Здравната каса трябва да предложи мерки за ограничаване на преразходите при лекарствата и по-справедливо разпределение на средствата в болниците до 15 юни. Ако се одобрят от Надзорния съвет на фонда, те ще заминат към здравното министерство и Парламента. Ясни ли са вече предложенията, какви са те, попитахме д-р Димитър Петров. Той е подуправител на НЗОК.
– Д-р Петров, на последното заседание на Надзорния съвет взехте решение за извършване на анализи за разпределението на средствата за болнична помощ, готови ли са вече и какво показват?
– Все още няма резултат, тъй като във вторник сме поискали от районните каси начините на разпределение на средствата по болници, както и предложенията им за преразпределение. Очаквам те да бъдат готови около 10 юни. В момента Надзорният съвет само наблюдава разпределението на средствата по болници, но то се прави на ниво районни каси. Ако има корекции, те винаги ще са в края на тримесечието, когато се види дали някъде ще има останали средства. По принцип имаме някаква представа за исканията за допълнителни средства и те са в рамките на 5-6 милиона на месец. На този етап не можем да ги удолетворим, докато не видим какви са неусвоените средства. Предполагам, че в 4-5 районни каси ще има излишък.
– Кои са те и откъде са заявките за увеличаване на финансирането?
– Почти отвсякъде има заявки за увеличение на средствата на база определени болници, с изключение на 7-8 области, откъдето до този момент никой не е заявил желания за промени. Ясно е, че има лечебни заведения, където дейността намалява, но на този етап няма предложения за намаляване на бюджетите им, това ще се получи най-вероятно, когато се види изпълнението им.
– Каква е философията, по която ще се коригират бюджетите?
– Когато има дейности, които не са нови за районните каси, тук не говорим за нови болници, такава е само една – в Плевен, корекцията трябва да стане в рамките на бюджета на РЗОК. Това, че една клинична пътека се изпълнява вместо от 4 болници, вече от 5, не значи, че пациентите са се увеличили. Ние можем да поемаме ангажимент за осигуряване на средства от ЦУ на НЗОК само за изцяло нови дейности, каквато например е кардиохирургията в Плевен. Има няколко такива в други болници – например в „Уни Хоспитъл“ в Панагюрище. Там средствата ще се подсигурят на централно ниво. Голяма част от тези нови дейности са в онкологията и при тях няма ограничения във финансирането, а това косвено намалява средствата за лимитираните дейности, които болниците виждат.
– Понеже трябва да предложите и нормативни промени, които засягат плащането на лечебните заведения, ще има ли такива в начина на финансиране на дейностите в различните приложения?
– Тези промени не са обект на нормативни промени, при тях извън Националния рамков договор няма база за промяна. Това финансиране чрез бюджети на болниците е заложено в Закона за бюджета на здравната каса за 2017 г. и няма как да се промени в хода на годината. Нормативните промени, които залагаме, ще са по отношение на лекарствата и контрола в болниците.
– Какви ще бъдат те?
– По отношение на болниците трябва да се направят няколко неща. Първото е да се заложи предварителното изпълнение. В момента имаме случаи, когато в болниците се прави първо-второ нарушение за неизвършена, но отчетена дейност, за което можем да прекратим договора, но, тъй като то се обжалва, това не може да стане в следващите една–две години. А през това време може да има серия от такива нарушения.
– Това не беше ли предложение и в проекта за Закона за бюджета на касата, което не бе прието?
– Да, имаше такова предложение. Друго, което искаме, е касата да може да проверява и да налага санкции за всяко здравноосигурено лице в болницата. Защото сега се получава така, че при внезапна проверка намираме пациент, на който е направено нещо, което не е показано за него, но болницата не го отчита като пътека и ние по никакъв начин не можем да санкционираме лечебното заведение. Това неотчитане на пациентите се случва много често при значими нарушения, на които се натъкваме при внезапните проверки, но сега нямаме лостове за въздействие. С промените, ако това се случва за втори-трети път, касата ще може дори да прекратява договора си със съответната болница. Просто лечебните заведения сега са си направили сметка, че е по-добре да не искат пари за тези пациенти от нас, тъй като може да им наложим тежки санкции, ако ги отчетат.
– Кои са другите идеи за затягане на контрола?
– При лекарствата най-важното е да централизираме договарянето в онкологията, което изисква законодателни промени. Тази мярка има две цели – първата е да се увеличи размерът на отстъпките при самото договаряне. Втората е плащането да става на търговец на едро, тоест да не минава през болницата, въпреки че ще става по техни отчети. Това е косвена мярка срещу прекаления паралелен износ, защото така лекарствата ще се канализират в няколко търговци, които са посочени от самия притежател на разрешението за употреба. В момента всякакви фирми и фирмички се явяват във всяка болница и контролът не е толкова ясен.
Другата ни идея е да разширим правомощията на касата при преценката за реимбурсирането на нови молекули. Сега те са много ограничени. Имаме представители в Комисията по здравни технологии и не казвам, че работим зле с институциите, но начинът, по който почти безконтроно и безкритично навлизат нови молекули, без да са обвързани с бюджета на касата, е неприемлив. Една институция прави списъка, друга бюджета, а ние се чудим какво да правим накрая. Винаги се говори за преразходи, но ограничаването им е много трудно, защото нямаме лостовете, с които да го правим. Искаме поне степента на реимбурсация на групата медикаменти да е в правомощията на НЗОК. Виждате какво стана със сърдечно-съдовите заболявания. Повишаването на реимбурсацията на 100% за най-евтината група на медикаментите няма абсолютно никакъв положителен ефект. Напротив – създаде пълен хаос, в същото време увеличи разходите.
– Ще отмените ли тази 100-процентова реимбурсация?
– Ние не можем да я отменим, защото не е в правомощията ни в момента. Но най-вероятно ще направим постъпки за това. Въздържаме се заради хаоса с презаверяването на протоколи, който настана януари и който може да се повтори при нова смяна.
– Да, но така за три месеца разходите се увеличиха със 700 хил. лв.?
– Най-вероятно ще предложим тази промяна, сега текат последни съгласувания, но и това предложение ще е в общия пакет с мерки за промени. Добре е те да се предлагат накуп, а не на парче, тъй като недообмислените неща водят до там, че се отменят от съдилищата, както стана добре известно през последните две години.
– Ще има ли промени при отстъпките на лекарствата?
– При всички положения ще има промени в Наредба 10, която се подготвя от НЗОК. В момента съгласуваме доста неща с новия екип на Министерство на здравеопазването (МЗ) и ако се възприемат, се надявам до 20 юни да са готови, за да може да са в сила при новото договаряне септември. Искаме да формулираме и няколко нови варианти за отстъпка, които в момента се прилагат на доброволен принцип с фирмите, но не успяваме да ги договорим с всички.
– Какви ще са основните ви предложения?
– Сега сме в ситуация на рязък ръст на плащанията за лекарства, който се получи през 2016 г. Винаги съм смятал и това беше основният спор с министър Петър Москов, че отстъпките трябва да се изчисляват с две компоненти – от една страна оборотът на фирмата, а от друга – ръстът на портфолиото. Тъй като това не се възприе, в момента ние събираме 10% от фирмите, тоест един десятък от оборота им, което фискално носи някакъв ефект. Но целта не трябва да е само фискалният ефект, а самата система да принуди притежателите на разрешение за употреба да не прилагат прекалено агресивни маркетингови практики, за да расте портфолиото им с медикаменти, които се реимбусират от НЗОК. Ако имам медикаменти за 80 млн. лв. и догодина знам, че те ще станат 110 млн. лв., аз с удоволствие ще платя 3 милиона под формата на отстъпки. Но, ако има компонента при обогатяване на портфолиото, която да води до по-високи отстъпки – например 20-30 процента върху тези нови 30 милиона, нещата биха били различни. Въпросът е как ще се направят детайлите. Това ще е едното предложение, другото е новите медикаменти да влизат за реимбурсация задължително с прогнозен брой пациенти, освен, ако не са разходоспестяващи. Нашето намерение е в първия случай, над заложената бройка пациенти, разходите да се поемат изцяло от фирмите или те да дават прогресивни отстъпки по доста стръмна скала.
– С каква стъпка?
– Може би, колкото е ръстът, толкова да бъде и процентът. Примерно, ако се надвиши заложеният брой на пациентите с 25%, с толкова да бъде увеличена и отстъпката. Третото, което искаме да регламентираме, е, че по договор с фирмите средствата, които те дават за изследвания, които не са в пакета на касата – най-вече генетични, трябва да се превеждат на НЗОК и тя да ги възлага на определни лаборатории. Идеята е да разделим платеца от изпълнителя по много обясними причини. Интересното е, че и самите фирми като че ли вече предпочитат този вариант.
– Как ще се повиши контролът над онколекарствата?
– Контролът, който правим и в момента, ако се запишат по-големи правомощия на касата в Закона за здравно осигуряване, ще се засили. Най-вече при внезапните проверки и предварителното изпълнение, но не очаквайте касата да сложи по един проверяващ до всеки доктор. Там е ролята на съсловните организации и дружествата. Мисля, че огромната част от лекарите си вършат съвестно работата, въпросът е ние да търсим рисковите изпълнители, затова мерките със стойностите на килограм тегло, които въведохме, са индикативни. За нас те са сигнал, че, когато се отчете високо средно тегло за месеца на лекуваните пациенти, трябва да ни светне червената лампа и да отидем на проверка на място.
– Колко са в момента болниците, които отчитат такова завишено средно тегло на месец?
– Има около 6-7 болници, за които имаме такива съмнения. Те не са само държавни, частни или общински, има всякакви сред тях. Но не искам да давам конкретни примери, докато нямаме сигурни данни за нарушения. Другото, което сме решили да направим, е вкарването на полуавтоматизираните системи за химиотерапия, за да се изразходва цялото количество на онкомедикаментите. Гратисният период за въвеждането им е до Нова година, тъй като трябва да се проведат обществени поръчки от болниците. Тези системи имат няколко ефекта – първо, ще предпазят персонала от токсични вещества, второ – остават документални следи какво влиза и излиза от болницата и трето – дозировката става по-сигурна.
– С колко очаквате това да снижи разходите за онкомедикаменти?
– С един-два милиона на месец. Другото, което трябва да се направи, е да се създадат стимули притежателите на разрешения за употреба да внасят така наречените болнични опаковки, които са по-големи и по-евтини съответно. В момента има един проблем, заради въведеното рефериране между малки и големи опаковки, но той може да се реши законодателно. Също така искаме да се внасят различни дозови форми за амбулаторно лечение, тъй като сега имаме случай с много скъпо лекарство, на което е регистрирана най-малката опаковка от 5 милиграма, а има от 15 и 20. Но фирмата упорито отказва да ги внесе.
– Има ли решение за надлимитната дейност на болниците?
– Не, засега няма и не е обсъждано.
– А каква е позицията на касата – дължима ли е тя за 2016 г. и 2017 г.?
– Не мога да ви отговоря на този въпрос. Дали е дължима или не, може да реши само съдът. Дали ще се плати без съдебно решение, е въпрос на финансови възможности на касата и решение на Надзорния съвет. Знаете, че имаше вече едно, което беше отложено, но в момента няма и разблокиран резерв. По принцип има два подхода – да се разблокира целият резерв и да се заложи сега или поетапно, когато се получи недостиг по пера, което се очаква да стане есента. Доколкото виждам, сегашният Надзорен съвет ще предпочете втория вариант.
– За актуализация на бюджета говорихте ли вече?
– Не, и съм на мнение, че е прекалено рано за това. Всяка година има надсъбрани здравни вноски, може да отидем в 2018 г. дори без разсрочени плащания. Бюджетът на касата е балансиран, тоест той е толкова, колкото са събраните вноски, ако някой иска да платим нещо повече, трябва да каже откъде да вземем парите за това.
– Има ли опасност заради преразходите да намалите цените на клиничните пътеки?
– Това е заложено в НРД, но нямаме желание да се стигне до там. Но, ако запонем да удовлетворяваме всякакви желания, може да се наложи да използваме тази презумпция. Затова се опитваме да пазим бюджета на касата. Самите болници трябва да го разберат.
– Докъде стигна идеята на касата за искането на касов бон от болниците за всеки пациент?
– Работим по нея и се надяваме другия месец да я пуснем тестово в 5-10 болници. В момента уточняваме реквизитите, по които ще искаме да се дава информация, защото искаме да са съвместими с информационните системи на болниците и да не се налага те да ги печатат отделно. Освен това, ако не се вадят автоматично от системата им, може да има и субективни числа, а ние искаме обективни данни. При всички положения, ще има информация за разходите за лечение, за труд, медицински консумативи, доплащане на пациента. Нас ни интересува колко е разходът за конкретния болен, както и да видим по какъв начин някои болници успяват да се справят с финансирането си, без да трупат дългове.
– Кога ще се появят първите резулттаи и изводи?
– Първо трябва да въведем системата във всички болници, а това ще стане практически през 2018 г.
Автор: Мария Чипилева
Източник: https://clinica.bg/