В България отдавна сме свикнали еквивалентът на всяка услуга да се измерва в пари … и защо не, ако не говорехме за медицина. Едва ли има постулат в пазарната икономика, който да опровергава тезата, че всяко нещо има своята себестойност, независимо дали е продукт или услуга положена от специалист-експерт в дадена област.
И пак в България, обществото отдавна е изчерпало доверието си в некомерсиалната медицина – Хипократовата клетва трябва да се спазва сляпо! „Длъжен, веднага и безплатно“ е мото споделяно от много хора … за съжаление част от тях пациенти, обезверени от медицината и здравната система, скептични към това, че все още може би се намират лекари работещи професията си …. от обич към нея. Звучи наивно … дори самият аз го препрочитам няколко пъти в дилема дали да не го изтрия … но няма.
И все пак съществуват лекари, които не поставят комерсиалното на преден план. За втори път наивен? Вероятно да, но обосновано – когато искаш да бъдеш добър или поне нормално заплатен, начини има – работиш на повече от едно място, и работиш много.
Печелиш никак не лошо, но идва и следващият проблем – налага се да бъдеш на ниво, да грешиш рядко, а ако се случи да можеш да го поправиш. Това, обаче вече не се постига само със „собствени средства от фонд работна заплата“. Условия, квалификация, екип…
Определено се впечатлих, когато ми хрумна да пресметна „смисълът“ и себестойността на една диагноза…
Патологията е една от съвременно скъпите науки – изследванията трябва да бъдат прецизни. За някои се изисква повече време, за други специфични изследвания и познания. Налага се дълга, понякога и тясна специализация, добро оборудване и поддържане на едно съвременно ниво…
Нещастието е, че в страна като нашата, това все още е твърде далеч.
Тъжно е, когато установиш, че редица от специалистите поставящи тежките диагнози, правят това срещу трицифрена месечна сума, а се окаже, че стойността на диагнозата ти в някои случаи може да бъде скромните три лева …. звучи като шега, но уви не е. А ако питате за диагнозите – това са карциноми, тумори на деца, такива с гранична малигненост, кожни и автоимунни заболявания … дори можем да пропуснем аутопсионната дейност и специализираните изследвания, които неимоверно биха повишили малката сума по-горе, но с колко?
Вероятно звучи пошло – говорим за пари, а каква всъщност е цената на живота…
Но ако сте един пациент, няма как да не се попитате: „Наистина ли има хора които получават това за да поставят диагнозата ми?“ … съмнителна и притеснителна равносметка.
Сума под която поставяме подписа си, под нещо наречено „диагноза“, нещо за което носим съдебна и морална отговорност; отговорността, че ако утре сгрешим, пациентите, близките и обществото ще търсят обезщетение в размер на десетки хиляди; отговорността будейки се нощем с мисълта – дали сме поставили правилната диагнозата, на правилния човек; за това, че утре заради наш пропуск някой може да загине … или да оцелее, но с телесна повреда, нанесена заради нас…
И още – за обезпечеността откъм материали, условия на труд и отношение … нататък ще си го спестя…
Тъжна картина, която ще продължи да бъде тъжна. Дотогава, докато не приемем истината…
Истина, която днес може да струва около три лева.
Доц. Юлиан Ананиев
Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/03/20/%d0%9f%d0%b0%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/