Към момента в процес на разработка са близо 2000 молекули, предназначени за лечение на ракови заболявания. Това стана ясно по време на дискусията „Механизъм за проследяване на ефекта от новоутвърдени лекарствени терапии“. В нея участие взеха водещи специалисти в областта на онкологичните заболявания, представители на институциите и пациентските организации, международни експерти и представители на фармацевтичната индустрия.
Участниците се обединиха около тезата, че лечението на онкологичните заболявания достига повратна точка с терапии, които осигуряват по-добри резултати както за отделния пациент, така и за обществото като цяло. Напредъкът на съвременната наука промени профила на някои злокачествени заболявания от животозастрашаващи към хронични, като трансформира грижите за заболяването и най-важното – увеличава дела на хората, оцелели в битката с болестта.
В сферата на онкологията все още обаче остават много нерешени медицински проблеми и непосрещнати нужди – за някои локализации на злокачествени заболявания лекарствено лечение все още не е разработено, а за други са нужни по-ефикасни съвременни решения. През следващите 5 до 10 години обаче ще видим навлизането на революционни нови технологии, които съществено ще подобрят терапевтичните резултати в борбата с рака.
Такива са например терапията с Т-клетки (CAR-T терапия), при която учените използват собствената имунна система на организма, модифицирайки генно имунните клетки, за да могат разпознават и унищожават туморни клетки; комбинираната онкологична терапия, която съчетава няколко лекарства с различен механизъм на действие, за да подобри контрола върху онкологичното заболяване. На срещата стана ясно, че здравната система трябва да е подготвена да осигури бързото навлизане на нови терапии, които дават по-добри възможности за лечение на пациенти със злокачествени заболявания.
Предвиденото въвеждане от 2018 г. на механизъм за проследяване на ефекта от някои нови терапии, след включването им в системата на заплащане с публични средства, може да даде възможност достъпът на пациентите до конкретно реимбурсирано лечение постоянно да се усъвършенства. Това ще бъде осъществено въз основа на цялостната представа за ползите от терапията в реалната практика, като крайната цел са не икономиите, а непрекъснато подобряване на общите здравни резултати.
Участниците отбелязаха, че към момента здравната система в България все още не е подготвена да осигури систематично генериране, събиране и анализиране на данни за проследяване на ефекта от приложимите терапии и възможност за изолиране на субективните фактори, които също влияят върху резултата от лечението. Въвеждането на подобен механизъм изисква много по-висока степен на електронизация и стандартизация в здравната система.
Беше постигнато съгласие, че въвеждането на механизъм за проследяването на ефекта от лечението новоутвърдени терапии е възможно само с обединени усилия от страна на здравните власти, медицинското съсловие и фармацевтичната индустрия. Притежателят на разрешение за употреба следва да участва в дизайна на механизма за проследяване на ефекта от лечението на конкретния лекарствен продукт, да има достъп до анонимизираните данни и до анализа им, както и възможност за валидирането/одитирането им с оглед избягването на грешки.
Участниците се съгласиха, че проследяването на ефекта от лечението с новоутвърдени лекарствени терапии не трябва да води до допълнително ограничаване на достъпа на пациентите до терапията. Беше отбелязано, че механизмът няма да е приложим за всички нови лекарствени продукти, тъй като субективните фактори, влияещи върху резултата от лечението (напр. съдействие на пациента, начин на хранене и др.), не винаги могат да бъдат изолирани при анализа на данните.
Участниците в дискусията призоваха институциите, академичната общност, медицинските и професионални дружества, пациентските организации и фармацевтичната индустрия да се обединят за подобряването на онкологичната грижа в България с фокус върху пациента и постигане на по-добри резултати от лечението.
Източник: http://www.hospital.bg