Българският лекарски съюз взе решение да подпише нов рамков договор с НЗОК

Българският лекарски съюз взе решение да подпише нов рамков договор с НЗОК

Българският лекарски съюз взе решение да подпише нов рамков договор с НЗОКС 219 гласа „за“, 34 „против“ и 9 „въздържал се“ Българският лекарски съюз взе решение да подпише нов рамков договор със здравната каса, съобщава www.novini.bg.

Това се случи на редовния събор на организацията, състоял се на 25. 02. 2017 год., съобщиха от пресцентъра на БЛС. Съгласно НРД 2017, болничната помощ ще получи 1, 613 млрд. лв. на година или толкова колкото е изпълнението през 2016 година. За специализираната извънболнична помощ са предвидени 219 млн. лв. БЛС подчертаха, че спрямо миналата година има увеличение за ПИМП в размер на 13 млн. лв. или 9% ръст.

За СИМП с преразпределянето на 8 млн. лв. от резерва, постигнатото увеличение е 9%. Постигнато е увеличение на заплащането към СИМП за първичен, профилактичен, диспансерен и първоначален преглед във физиотерапия и за медицинска експертиза. При ОПЛ са повишени цените на прегледите по програма Детско здравеопазване на лица до 7 годишна възраст.

За медико-диагностични дейности (МДД) с НРД 2017 се осигурява увеличение на обемите и завишаване на цените за пет вида изследвания. Председателя на БЛС Д-р Венцислав Грозев подчерта, че исканията на съсловната организация никога не са надхвърляли бюджетната рамка, гласувана за здраве от парламента. „Връщането на договорното начало беше много важно.

Сега прехвърлянето на средства, при освобождаването на резерва, ще става само след становище на лекарския съюз. Намираме за голям успех, че бюджетите на болничните заведения ще станат по-гъвкави и ще се определят на тримесечие. Договорихме и след 1 април да бъдат изплатени 19 млн. лв. надлимитна дейност от миналата година“, добави Грозев.

В НРД 2017 отсъстват текстове за пръстовия автентификатор за извънболничната помощ. „При недостигнати прицелни стойности за диспансерно болните, глоби за общопрактикуващите лекари, по смисъла на НРД 2017, няма да има. Единственото условие за това е лекарят да е предприел медицински дейности за постигане на по добри стойности като е предписал: спазване на хигиенно-диетичен режим, корекция в терапията или предписване на консултация със специалист по съответната на заболяването специалност.“, увери д-р Павлова.

„БЛС никога не е подкрепял критериите за качеството, предложени от НЗОК за прицелните стойности при хронично болните пациенти. Смятаме, че тези критерии не са медицински оправдани и ще продължаваме да работим в посока промяната им “, добави зам. председателят на Български лекарски съюз. В част от изказванията на делегатите на събора, се излагаха проблеми в здравеопазването поради недостатъчното финансиране и превръщането на медицината в инженерно-математико- статистическа дисциплина.

„За съжаление, БЛС е поставен за пореден път в ситуация да преговаря за разпределение на един недостатъчен, заложен с дефицит бюджет на НЗОК. Контрол на разходите трябва да има, но когато те са медицински обосновани и отговарят на потребностите за удовлетворяващи по обем и качество медицински услуги, разходите в здравеопазването са инвестиция в националната икономика.

В тази връзка БЛС ще продължи дейността си за необходимите законови и финансови промени, които ще направят здравеопазването приоритет.“- обобщи д-р Павлова

Източник:http://medicalnews.bg/blog/2017/02/26/%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%8e%d0%b7-%d0%b2%d0%b7%d0%b5-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8/

Leave a Reply