Има едно изследване, което носи много информация на лекарите за това как работи сърцето на даден пациент и е сравнително комфортно за болния. Става дума за електрокардиограмата (ЕКГ). Чрез нея се вижда как работи най-важният мускул в нашето тяло и дали той има нужда от някакво лечение. ЕКГ се прави веднъж годишно от общопрактикуващия лекар като профилактика, при всяка консултация с кардиолог, както и при съмнение за наличие на някое от изброените състояния.
Как се улавя електричеството от сърцето?
Този феномен бил известен на медиците през 19-и век. Те откриват, че този човешки мускул има две предсърдия и две камери. Правилното протичане на електрическите сигнали по тях осигурява ритъма на съкращенията. А благодарение на специални прибори – галванометър и електроди, те успели да регистрират колебанията в този ритъм. Те се маркират върху специална хартия и така могат да бъдат разчетени от кардиолозите. Лекарят поставя електроди на определени места на ръцете, краката и гърдите. За да се осигури по-добър контакт с кожата, за да се подобри проводимостта на електрическите импулси, се използва специален гел. При регистриране на кардиограмата апаратът отчита потенциалната разлика между две точки от човешкото тяло, усилва тази разлика около 500 пъти и я изписва върху специалната милиметрова хартия.
Как да се подготвим за изследването?
Не се изисква специална подготовка. За по-голямо удобство на пациента обаче той трябва да е с удобни дрехи. По време на изследването човек трябва да заголи определени участъци от тялото си, където да се поставят електродите. Все пак е добре да се знае, че трябва да се избягва пиене на студена вода и напитки, както и правенето на физически упражнения непосредствено преди електрокардиограмата. Студените течности могат да променят електрическите сигнали и да заблудят апарата, а физическата активност обикновено повишава сърдечната честота (пулс). Записът на ЕКГ е безопасна процедура. Човек може да усети лек дискомфорт при отстраняването на електродите (специални лепенки за провеждане на електрическите сигнали). В редки случаи кожата може да се зачерви или подуе като реакция към електродите. Добре е да се знае също така, че електродите и кабелите, прикрепени към тялото, само записват електрическите сигнали. Те не провеждат електрически импулси и в този смисъл не могат да нанесат вреда на тялото на човека.
Каква информация получава лекарят?
Обикновено човек научава резултатите от изследването веднага. Ако всичко е нормално, човек няма поводи за притеснения. При проблем е възможно кардиологът да назначи второ ЕКГ или други тестове, като например ехокардиография, телемониториране, холтер ЕКГ и т.н. Разчитайки ЕКГ кривата, лекарят проверява няколко параметъра. Например сърдечната честота трябва да е между 50 и 100 удара в минута. Когато е по-висока, става дума за тахикардия, а когато е по-ниска – за брадикардия. Вторият показател, на който се обръща внимание, е сърдечният ритъм. Когато той се наруши, състоянието се нарича аритмия. Тя може да възникне при проблем в работата на електрическата верига на сърцето, но също така и в резултат на външни фактори, като прием медикаменти, психотропни вещества или амфетамини.
Кардиограмата обаче може да покаже и някои от следните здравословни проблеми:
· Инфаркт на миокарда (сърдечен удар) – изследването обикновено показва, че човек е преживял миокарден инфаркт или че в момента се развива такъв.
· Недостатъчен приток на кръв и кислород до сърцето (недохранване на сърцето) – ако ЕКГ се направи по време на гръдна болка, лекарят може да каже дали болката се дължи на намалено снабдяване с кръв на сърцето или на някакви други причини.
· Нарушения на структурата на сърцето – изследването може да даде информация за увеличаване на някои от кухините на сърцето, задебеляване на стените, дефекти в сърцето, засягане на клапите и други.
Източник:http://www.hospital.bg/news-8957-kak-se-pravi-elektrokardiograma.html