друг фонд и пак се финансират. Това е един от проблемите, който трябва да решим – дали да остане това рефериране или да отпадне и да се прави т.нар. независима оценка. България е една от трите страни в момента, която има собствена методология за осъществяването й, тя съдържа не един, а няколко критерии, които оценяваме, за да се вземе окончателно решение и да се улесни достъпът на пациентите до лекарства, т.е. прилагаме многокомпонентния анализ на решенията. Защото целта на комисията по ОЗТ не е да се спира достъпа, а да защити интересите и на пациента, и на обществото.
– С какви мотиви отказвате реимбурсация на медикаментите?
– Основно, че нямат доказана терапевтична и клинична стойност над сравнявания продукт или че икономическите показатели (бюджетното въздействие) не са ефективни за обществото.
– Колко медикамента ще оцените тази година?
– Само за миналия месец имаме подадени 4 нови досиета. Основно новите молекули са в областта на онкологията, ревматологията и гастроентерологията, както и редките заболявания. Както посочиха специалистите от Асоциацията на иновативните лекарствени продукти, над 2 500 молекули чакат да се превърнат в лекарства в онкологията, дори и 10% да стигнат до този момент, това са 25 нови медикаменти. Навлизат и доста нови биологични терапии.
– С какви цени идват новите терапии?
– Всяка терапия е различна, някои цени са близки до тези, които в момента се реимбурсират, но има и по-скъпи, и по-евтини. Зависи в какъв терапевтичен раздел са. Защото говорим не само за молекули за болнично лечение, но и за домашно. Освен това са различни подходите за оценка, невинаги се сравнява лекарство с лекарство, а може и с хирургична процедура за лечение. Като влязат за оценка и медицинските изделия, то оценката става още по-сложна.
– Правили ли сте анализ с колко ще нарастнат разходите на касата с навлизането на нови молекули?
– Когато предлагате нова молекула, тя е алтернатива на нещо друго и се оценява дали и в какъв период тя ще измести старата терапията, а не дали и как ще се надгради над съществуващите. Тоест, невинаги е задължително да има повишаване на бюджетното въздействие, понякога има и намаляване.
– В останалите страни от ЕС се оценяват и медицинските изделия и нови методи за лечение, предстои ли и ние да го правим?
– Не мога да кажа. У нас това не се прави, защото няма съответните регламентации в Закона за медицинските изделия и в Закона за здравето. Но, щом западните страни го правят, явно има полза от подобна оценка
– Една оценка на медицинските изделия при положеие, че много малко се реимбурсират от здравната каса, как би изглеждала и кои би обхващала?
– Зависи от решението на законодателя. Би могло да се оценяват само тези в болничната помощ или свръхскъпите, или тези, които нямат доказана терапевтична практика, или заместват друга терапия. Например, такава е дълбоката мозъчна стимулация, на която са правени оценки във Великобритания и препоръката е, че може да се прилага на максимум пет до осем човека в цялата страна при строго определени критерии. Заради това се реимбурсира по определен ред, там се изисква специална оценка от комисия и т.н.
– От другата година започва да се прави временна реимбурсация на определени лекарства, кои ще попаднат там?
– Нови молекули, за които няма достатъчно събрани данни като клинична ефективност, а само от едно-две проучвания, които не са достатъчни, за да се види как действа това лекарство в практиката.
– Има ли основание за тревога бизнесът заради въвеждането на тази мярка?
– Мисля, че имаха основание преди година и половина, но сега се увериха, че подпомагаме бизнеса при вземането на решение дали да пусне на пазара едно лекарство, дали да кандидатства за реимбурсация. Защото всички наши документи са публични, даже имаме една специална таблица, по която може да се направи оценка дали новите молекули ще минат ситото. Ако не отговарят на критериите, няма смисъл да подават долументи. Ние се стремим максимално да спазваме сроковете и нямаме оплаквания досега.
– Имаше идея на БЛС и различни министри, здравната каса, да се направи остойностяване на лекарския труд, имате ли представа каква е цената?
– На нас не ни е възлагано да правим това остойностяване, освен това до 1 април събирахме данни за цялостната дейнсот и икономическите показатели на болниците, но тогава спря да работи нашият софтуер заради недофинансиране. И оттогава не събираме данни, въпреки че имаме 12.5 милиона записа на пациенти. А едно от предложенията преди години беше да се тръгне към мутиране на австралийските диагностични групи (ДСГ) и да се направят български относителни тегла, които ние направихме. Миналата година представихме нашите анализи, но сега вече няма как да продължим без рестартиране на софтуера.
– Разговаряхте ли с новия екип на МЗ по тази тема?
– Не, все още не сме, разговаряхме със служебния екип, бешео бещано, че ще се отпуснат едни средства, но все още не са. А и на този етап не се мисли за ДСГ. Отново се чуват гласове, че въвеждането им ще оскъпи системата с 30%, но това не е вярно. Разходите ще зависят от това какви вноски сме събрали и какви средства имаме. На базата на тях общата сума се преразределя чрез математически модел и общите тегла, които сме изчислили, т.е има обективизиране на разпределението на средствата, а не на изкуственото остойностяване на клиничните пътеки.
Искахме да наблюдаваме и легловата база онлайн, която дава представа във всеки един момент какво се случва в болниците. Това не е много скъпо и може да се направи от всяка една софтуерна фирма. Явно обаче няма интерес да се наблюдава легловата база и то не за друго, а защото болниците не желаят да кажат с колко легла разполагат реално. Те дори не се вписват в разрешитените им за дейност. А всички експерти знаят, че леглото е най-стабилната единица за наблюдение.
– Заговори се за промяна на здравноосигурителния модел, какъв вариант е удачен за България, според вас?
– Ние сме избрали социалното здравно осигуряване, което е характерно за почти цяла Европа. Приказките да отделяме в отделни партиди нашите пари нямат нищо общо с него. Защото аз ще отида в болница, ще похарча моята партида от няколкостотин лева, но, ако са нужни повече за лечението ми, няма да има кой да го покрие. Това не е солидарният принцип, който имаме в момента.
– Въвеждането на втори задължителен стълб ли е вариантът за акумулиране на повече средства в системата?
– Защо са ни тези средства – 800 млн. лв. давахме през 1999 г., а сега са 3.5 млрд., и то – при намаляващо население. Не мисля, че това е проблемът.
– Кой е тогава основният проблем за българските пациенти?
– Българските пациенти имат достъп, но равнопоставеност – не. Втората компонента е свързана с това къде живееш, колко лечебни заведения има там, както и с какви средства разполагаш. Тоест, проблемите на социално-икономичеката среда се прехвърлят върху здравеопазването. Като технологична осигуреност и подготовка на лекарите, сме на едно от добрите европейски нива. Можем да предложим всички медицински услуги с малки изключения, а качеството като лечение и диагностика не се различава от това в западните страни. Достъпът и условията в лечебните заведения са различното в ситуацията.
Автор: Мария Чипилева
Източник: https://clinica.bg/