Бившият министър на здравеопазването доц. Божидар Финков днес избягва да говори за политика. И това не е някаква поза, а защитен механизъм, твърди списание „Енциклопедия Здраве“.
„Отдавна съм се откъснал от това поприще, ако изобщо може да се каже, че съм бил вътре. Освен това вътрешното ми убеждение е, че лекарската професия изключва политическата дейност. Винаги съм възприемал участието си в правителството на Симеон Сакскобургготски като нещо временно, но трябва да уточня, че никога не съм съжалявам за решението си да приема поста здравен министър“, лаконичен е един от най-добрите инвазивни кардиолози у нас. Човек дори остава с впечатление, че леко го обижда, когато му задава въпрос, свързан с политиката, и го възприема единствено като бивш здравен министър. Защото доц. Финков е от онези медици, които имат с какво друго да бъдат запомнени.
През 1988 година извършва първата у нас кардиоинвазивна манипулация, като поставя стент на пациент с инфаркт и така спасява живота му. По-късно прави и първите за България валвулопластики – коригиране на увредени сърдечни клапи чрез кардиоинвазивен способ, както и ангиопластика на артерия каротис, на бъбреците и периферните артерии. Бил е републикански консултант по инвазивна кардиология. Но това не е всичко. Доц. Финков е бил два мандата председател на Българското дружество по интервенционна кардиология. Член е и на Европейското дружество по кардиология.
Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн при знаменития кардиоинвазист проф. Мартин Калтенбах, както и в САЩ, Швейцария, Холандия, Чехия. Автор е на над 150 научни публикации в наши и чужди издания. Или иначе казано, когато става дума за добри лекари, изборът между политиката и медицината е повече от ясен. Доц. Божидар Финков продължава да се измъчва от почти хамлетовската дилема „Дар или стока е медицината?“. Логично е да си задава този въпрос – все пак е бивш министър на здравеопазването (макар и да не гледа на това с особена гордост) и настоящ шеф на Клиниката по кардиология в университетска болницата „Св. Анна“.
„Преди 15-20 години на медицината се е гледало като на дар, защото специалистите са имали индивидуално отношение към пациента и сравнително малки възможности за диагностика и лечение. Сега тя е скъпа стока, зад която стоят свръхмодерна апаратура и нова генерация лекарства“, обяснява доцентът. През дългогодишната си практика той стигнал до още един извод – че пациентите често ценят усилието, а не резултата. Понякога те търсят, обичат и уважават внимателния лекар, който не им помага особено, а не онзи, който „вади“ максимален ефект от терапията, но не обръща достатъчно внимание на човека.
Естествено, най-добрият вариант е двете крайности да се пресекат в името на пациента. В детските си години Божидар Финков често си представял, че някой ден ще стане сериозен човек с отговорна работа. Днес мечтите му са реалност – демонстрира професионализъм и всява респект сред колегите си. Министерският пост, който заемаше между 2001 и 2003 година, го е белязал. А действията му още дълго ще бъдат анализирани и ще се оценяват от поколения напред, но това не го притеснява.
За него най-важни сега са резултатите на Клиниката по кардиология, чийто шеф е повече от 10 години. А те са завидно добри. Родителите му са лекари, така че съдбата му изглежда някак предначертана. „Тръгнах на училище една година по-рано и при дипломирането си бях малко инфантилен. Нашите избраха бъдещата ми професия – посочиха ми я още в прогимназията, за което не съжалявам. Още тогава всички деца ми викаха „доктора“, спомня си доц. Финков.
В ученическите и в студентските си години винаги бил най-малкият. „Беше ми неприятно да гледат на мен като на хлапе. Но когато започнах работа, възрастта вече нямаше значение. Сложиш ли веднъж бялата престилка, оценяват те единствено по професионализма“, обяснява едни от най-добрите ни кардиолози. Влиза в Медицинската академия от раз. В края на 1971 година вече е дипломиран лекар. Започва работа по разпределение в Горна Оряховица.
Все още помни първото си дежурство, когато 15-20 минути реанимира труп. „Човекът беше починал много преди да го докарат в болницата, но все пак се опитах да го съживя пред усмихнатите погледи на колегите ми. Липсата на опит тогава ми попречи да оценя ситуацията и да разбера, че от действията ми няма никакъв смисъл“, разказва доцентът. Желанието да се бори докрай обаче е запазил и до днес. Признава, че в противен случай рутината би го убила. Работи в провинциалната болница три години, като междувременно се явява на няколко конкурса в областта на хематологията и неврологията. От дистанцията на времето се радва, че се е провалил на изпитите.
Съдбата си знае работата. „Явяването ми на петия конкурс – в Катедрата по сърдечносъдови заболявания на бившия ИСУЛ – днешната университетска болница „Царица Йоанна“, се увенча с успех“, уточнява доц. Финков. На 26-27 години той вече е уважаван лекар в Трета градска болница в столицата. По-късно взима специалност по кардиология и за по-малко от четвърт век извървява пътя от младши асистент до доцент.
Шеф е на клиника до 2001 година, когато се премества в Правителствената болница „Лозенец“. През 2003 година сяда в министерския стол и хваща здраво в ръцете си „сърцето“ на здравеопазването. Някои анализатори го оценяват като твърде деликатен и малко нерешителен. За повечето хора обаче той е „един от последните мохикани в медицината“. „Аз бих казал, че като министър по-скоро бях общителен и мек. Такъв съм и в контактите си с пациентите“, казва обаче кардиологът.
По думите му човек не бива да се вглъбява във високия държавен пост, защото става дребнав и започва да се „дави“ в детайлите. „Министърът трябва да си отваря очите, да е добронамерен и да позволява на околните да посочват грешките му“, смята доц. Финков. Според него резултатите от лечението на пациента се виждат веднага, а тези от здравната реформа – след години. Самата система е консервативна, недофинансирана и разслоена. Ето защо „терапията“ й трябва да е добре обмислена и ниско рискова. Спомня си, че преди да поеме поста здравен министър, е имал доста идеи. Смятал, че когато седне в този стол, ще ги реализира, но това не се оказало точно така.
„Между другото – с някои успях“, казва с усмивка той. И отказва да анализира работата на всички негови колеги, които минаха през Министерство на здравеопазване. Може би защото е минал по този път и е наясно колко трудно се провеждат реформите. Като цяло оценява работата на министрите като „разумна и в рамките на закона“. Единственият проблем на някои министри бил в „непремерените изказвания, които са подразнили определени „играчи“ в здравеопазването“. „Аз се въздържах от коментари, които не бях обмислил предварително. Но въпреки това пак не слизах от вестникарските страници“, шегува се кардиологът.
Според него със светлините на прожекторите се свиква бързо. Самият той никога не се е ядосвал от негативните мнения за дейността му като министър. „Нито един лекар не е обучаван да заема този висш държавен пост. Затова на всеки наш колега трябва да се даде шанс за адаптация към министерския стол“, смята доцентът. Спомня си, че като министър той успял да проведе част от реформите, които смятал за наложителни. Единствено желанието му лечебните заведения да бъдат приватизирани останало неосъществено.
„Това ще е една много сериозна глътка въздух за системата на здравеопазването. Защото държавата няма възможност да заделя големи суми, а здравето става все по-скъп продукт. Частната инициатива ще отпуши „затлачените артерии“ и болниците ще „оздравеят“. В противен случай се връщаме в Средновековието, където са диагностицирали с една слушалка и са лекували с отвари“, отбелязва кардиологът.
След като напуска здравното министерство, доц. Финков се връща в Правителствената болница. Но малко по-късно е поканен да създаде Клиника по кардиология в „Св. Анна“. „Клиниката работи над десет години и винаги е демонстрирала високи резултати. А лекарите имат едни от най-добрите заплати в страната. Това се дължи преди всичко на изключителния екип, който събрах, и на работохолизма на всеки от нас“, отбелязва доцентът.
Подбрал е сам и лекарите, и медицинските сестри. Работното им време е нерегламентирано, но никой не се оплаква. Добри приятели са и след края на работния ден всички се забавляват заедно. Нищо че под покрива на клиниката „съжителстват“ четири различни поколения. Така добре са се сработили, че разликата в годините е без значение.
Подобно на повечето си колеги и доц. Финков чете много, но често избира медицинската литература пред художествената. Когато все пак му остане малко свободно време, бърза да избяга в света на измислените места и герои. Обича да слуша и класическа музика, но обикновено успява само в колата, докато отива на работа. Преди време пътувал често, обичал да пътува из страната през почивните дни, но напоследък работата го лишава и от това удоволствие.
„На младини пациентите ме канеха на гости, на сватби или на кръщенета. Не че съм имал време да ходя, но отношението им към мен беше по-неформално“, споделя кардиологът. Въпреки сериозната си професионална позиция е голям майтапчия. „Важно е човек да не се взима много насериозно и да вижда комичните ситуации“, вметва кардиологът. Активно участва в шегите, които колегите му си погаждат.
Естествено, не пред пациентите. „Болните губят чувството си за хумор. Но това не означава, че изпадаме в другата крайност – на мрачни и строги хора. Опитваме да поддържаме сравнително добро настроение, което вярваме, че помага на пациентите да се възстановят по-бързо. А и ведрата обстановка ни помага да се справим със задълженията си успешно“, отбелязва един от най-добрите ни кардиолози и бърза да се върне към преките си задължения, защото пред кабинета му вече има дълга опашка от желаещи да се консултират с него.
Източник:http://www.hospital.bg/news-8956-dots-b-finkov-lekarskata-profesiia-izkliutchva-politikata.html