III Национален конгрес за млади гастроентеролози се проведе на 24.03 и 25.03.2017г. Участие взеха над 200 лекари и студенти от цялата страна. Представени бяха научни разработки в областта на гастроентерологията и хепатологията.
Доц. Пламен Пенчев от Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ даде специално интервю за Medical News.
Доц. Пенчев, какви са Вашите впечатления от III Национален конгрес за млади гастроентеролози?
Впечатленията ми са приятни. Много хора са се регистрирали, дойдоха и участват активно. Интересни случаи се изнасят, създава се дискусия. Конференцията протича на ниво.
Какво Ви провокира да организирате конгреса и на базата на какво бяха селектирани темите?
Темите са традиционни. Конгресът вече става ежегодно събитие, организирано от Асоциацията на младите гастроентеролози, която беше учредена преди година и половина. Създаде се традиция тези срещи да се провеждат през март, когато програмата е разтоварена от други форуми, свързани с нашата специалност.
Така младите се опознават, контактуват, обменят опит. Те са будни и инициативни. По този начин се създава едно общество, което запазва традициите и все повече се развива. Гастроентеролозите се познаваме помежду си и това трябва да продължи и при новото поколение.
Темите са отворени. Те винаги са в областта на гастроентерологията. Една част от тях са свързани с храносмилателната тръба, друга – с черния дроб и паренхимните заболявания. Така е в целия свят.
Националният конгрес за млади гастроентеролози е един от малкото организирани от млади лекари за млади лекари, а още повече е и без такса правоучастие. Ще се запази ли тази традиция и какви са плановете за догодина?
Редно е да съумеем да запазим тази традиция, която се спазва благодарение на спонсори и други благодеятели. Това е един от привлекателните аспекти – че младите хора не се обременяват допълнително. Те са достатъчно натоварени с такси за обучение, наеми, ако са откъснати от родните места, и други разходи.
В момента е проблем за младите хора е да пътуват с научна цел в чужбина и не е редно да ги натоварваме с такса за форумите, които провеждаме тук. Мисля, че повечето колеги са на това мнение. Дори да се въведе такса поради някаква причина, тя няма да е висока. Ще бъде символична и благотворителна. Но ние не се намесваме във вътрешните работи на Асоциацията на младите гастроентеролози. Те имат собствени решения.
В Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ има много млади лекари. Как успявате да ги задържите и да ги мотивирате да се развиват в България?
Въпросът е лесен, отговорът е труден. Единственото нещо, с което можем да им въздействаме и да ги държим около нас, е да „дишат въздуха“, който е в клиниката. Това е най-старата клиника по гастроентерология не само в България, но и в Европа. Акад. Ташев е основател на клиниката и е създал първата катедра. Традициите се спазват вече 80г.
Всички методи в гастроентерологията са тръгнали оттук. Тук се провеждат основните курсове по ендоскопска и ехогрофска диагностика, основният курс по гастроентерология. Това е мотивът младите гастроентеролози да останат тук. Те не са особено материално стимулирани, но това въпрос на политика не само на клиниката, а и на държавата.
Стремим се по максимален начин да ги мотивираме с нашия теоретичен и практически опит, с включването в подобни научни изяви, както и с нашата взискателност към тях. Трудно могат да „минат метър“. Няма начин да минат лесно през нас. Когато дойде време да завършват, някои от тях започват да страдат от т. нар. Стокхолмски синдром. Мъчно им е и не искат да се разделят с техните учители и мъчители, но това е за добро. Повечето от сериозните кадри в страната, са обучени тук и това е гордост за нашата клиника.
Как оценявате комуникацията между гастроентеролозите и останалите специалисти?
Комуникацията е важна. С хирурзите тя е неотменима. Практиката доказва, че там, където няма коремна хирургия, не може да има сериозна гастроентерология, защото повечето неща са интердисциплинарни, правят се инвазивни манипулации. Необходимо е хирурзите не само да са зад нас и да ни пазят гърба, но да са дълбоко навлезли в материята.
Трябва да са наясно собено с манипулациите, които се извършват върху каналчестата система на черния дроб, жлъчната система и панкреаса. Те трябва да са до такава степен запознати, че да могат да реагират адекватно при всяко едно усложнение. Това е изключително важно за напредъка и на двете специалности.
Важна е колаборацията с патолози, която за съжъление започва да отстъпва по чисто кадрови причини. Патолозите в държавата са малко и стават все по-малко. Нямат време до такава степен да се специализират, а това е необходимо в областта на гастроинтерстиналната и чернодробната патология, за да могат да бъдат максимално полезни.
Комуникацията с останалите специалисти – радиолози, онколози е на ниво в нашата болница. Хората, които се занимават с анестезия и интензивно лечение на пациенти, също трябва да са на разположение. В нашата болница изпитваме голямо затруднение, тъй като анестезиолозите намаляват и това създава проблеми в ежедневната ни дейност.
Център, който има съвременна инвазивна гастроентерология, трябва задължително да разполага с анестезиолози и разположена наблизо хирургия. Гастроентеролозите заедно с хората от останалите клиники – радиология, онкология, клиника по метаболитни заболявания (тук имаме добра комуникация), е добре да бъдат в една териториално и интелектуално свързана база.
Божана Димитрова, Medical News
Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/03/29/%d0%94%d0%be%d1%86-%d0%9f%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d0%9f%d0%b5%d0%bd%d1%87%d0%b5%d0%b2-%d0%a2%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0/