На 10.02.2017 г. в Министерство на здравеопазването се проведе среща на шестте страни, които участвуват в трите дела във Върховния административен съд по тази тема. Промотирането й изглеждаше обещаващо, но от тиражираното след това на много места прессъобщение за срещата, не се разбира какво е станало. Всички участници се съгласили да изчакат окончателното решение на Върховния съд.
На пръв поглед никакво постижение-няма нужда от решение за да се чака решение !
Какво все пак стана : никой от участниците не каза добра дума за досега въведената система, а пък въвеждането й в извънболничната помощ бе определено като пагубно. И имаше предложения на едната страна /организациите ФБПФ, ЦЗПЗ и СЧБ, които водят делата/ към другите страни /институциите МС,МЗ и НЗОК / във варианти :
1. Да си оттеглят жалбите и решението на тричленния състав от 21.11.2016 г. че разпоредбата на МС няма връзка с достъпа до лечение и е нищожна, да влезе в сила ;
2. Министерският съвет да си отмени сам разпоредбата . Представителят на Министерския съвет изрази мнение, че е добре да се изчака съдебното решение . И тъй като това предрешава нещата, резултатът изглежда все едно не я е имало тази среща, която някой би определил само като PR акция. Дали обаче е така ??
– Да припомним че процедурата с решението на Надзорния съвет за “Изграждане на регистрационна система на здравноосигурителни събития при изпълнителите чрез биометрични идентификатори на пациентите” бе открита преди Министерския съвет услужливо да измисли и сложи в наредбата си за достъп една нова алинея, която да има връзка с такова действие но без да споменава за пръстови идентификатори, които цъфнаха едва след три месеца в решението на Надзорния съвет заместващо НРД 2016 И тази алинея по която се чака решението на Върховния съд сама по себе си представлява НУЛА защото не създава задължение на никой да я изпълни и то именно с такова съдържание. Така въпросът, дали премиерът Герджиков който счита пръстовите отпечатъци и за обидни не е имал време или не е разбрал за срещата за да вземе отношение, или пък администрацията му не може да преодолее правилото на инертността “докато има дело не трябва да се прави нищо, нито да се коментира нещо “ в този момент не е толкова от значение . Важно е друго – че досегашната координираност / на Министерския съвет, Надзорния съвет на НЗОК и Министерството / вече видимо липсва . Не само защото правителството, министърът а и Надзорния съвет вече са други, а и защото се усеща политическа воля за нормализация поне в това отношение, показателно за досегашната авторитарност.
– Разбира се, ще чакаме да приключат всички дела във Върховния съд – и тези които са срещу Надзорния съвет и срещу Министъра макар че ще е забавно, какво ще поддържат в заседанията по тези дела, например това на 16 март представителите на институциите- да има или да няма пръстови отпечатъци. Но от друга страна трябва най-късно до 1 април да се сключва Национален рамков договор. И ако волята и организацията при институциите е действително такава, каквато се представя, достатъчно е тази материя в него въобще да не се споменава и всички спокойно може да се направят че решението на Надзорния съвет вече не съществува. Дали всички, включително прокуратурата ще се направят все едно досега не са съществували тези пет срамни точки в него и предварителната им реализация също предстои да разберем . Предстои да разберем и дали е истинско възстановяването на диалога или имаме само смекчаване на тона и туширане на противопоставянията.
– Иначе генералното разрешение можеше да изглежда така : като толкова необичайно им се струва да оттеглят жалбите на предното управление във ВАС, по едно и също време да се направи :
– Министерският съвет да си отмени чл. 2 ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
– Надзорния съвет да се събере в новия състав и си отмени Решение РД-НС-04-1 от 29 март 2016 /поне в частта чл 38,чл.210,ал.1,т.7, чл.211,ал.1, т.6, чл.215, ал.7,т.2 и чл. 217, ал. 12, т. 7./
– Министърът на здравеопазването да си отмени в Наредба № 8 от 03.11. 2016 г.за профилактичните прегледи и диспансеризацията частта по чл. 4 ал. 7; чл. 25 ал. 1; чл. 27и чл. 29.
Това може /можеше да стане за 2-3 седмици. Но както се казва,не трябва да се иска прекалено.Както се очертава, управленският акцент няма да е толкова в промените на нормативния регламент а в начина на прилагането му – персоналните промени в състава и настройката /другояче казано, посоката на вятъра /. Като започнем от вече направените промени в състава на МЗ ; тези в НЗОК / смяната на Кръстева с Димитър Петров / и особено в Надзорния съвет на НЗОК / напускането на Тома Томов, Ваньо Шарков, Бойко Пенков а може и други / и го свържем с демонстрираното отношение /включително и организираната среща /.
А пък по равносметката : бившият министър Москов предизборно показва в тв студиата едни цветни таблички и казва че на болниците през ноември и декември е плащано по-малко от НЗОК и казва в контекст – че това е в резултат от въвеждането на пръстовите отпечатъци , спряло е източването на НЗОК, а сега може всичко да се съсипе. В това отношение обаче едва ли вече има останали фенове, защото без властовия му потенциал вече всичко стои по- достъпно за логиката . Ако е вярно че НЗОК е платила по-малко, това означава няколко неща:
– Че болниците са приели и отчели по-малко пациенти- отказали са или са забавили лечения или Надзорния съвет на НЗОК им е определил по-нисък прогнозен бюджет.
– Че болниците са останали с по-малко приходи и ще регистрират загуба, или ще им се плати по-късно .
– Че това е за сметка на лечението на 3 500 пациенти с вече регистрирани пръстови отпечатъци, записани обаче през този период в листа на чакащите.
Министър Семерджиев каза какво е станало всъщност : като в сметката се включат платените през януари отчетени дейности, изобщо няма намаление на разходите през ноември и декември. Тоест болниците пак са “източили “ НЗОК / здравните вноски / и то при условията на хилядите проблеми и отказани пациенти вследствие тази така добре съгласувана “ държавна намеса”. Другата държавна намеса според идеята на бившия министър трябваше да бъде покриване на загубите на болниците с държавно участие за сметка на бюджета /от данъците /.
Предвидливо изглежда : може да се очаква ако се намалят разходите на НЗОК, да се намалят приходите а да са се увеличили разходите им във връзка с въвеждането и поддържането на нововъведената система. Така директорите ще си мълчат ; диаграмките ще са верни, а недоволните трудно ще му хванат края.
Оставката на Борисов обаче не само обърка сметките, но и спря аплодисментите за Москов и това си е заслужено, защото Москов направи много за същото по отношение Борисов.
13.02.2017 Асен Георгиев