Всеки десети българин ослепява прогресивно заради наличието на глаукома. И това се случва неусетно, напомнят родните специалисти. Малцина обаче знаят какво точно представлява то и защо е толкова важно да обърнем внимание на очите си. Глаукомата е тежко и много коварно заболяване. Една от най-честите причини за слепота. Предотвратяването на нейното прогресиране е предизвикателство за всяко общество.
В основата на глаукомата е нарушената регулация на вътреочното налягане. Повишението му определя всички нейни симптоми. Глаукомата е от групата на дегенеративните заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. В 2/3 от случаите това се дължи на увеличеното вътреочно налягане, а в 1/3 – на съдови промени.
При липса на лечение резултатът е частична или пълна слепота. За всеки пациент съществува индивидуална норма за вътреочно налягане. Нормално е това налягане, при което няма опасност от увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. Счита се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 22 mm Hg. В някои случаи, например при вече изразено увреждане на зрителния нерв или при някои състояния като диабет и атеросклероза, вътреочното налягане трябва да е под 18 mm Hg и дори да се понижи в границите на 10-15 mm Hg. Така ще се избегне прогресирането на уврежданията от глаукомата.
Налягането при глаукомата се дължи на течност, която нормално се намира в окото, но в случаите на заболяване тя не се оттича добре по една или друга причина. Развитието на болестта зависи от начина на живот, а лечението изисква педантизъм. Честите лекарски посещения са задължителни.
Ако глаукомата се развива веднага или наскоро след раждането, говорим за „вродена“ или „конгенитална“ глаукома. В по-късна детска възраст различаваме „детска“ или „юношеска“ глаукома. Най-разпространена е глаукомата след 35-годишна възраст, която не е свързана с други очни заболявания – т.нар. първична глаукома. Ако заболяването се дължи на други очни болести, като възпаления, промени в лещата, травми, тя се нарича „вторична глаукома“.
Наследствеността при глаукомата е 30%. Ако сте над 45 години и е налице един от следните рискови фактори: болен близък, късогледство, диабет, очна травма, употреба на кортизонови препарати, непременно посещавайте вашия офталмолог един път годишно.
Глаукомата обикновено засяга и двете очи, възможно е те да са засегнати в различна степен. Наричат заболяването „тихия крадец“, защото може да открадне съвсем незабележимо 90% от зрението. Как е възможно ли? В задната част на окото се намира т.нар. сляпо петно. На това място в ретината нервните влакна се събират, за да формират зрителния нерв.
Сляпото петно няма светлочувствителни клетки, но благодарение способността на мозъка да „дорисува картината“, ние я виждаме в нейната цялост. Точно тези довършителни работи на мозъка не ни позволяват да забележим рано симптомите на глаукомата. През това време тя постепенно и неусетно поразява оптичния нерв. Освен безсимптомно, глаукомата може да протече и с пристъпи на повишено вътреочно налягане, които се характеризират с болки в съответното око, слепоочието и половината глава, притъмняване, намаление на зрението, цветни кръгове около лампата, гадене, повръщане. Заболяването обикновено се диагностицира чрез измерване на вътреочното налягане, оглед на зрителния нерв с офталмоскоп, изследване на зрителното поле и оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл.
Лекарите обясняват, че има два основни типа глаукома. Откритоъгълната е по-честата форма на глаукома. Появява се без предупредителни симптоми. Години наред може да не бъде диагностицирана. При тази форма структурата на дренажната система изглежда нормална, но течността не се оттича адекватно по една или друга причина. Закритоъгълната (хроничната) глаукома се дължи на стеснена дренажна система, която впоследствие се блокира изцяло.
Уврежданията, които глаукомата предизвиква, са необратими, затова дръжте вътреочното си налягане под контрол. Редовно прилаганите медикаменти и хирургичното лечение също намаляват риска от слепота. Лечението с капки е първата и най-популярна стъпка. Някои от тях намаляват течността, произвеждана от окото, докато други подобряват оттичането й. Втората стъпка е лазерната терапия и хирургията.
Целта на лечението при глаукома е да се предотврати прогресирането на заболяването чрез медикаменти под формата на капки и таблетки, лазерна терапия или оперативно лечение – създава се втори дренажен канал или се поставя дренажен имплант, за да се намали налягането. Процедурата, наречена лазерна трабекулопластика, подобрява дренажа при пациенти с откритоъгълна глаукома. При онези със закритоъгълна глаукома се прилага т.нар. лазерна иридотомия. Операциите при глаукома възстановяват нормалните пътища за отток на вътреочната течност или намаляват нейната продукция.
Успеваемостта на антиглаукомните операции е 95%. Те не подобряват зрението, но го запазват до състоянието, в което е до момента на операцията. При всяка оперативна интервенция има малък риск от усложнения като кръвоизливи, възпаление, потъмнение на лещата, силно намаляване на вътреочното налягане, но те са несравними с риска от необратима загуба на зрението.
Развитието на вече диагностицираната глаукома зависи много и от начина ви на живот. Затова специалистите съветват да избягвате физическите и психически претоварвания, да не четете, пишете или шиете с наведена глава, да се храните рационално (зеленчуци, риба, плодове), да спрете цигарите и да спите спокойно през нощта.
Източник: http://www.hospital.bg