Един от най-добрите български нефролози – проф. Богов, не е наследствен медик. Но е положил стабилни основи на една бъдеща лекарска фамилия – синът му върви смело по неговите стъпки, а най-малката му дъщеря също изявява желание да облече след време бялата престилка. Само първородната му дъщеря е поела в друга посока, съобщава списание „Енциклопедия Здраве“ в новия си брой, който вече е на пазара.
„В най-ранното си детство нямах никаква идея, че ще стана лекар. Интересите ми бяха насочени към инженерните науки, тъй като съм израснал в такова семейство. Имам някаква вродена техничност, която определено съм наследил от баща си“, връща се назад в годините нефрологът. В по-горните класове бил влюбен в биологията. Тя разкрила пред него една друга гледна точка към заобикалящия ни свят. Първо насочил поглед към животинския свят.
„В 10-и клас обмислях варианта да кандидатствам ветеринарна медицина, но мои близки работеха в болница и може би те ми повлияха да кандидатствам медицина“, спомня си професорът. Сега е доволен, че синът му е наследил професията, макар и да се е насочил към кардиологията. А към коя специалност ще се насочи 8-годишната му дъщеря, още било твърде рано да се каже. Завършва средното си образование в Петрич през 1979 г. и веднага кандидатства в Медицинска академия – София.
„Всъщност аз тръгнах една година по-рано на училище в сравнение с връстниците си и така завърших преди моя набор. За щастие ме приеха от раз и така се оказах студент на 16 години“, усмихва се специалистът по бъбречни заболявания. Дипломирал се през 1985 г. и влязъл в казармата. „Първо работих малко във Военномедицинска академия, а след това ме изпратиха в поделението в Смолян“, продължава разказа си проф. Богов.
Още си спомня първия си медицински случай. Един от войниците в поделението имал липом на ръката (мастно образувание под формата на бучка). Ето защо младият по онова време лекар заедно със свой колега стоматолог, който също току-що се бил дипломирал, решили да го оперират. За щастие тази малка авантюра приключила добре, без никакви усложнения за пациента. През 90-те години на 20-и век все още има задължително разпределение, затова д-р Богов заминава за град Сандански и започва работа в местната болница.
„Много добре си спомням първото дежурство. Израждахме бебето на една млада жена. По това време се даваха т.нар. разположения от началниците на отделенията. Същата вечер обаче този лекар имаше гости от чужбина и нямаше възможност да дойде веднага. Затова ни ръководеше по телефона. Заедно със старшата акушерка успяхме да дадем живот на едно здраво бебе. По-късно, след като родителите разбраха, че това е първото ми дежурство и раждането на детето им е първият ми случай, кръстиха новороденото на мен. Беше много вълнуващо“, продължава разказа си един от най-добрите ни нефролози.
Естествено, той помни много добре и първото си неприятно дежурство – тогава починала млада жена. „Никога няма да я забравя. Беше на 34 години, с тежка дихателна недостатъчност и сериозна инфекция. Въпреки реанимационните мерки, които предприехме, тя почина след 4 часа“, споделя нефрологът. Признава, че това са двата случая, които са белязали началото на неговото професионално развитие, и той никога няма да ги забрави.
След година и 8 месеца в болницата в Сандански той кандидатства за клинична ординатура в Института по вътрешни болести към Медицинска академия – София. Това е днешният еквивалент на специализацията. „Конкуренцията беше силна – за едно място кандидатстваха четирима. Аз обаче успях и така започнах работа в клиниката по нефрология към Александровска болница, на която към днешна дата съм завеждащ“, продължава разказа си проф. Богов. Впоследствие проф. Груев, доц. Джераси и доц. Киперова настояли д-р Богов да участва в конкурс за асистенти.
По онова време младият лекар бил вперил поглед в кардиологията, но професионалният му път завил в друга посока. „Така кардиологията си остана моята неосъществена мечта“, признава с усмивка един от най-добрите ни нефролози. Явил се на конкурса, спечелил го и през 1990 г. вече бил асистент. Така вече 27 години работи и се развива в клиниката по нефрология, където отишъл да прави клинична ординатура.
През 2002 г. защитава дисертация на тема „Алгоритъм при пациенти със системна амилоидоза“ – едно много рядко срещано заболяване. „Това изискваше големи усилия от моя страна, тъй като успях да събера едва 85 такива случая от цялата страна. Неприятното на това заболяване е, че няма успешно лечение. Мъките ни по отношение на терапията на амилоидозата продължават и днес, въпреки че вече имаме много медикаменти от ново поколение. Като цяло обаче не може да се говори за напълно излекуване, което е тежко за приемане от пациентите и техните близки“, обяснява проф. Богов.
През 2006 г вече е доцент, а три години по-късно оглавява клиниката по нефрология на Александровска болница. Професурата си защитава през 2013 г. „Това са над 20 години труд, търпение, колегиалност и морал“, поглежда някак философски на израстването си специалистът по бъбречни заболявания.
Българите от т.нар. по-старо поколение може би все още си спомнят, че преди години трудно се израстваше професионално и йерархично. Това действително изискваше много упорит труд и търпение. Днес обаче, с промяна на Закона за израстване на академичния състав, това става значително по-лесно, тъй като се снижиха критериите за хабилитация, за дисертационен труд и всички вече са свидетели на факта, че през последните години има бум на доценти и професори в страната.
„Днешните младежи искат нещата да се случват сега и веднага, ако може. Те са изключително напористи, дори понякога нездравословно напористи. Наблюдавам младите си колеги, които са ми били студенти и които след това съм взел на работа в клиниката. Докторантите например искат да се хабилитират светкавично, а това невинаги е възможно. Преди няколко години имаше обявен конкурс и всички се втурнаха към него – както по-младите колеги, така и по-възрастните. Така в желанието си да се реализират професионално те започнаха да си пречат един на друг. Ако имаха търпението, можеха да се хабилитират по един човек всяка година, без това да създаде напрежение между тях“, споделя наблюденията си проф. Богов.
Признава обаче, че ги разбира и уважава, въпреки че не са носители на онзи професионален морал, в който той бил възпитаван от учителите си. И разговорът плавно преминава към медицината – обичаната, уважаваната, всепоглъщащата, охулваната и недолюбваната. Защото тя има точно толкова лица, колкото са пациентите и техните лекуващи ги лекари.
„Смея да твърдя, че нашата клиника е една от най-елитните в страната. Разбира се, настъпиха известни промени, свързани с ремонта, който беше необходим. Така леглата бяха намалени от 40 на 34. Преди в медицинската практиката да навлязат НЗОК и клиничните пътеки, което лично според мен е едно тотално недоразумение, в клиниката се лекуваха разнообразни случаи – имаше пациенти с различна патология, като се започне от злокачествените заболявания и се стигне до всички редки и много интересни случаи. Или иначе казано, тогава можеше да се прави медицина, имаше академичност“, признава професорът.
След въвеждането на клиничните пътеки нещата се променили коренно. Сега в клиниката постъпвали пациенти със строго изразени бъбречни проблеми. За да лекуват и придружаващите проблеми, на лекарите им се налага да лавират в документацията и да премълчават някои факти. А това било не само тъжно, но и пагубно.
„Вече не се прави медицина, а се пишат финансови отчети“, с тъга и лека нотка на безнадеждност отчита проф. Богов. Той е известен в медицинските среди, че е върл противник на това болниците да са търговски дружество. Председател е на БЛС в Александровска болница към столичната колегия. В въпреки че води ежедневна борба с касата, признава, че това е безсмислена и обречена битка. „Отиваш например на среща с експертите в касата, а те посрещат с думите, че няма пари и не желаят да обсъждат въпроси, свързани с допълнително финансиране на една или друга клинична пътека“, споделя опита си в тази посока специалистът по бъбречни заболявания.
За съжаление медицината е обсебила тотално ежедневието му. „Естествено, има лекари и лекари. Признавам, че някои колеги, макар те да са малцинство, се държат като банкови чиновници – работят от 7 до 14 ч. и след това нищо не ги интересува. Но аз смея да се причисля към другите, които не могат да избягат от работа си, където и да са. Ето например тази зима за пръв път от 20-25 години насам успях да си взема няколко дни отпуска и заведох семейството си на ски“, признава нефрологът. Тъй като е не само лекар, но и администратор, често пренася задълженията си вкъщи. От това най-много страда малката му дъщеря, която е на 8 години и все още има нужда от внимание.
Съпругата и двете му по-големи деца вече са се примирили с факта, че се налага да го делят с другата му голяма любов – медицината. Единственото хоби, което проф. Богов има, е ловът. Не защото обича да убива животни, а защото това са единствените часове, които може да отдели веднъж или два пъти годишно, за да е сред природата. За късмет в ловната му дружинка няма други медици и това го спасява от рhttp://www.hospital.bg/news-8963-prof-boris-bogov-klinitchnite-puteki-ubiha-meditsinata.htmlазговорите за пациенти, клинични пътеки и липсата на добро финансиране на лекарския труд.
Източник: