9 от 10 с рак на белия дроб са пушачи

За 90 на сто случаите от рак на белия дроб е „виновно” тютюнопушенето, категоричен е д-р Михаил Шиндов. Цигареният дим съдържа над 4 800 съставки, като 73 са канцерогенни, уточнява специалистът. „Това са основно полицикличните ароматни хидрокарбони (ПАХ), азотен окис, изопрен, бутадиен, N-нитрозамини, метали и много други”, допълва той. „Най-застрашени са дългогодишните пушачи –

с над 10 години „стаж” и над 10 цигари дневно

както и пасивните пушачи. Рискът от поява на рак на белия дроб при тези хора е двадесеткратно по-висок от непушачите”, предупреждава пулмологът. Присъдата обаче не е доживотна – ако спрат цигарите, след 10 години заплахата тези хора да развият рак е колкото при онези, които никога не са посягали към тютюна.

ВИЗИТКА Д-р Михаил Шиндов има три специалности – „Вътрешни болести“, „Пневмология и фтизиатрия“ и „Медицинска онколология“. Ръководи Отделението по функционална диагностика на сърдечно-съдовата и дихателна система на Специализираната болница по онкология (СБАЛО) в столицата и е началник на Диагностично-консултативния й блок. Д-р Шиндов е един от най-изтъкнатите специалисти в диагностиката на рака на белия дроб и има зад гърба си десетки хиляди бронхоскопии.

Пасивното пушене пък може да се окаже фатално за въздържателите. „Хора, съжителстващи с пушачи, имат около 20-30% увеличен риск от рак. А такива, работещи в силно задимена среда – с 16-19%”, предупреждава д-р Шиндов.

Не всички пушачи обаче заболяват от рак на белите дробове. „Само около 14 до 18% от дългогодишните развиват заболяването, което се обяснява с

наличието на генетична предиспозиция

Освен това има хистологични видове (аденокарцином, бронхиоло-алвеоларен карцином), които в големия си процент се развиват при непушачи, при бивши пушачи и повече при жените”, обяснява д-р Шиндов.

Други етиологични фактори за „отключването” на рака са замърсителите в околната среда и в службата. „Работата с азбест, никел, берилий, арсен, производството на графитни електроди, инхалирането на радиоактивни вещества повишават риска от развитието на белодробни неоплазми”, обяснява специалистът. „Моторните превозни средства пък, особено онези с дизелови двигатели, замърсяват въздуха с

прах и пари, които съдържат мощни канцерогени и мутагени

Основна съставка са отново ПАХ и нитрираните ПАХ. Замърсяването на въздуха от химическата индустрия, най-вече с производни на тежки метали (кадмий, кобалт), също е с доказан карциногенен ефект. Както повсеместно разпространеният в природата инертен газ радон. 14% е рискът от развитие на белодробен рак след облъчване с него. За мащаба на България това прави до няколкостотин случая годишно”, уточнява д-р Шиндов.

Белодробният рак е разделен на две големи клинико-патологични групи: недребноклетъчен (НДКБР) и дребноклетъчен (ДКБР). Първият тип засяга 85 на сто пациентите. „Тази група включва хистологични видове с донякъде еднакво клинично протичане и биологична характеристика. 5-годишната преживяемост е общо около 16%”, обяснява д-р Шиндов. Дребноклетъчният рак е далеч по-рядък – в около 15% от случаите.

Той е с бърза туморна пролиферация

кратко време за удвояване на туморния обем и голяма фракция на пролифериращи туморни клетки. Клинично се манифестира с бързо нарастване, кратък период на клинична изява, ранна дисеминация (70-80% от случаите в момента на диагнозата) и малка преживяемост”, не крие специалистът. Тревожното е, че според Националния раков регистър, повечето болни у нас се диагностицират късно. Какво показват цифрите? „Диагностицираните в първи стадий са 6%, във втори – 9%, в трети – 28%, в четвърти – 19%, а неуточнени остават 38%”, разкрива д-р Шиндов. И подчертава – без морфологично доказателство на заболяването е невъзможно да се започне терапия. „Този факт

“обрича” една трета от новозаболелите на липса на лечение

признава специалистът по онкология.

СТАТИСТИКАТА 81% от болните са мъже, но скокът при жените е двоен По данни на Националния раков регистър, у нас за 2013 г. са диагностицирани 4 160 нови болни с рак на белия дроб, като 80,8 % от тях са при мъже, разкрива д-р Михаил Шиндов. Починали от болестта са 3 624 българи. А 83,7 % от тях отново са мъже. И при двата показателя – заболеваемост и смъртност, България е над средното ниво за Европа, уточнява специалистът. ”За разлика от световните тенденции обаче, в страната ни по-често се среща плоскоклетъчният и дребноклетъчният тип рак, които са пряко свързани с тютюнопушенето”, допълва д-р Шиндов. Няма как да е различно – при положение, че над 50% от българите пушат. В световен мащаб заболеваемостта и смъртността показват тенденция за нарастване и при двата пола, като при жените тя е почти е два пъти по-висока, алармира още специалистът. „Като основна причина може да се отбележи изравняване на броя жените пушачи с този на мъжете, както и броя изпушени цигари, а така също и ранното започване на тютюнопушенето“, обяснява специалистът. Полът също е фактор при „отключването” на болестта. Жените са по-предразположени при жлезистия рак, уточнява д-р Шиндов. „Едно изследване е установило, че ген, определящ абнормното делене на белодробни клетки, е по-активен при тях, отколкото при мъжете, без значение дали пушат или не. Освен това, учените са доказали, че жените пушачки са по-уязвими към канцерогенните вещества, съдържащи се в цигарения дим”, предупреждава онкологът.

Причините за късната диагностика, оказва се, са комплексни. Пациентите често неглижират симптомите, пропускат профилактични прегледи или пък при съмнение за рак отказват диагностични процедури, изрежда ги д-р Шиндов. Недостатъчната окомплектовка на диагностичната апаратура също е фактор, допълва той. Макар заболяването да протича подмолно, над 90% от пациентите имат клинични симптоми. „По литературни данни, в момента на диагнозата само 6% са без оплаквания. От останалите само 27% се представят със симптоми, свързани с първичния белодробен тумор. Други 27% са с неспецифични – безапетитие, отслабване на тегло, лесна уморяемост. И 32% още в началото имат симптоми, указващи наличието на далечни метастази”, обяснява специалистът. Често ракът на белия дроб се бърка с по-безобидни заболявания – бронхити, пневмонии, ХОББ, плексити, уточнява д-р Шиндов. „Хроничните пушачи рядко обръщат внимание на упорита кашлица, задух или отделяне на храчки понякога с кръв.

И особено – на промяната в характера на кашлицата

Наред с тези симптоми, може да има рязка загуба на тегло, болки в мускули, кости, характерни промени по големите стави, барабанни пръсти на ръцете, нокти тип часовниково стъкло, съдови тромбози, трескави състояния или леко повишена температура, лесна уморяемост и др.”, предупреждава специалистът. Като не крие, че при 10 на сто от болните диагнозата се открива случайно – например при рутинен преглед, без да е имало никакви оплаквания. Затова и в САЩ от 2013 г. има насоки за изследване на високорискови пациенти веднъж годишно, обяснява д-р Шиндов. При тези хора се прави нискодозова спирална рентгенова томография. В рисковата група попадат пушачи с над 30-годишен „стаж”, които пушат по една кутия цигари дневно. „Експерти от Европа обаче критикуват тази препоръка. При 25-30% от всички изследвани се откриват измения, като  само 1% от тях обаче има наистина рак на белия дроб”, обяснява д-р Шиндов.

Какви са шансовете за спасение, когато диагнозата се потвърди? За жалост, доста скромни, показва статистиката.

Преживяемостта е много малка – едва около 10% при мъжете и 13% при жените

Този факт се дължи най-вече на късното откриване на заболяването и появата на метастази”, разкрива специалистът от СБАЛО. Терапията е комплексна, а основните видове са оперативно лечение, лъчетерапия и медикаментозно лечение – химиотерапия и таргетна терапия. „В лъчетерапията навлязоха нови методики – като томотерапия, кибернож, гама нож. Очаква се и въвеждането на протонна терапия. В областта на лекарственото лечение се разработват нови химиотерапевтици, изпробват се нови схеми. Масово в практиката навлезе и терапията с моноклонални антитела”, обяснява д-р Шиндов. „В последните години се говори за т.нар. персонализирана медицина и по-точно – за персонализирана терапия. За да се случи това обаче, трябва да се ползват последните научни достижения както в диагностиката, така и в терапията”, категоричен е началникът на Отделението по функционална диагностика на сърдечно-съдовата и дихателна система в СБАЛО.

КАКВИ МЕРКИ ДА ВЗЕМЕМ?

Зелен чай и витамин В пазят клетките от дима

Как можем да се предпазим от рака на белия дроб? „Причините за появата му са в следствие както на външни (тютюнопушене, химикали, радиация, инфекции), така и на вътрешни фактори (наследственост, хормони, състояние на имунната система, придобити мутации и др.)”, обяснява д-р Михаил Шиндов. Затова и специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот, както и навременно лечение на белодробните инфекции. Ето и съветите на д-р Шиндов:

1. Тютюнопушене – има безспорни доказателства, че спирането на цигарите е единственото и най-важно действие, което сегашните пушачи могат да направят, за да намалят риска да се разболеят от рак. Счита се, че ако всички го направят, в света би имало с 1/3 по-малко онкологични заболявания. 9 от всеки 10 случая на рак на белия дроб са в следствие на тютюнопушене. Колкото по-дълго и повече сте пушили, толкова по-голям е рискът ви.

2. Хранене и превенция – освобождаването на излишна телесна мазнина и промените в храненето са важни фактори, които трябва да се вземат под внимание при всеки подход към превенция на рака на белия дроб:
– Избягване на употребата на захар и захарни изделия, сол, пушени храни, червени меса, консервирани храни, туршии, кафе;

– Да се консумира храна, бедна на животински мазнини, като соеви продукти, риба и нетлъсто пилешко месо;

– Да се увеличи консумацията на тъмно оцветени плодове и зеленчуци, особено цитрусови плодове, салати, зеле, домати, спанак, моркови;

– Да се увеличи приемът на течности (2-3 литра дневно, изворна вода, чайове и зеленчукови сокове);

– При пушачи се препоръчва приемът на фолиева киселина и Витамин B12, които регулират и предпазват от патологични промени в бронхиалните клетки;

– Зеленият чай предпазва от оксидативните промени на цигарения дим, увреждащи ДНК на белодробните клетки;

– Под лекарски контрол да се взема аспирин регулярно.

3. Алкохол – вече има доказателства, че само три алкохолни единици на ден са причина за около 6% от смъртните случаи от рак на горните и долните дихателни пътища. Препоръчва се мъжете да не консумират повече от 3-4 единици на ден и не повече от 21 седмично. Освен това би трябвало хората да имат поне два дни седмично без алкохол. Една алкохолна единица се състои от 8 грама, която отговаря на 0,25 промила алкохол в кръвта и се съдържа приблизително в 150 мл вино, 250 мл бира и 30 мл концентриран алкохол.

4. Професионално излагане на рискове – след като професионалните фактори са отговорни за около 4,9% от сегашните смъртни случаи от рак на белия дроб (включително и мезотелиом), следва да се работи в тази насока.

5. Фактори, свързани с околната среда – опасните токсини, които са основен източник на безпокойство, са: радон от земята, пасивното тютюнопушене и емисиите на изгорели дизелови газове. Радонът например е газ е без цвят и мирис. Съдържа се във въздуха, почвата и водата и е на второ място като причина за рак на белия дроб.

Източник:https://clinica.bg/1927-9-%D0%BE%D1%82-10-%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B1-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%87%D0%B8