Петият Черноморски симпозиум за млади учени в областта на биомедицината се проведе в гр. Варна от 06.04. до 09.04.2017г. Той събра стотици млади лекари и студенти от различни университети в България и чужбина.
Проф. Игор Резник е ръководител на сектор по трансплантации на костен мозък и имунотерапия към Университетска болница „Хадаса“, Йерусалим, Израел, както и зам. председател на Израелското дружество по клетъчна терапия. Той изнесе лекция на тема „Трансплантация на хематопоетични стволови клетки при пациенти с нехематологични и незлокачествени заболявания.“ Проф. Резник даде специално интервю за Medical News.
Здравейте! Разкажете ни повече за себе си и за научната си работа.
От една страна цял живот се занимавам в една и съща област, от друга – започнах първо с педиатрия, след това се занимавах с инфекциозни болести, пулмология, астма, алергология, първични имунодефицити, ревматология, костно-мозъчна трансплантация, онкология и хематология. Като цяло през последните 25 години се занимавам с костно-мозъчна трансплантация.
Ръководя научна лаборатория в Йерусалим, която също работи в областта. Интересът ми е насочен най-вече към изучаване сблъсъка между различните видове клетки, различните трансплантации, мезенхимните стволови клетки, комуникацията между стволовите клетки. Най-общо всичко е свързано с имунологията на трансплантациите.
През последната година съм във Варна. Работим по създаване на ново отделение по костно-мозъчна трансплантация. През последните месеци започнахме да хоспитализираме пациенти. Надявам се в близкото бъдеще да извършваме все повече трудни трансплантации.
Кое е най-важното нещо, което трябва да знаем за трансплантацията на костен мозък при незлокачествени заболявания?
Този въпрос има много различни аспекти. Най-важна е диагностиката. Създава се впечатление, че в България пациентите с първични имунодефицити, например, не биват диагностицирани. Не се предприемат мерки и се поставят грешни диагнози. На много от тези пациенти може да се помогне чрез костно-мозъчна трансплантация и не само. Статистиката показва, че едва 10-20% от пациентите биват правилно диагностицирани, може би дори и по-малко.
Познанието на общопрактикуващите лекари е много важно за разпознаването на тези пациенти и препращането им към болниците, където да им бъде осигурено лечение. В някои случаи на генетични заболявания такова не може да бъде осигурено, но се извършва генетична консултация на семействата и пренатална диагностика за бъдещите деца.
Какво ще посъветвате младите учени, които искат да работят в областта на биомедицината?
Първият ми съвет е безкрайно четене. Вторият е да бъдат ентусиазирани. Третият ми съвет е да ходят в лаборатории и клиники и да подобряват знанията си. Научно-изследователската работа също е много важна, защото без нея и без добра основа е невъзможно да си добър модерен лекар. Следващата стъпка е специализация. Има добри центрове в Европа и САЩ. Последната стъпка е да се върнат в България и да подобрят това, което тук не е на отлично ниво.
Харесва ли ви петият Черноморски симпозиум?
Да, много ми харесва. Лекциите са много интересни. Симпозиумът е хубава традиция и е много полезен. Тук се създава навикът да се разменят мнения между хората, да се задават въпроси, да се проследяват презентации в различни области, което дава допълнителни знания, а това е част от живота на всеки учен.
Източник: Божана Димитрова, Medical News