Никога не е лупус, казваше популярният телевизионен диагностик д-р Хаус, въпреки че в сериала точно тази диагноза се споменаваше много по-често от която и да е друга. Има две обяснения за това – лупусът може да прилича на много други болести (затова го наричат „великия имитатор“), но същевременно е изключително рядко и трудно за разпознаване заболяване. Точно затова поставянето на такава диагноза извън телевизионния екран може да бъде фатално бавно, докато пациентът се лута между неправилните специалисти.
Лупус е една от автоимунните болести, на които Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България (ОПРЗБ) ще обърне внимание тази година в рамките на информационната си кампания в Седмицата на ревматичните заболявания. На 10 май е Международният ден за информиране за заболяването лупус, а на 12 май – Световният ден за информираност за заболяването фибромиалгия. В тази група болести са също и ревматоидният артрит, болестта на Бехтерев, псориатичен и реактивен артрит, синдром на Сьогрен, склеродермия.
Лупус
Лупусът е рядко, системно, автоимунно заболяване, при което собствените антитела атакуват здравите клетки в тялото. Името на болестта идва от латинската дума за вълк, заради лезиите по лицето, които могат да възникнат и напомнят животинско ухапване.
Среща се осем пъти по-често при жените отколкото при мъжете. Проявява се по различни начини. Може да изглежда като грип, като бъбречна или като сърдечна недостатъчност – оттам и прозвището „великия имитатор“. Все още не са известни причините за отключването и развитието на болестта – установено е, че за нея има генетично предразположение, но съществуват и други фактори, като различни изследвания го свързват с прекомерно излагане на слънчева светлина, стрес, хормонален дисбаланс, цигарен дим, някои лекарства, инфекции и др.
Голям проблем у нас е липсата на специалисти. В България има само около 100 практикуващи ревматолози, като в Монтана, Разград, Хасково, Габрово, Благоевград, Кърджали, Перник и Кюстендил няма нито един, разказват от Организацията на пациентите с ревматични заболявания. Детските ревматолози са 11, като 7 от тях са концентрирани в София. Това проточва диагностицирането с години, а без правилна диагноза болестите се усложняват и водят до инвалидизиране на пациентите.
В България лупусът е включен в списъка с редки заболявания и честотата му тук е под 50 случая на 100 хиляди, но диагностицирането е затруднено заради недостига на специалисти. В някои случаи при българи поставянето на диагнозата е отнело над 10 години, отбелязват от пациентската организация. Както и за останалите редки заболявания, лечението е много скъпо, но не се покрива изцяло от здравната каса, посочват още от там. Окончателно излекуване всъщност няма, а само поддържаща терапия, чиято цел е да се постигне ремисия и да се предпази организмът от по-нататъшно увреждане.
Фибромиалгия
Това също е рядко заболяване, и отново е типично за жените – засяга десет пъти повече жени отколкото мъже, предимно в активна възраст между 20 и 50 години.
Страдащите от фибромиалгия изпитват силни болки по цялото тяло и смазваща умора, без да има видима причина за това. Специфично за болестта е, че болка може да се усеща във всички части на тялото, и понякога е толкова силна, че пречи на съвсем обикновени дейности в работата и домакинските задължения. Заради това и диагностицирането може да е мъчително – защото изисква диагнозата се поставя чак след като се изключат други различни заболявания, причиняващи болки.
Хората, които страдат от ревматични заболявания като лупус, ревматоиден артрит или болест на Бехтерев са по-предразположени да развият и фибромиалгия. Тя засяга средно от 3 до 6% от световното население, но официална статистика за България няма.
Източник: http://www.dnevnik.bg