1. Подхождаш към работата си с желание
Това е важно за всяка специалност, но е задължително в спешната медицина. След 10-часова смяна всеки би бил изтощен, но ако обичаш професията си, ще си тръгваш от работа в добро настроение. Помогнал си на няколко пациенти, станал си свидетел на интересни ситуации, разбира се че си уморен…но в крайна сметка си свършил добра работа.
2. Подготвен си да си постоянно между шамарите
Обикновено в преносния смисъл. Понякога обаче и в буквалния. Ще изпадаш в трудни ситуации по-често отколкото очакваш. От пострадали при автомобилни инциденти, през измръзнали в снега, до хора, получили инфаркт на улицата…всичко. И обикновено идват без каквато и да е медицинска докуметация.
3. Имаш подход с хората
Разбирателството вътре в екипа е жизнено важно в спешната помощ. Ако си единак или не можеш да приемеш критика, си загубен. Работата ти зависи изцяло от сестрите, лабораниите и от другите специалисти, да не говорим че имаш само няколко минути да спечелиш доверието на пациента, да го успокоиш и да разбереш какво не е наред.
4. Не се обиждаш лесно
Специалистите мразят да бъдат викани в спешния сектор. Да, разбира се, че по програма се водят „на повикване”, но никой няма да се зарадва да бъде събуден в 3.00ч. сутринта. Ето защо често ще бъде поставяна под въпрос преценката ти спрямо ситуацията, ще си навличаш чуждия гняв и като цяло няма да бъдеш споменаван с добро. В такива моменти трябва да си дадеш сметка, че колегата отсреща просто е изморен и ако може да остави работата за утре, не би пропуснал.
5. Трябва да си бърз, смел…
По-флегматичните хора обикновено не се занимават със спешна медицина. Ако не ти допада идеята за тълпа пациенти пред кабинета ти, нетърпеливи и чакащи да бъде прегледани, по-добре се ориентирай към специалност, в която имаш времето и спокойствието да работиш с болния.
6. …и сръчен
Това е валидно за всяка област, изискваща чести манипулации. Ще правиш толкова процедури в практиката си на спешен медик, че ще им изгубиш броя и ще се чувстваш благодарен за това, че обичаш да работиш с ръцете си.
7. Приемаш, че уменията ти имат граници.
Никога няма да бъдеш кардиолог, неврохирург или онколог и затова няма да разбираш от всичко, което те правят. Въпреки това ще имаш достатъчно ясна представа, което ще ти помага да се справяш с пациентите докато дойде момента да ги оставиш в ръцете на съответния специалист.
8. Нямаш предразсъдъци.
Пациентите не винаги са лесни за разбиране. Опит за самоубийство с една единствена таблетка парацетамол. Агресия след алкохолна интоксикация. Наркоман симулира както може за да получи опиоиден аналгетик. Колкото по-бързо разбереш, че тези хора имат нужда от адекватно отношение – тоест психиатрична помощ, центрове за справяне с наркомании, толкова по-лесна ще е работата ти. В противен случай ще се превърнеш в студен и вечно съдещ човек, който не спира да мисли, че пропилява таланта си.
9. Чувстваш се добре сред хаоса
За някои хора забавление е игра на футбол в парка или кино с приятели. Спешният медик е свикнал да се изцежда от работа и да измисля решения в последния момент, но някак се чувства доволен от това.
10. Гордееш се с това, което правиш
Масата от болни, пострадали, уплашени или агресивни пациенти се изсипва по всяко време от денонощието и всеки е посрещнат. Не питаш за здравноосигурителен статус. Не питаш дали могат да платят. Не, справяш се с гърчовете, аритмиите, счупените кости и връщаш хората обратно към живота. Защо? Това ти е работата.
Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/03/21/10-%d0%ba%d0%b0%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%ba/