Тези дни възлова обществена тема е смяната на властта и възможностите на служебния кабинет във връзка с очакванията към него- тоест какво може е необходимо да се направи.Трябва да се отбележи че мантрата “служебното правителство само / единствено /организира провеждането на избори “, която звучи най-силно от представителите на ДПС, е заблуждаваща. Законодателят е имал предвид при парламентарна криза от трите институции – Парламент, Президент и Министерски съвет, да функционират и то нормално поне две. За организирането на избори не са необходими толкова министри и заместник министри- само 2-3 министерства имат ангажименти около изборите. И за правителството като цяло и за отделните министри липсват ограничения при режима “служебно”, но все пак има разлики с парламентарно утвърдените:
Едната разлика е, че служебният кабинет и министъра нямат действуващ парламент, който да им приеме предложение за промяна в закон. Но нямат никакъв проблем да си приемат, променят, отменят и т. н. всякакви и всички досегашни наредби, назначения и други политики. А по-големите деформации възникват точно от тях.
Другата разлика е сравнително малкото време, което има. Трите месеца обаче е само минимумът- максимумът е теоретически неограничен и зависи от гласоподавателско участие от развитието на коалиционни преговори и споразумения от съвпадението на политически интереси.
Третата разлика е, че теоретически служебното правителство няма контролен орган и политически поръчки а президентът може само да сменя членовете му.
Тоест, и то и отделните министри могат да си позволят собствена политическа воля. Каква ще бъде тя, може да се прогнозира още при избора на заместник министри.
Специално в Министерство на здравеопазването се очертава липса на приемственост по отношение голяма част от политиката и методите. Ходовете на Москов в публичното пространство бяха критикувани най-много именно от Илко Семерджиев, и то до степен на възмущение. А новият министър е много по-запознат със системата от предшественика си. Разбира се, това не означава че новият министър ще прояви всичките си досегашни си нагласи / справка разликата в изявления, позиции и поведение например на Ваньо Шарков като опозиционен депутат и като зам. министър и той не е изключение /. Не означава и коректно определяне и спазване на приоритетите – ето примери :
- Най-спешното са промените в състава на Надзорния съвет на НЗОК,който при досегашното управление не само получи повече законодателни правомощия но и все по-често си ги надвишаваше. Там са досега взетите решения по “пръстовите отпечатъци “ ; по изискванията за отпускане на биологични лекарства с протоколи ; по одобряването на лечение, редуцирането на средства и други въпроси, по които просто не е компетентен. Предстои и в този месец да се финализира проект, да се обсъди и подпише пренебрегнатия досега Национален рамков договор с БЛС.
- Спешно е и поначало възстановяването на диалога. Демагогската теза на Москов, че е необходима повече държавност, от новият министър бе преведена отдавна : това е държавна намеса, пренебрегваща обществото / поне настоящето /; авторитарност с тежки последици за едни и плюсове за ограничен брой субекти ; надменно налагани ограничения за лекари, фармацевти, пациенти и всякакви активисти.Да се надяваме досегашната практика при съставянето на служебно правителство- свикването на Обществени съвети , да продължи. Издигнатата идея за “ревизия на досегашната практика и последиците от нея “ е немислимо да бъде реализирана само от няколкото души от новия екип със съдействието само на “досегашната администрация “ и на останалите само 2 национално представени “ пациентски организиции “, които като съгласяващи се с всичко, няма как да бъдат квалифицирани освен като казионни.
- Спешни са корекциите на деформиращите нормативни актове, особено тези които са в някаква фаза на обжалване във Върховния административен съд.На новия министър ще му се наложи да убеди обаче и Министерския съвет, защото досегашният хитроумно бе включил някои от нелепите си идеи с постановления /в Наредбата за достъп и Наредбата за Позитивния лекарствен списък на МС/. За другите може да се справи и сам – Наредбата за основния пакет ; Наредбата за Национална здравна карта ; Наредбата за диспансеризация; Наредбата за медицински стандарт по онкология, с която бе изменена Наредба № 34 и Националният раков регистър се оказа с блокирана дейност. Спирането /блокирането / на дейността на съществуващия НРР и регионалните му представители и невъзможността за изпълнение на същата дейност от страна на НЦОЗА вече има съществени и трудно поправими последици – частична регистрация на заболявания от която не може да се съставят никакви извод, прогноза, планове, областни здравни карти и т.н..
- Спешна е ревизията на дейността и провеждането на действителни конкурси за управление на държавните лечебни заведения. Москов даде наскоро някакви примери за удачно напоследък управление : забележете обаче, че това бяха областни болници с почти общински характер и нито една от големите държавни,за които отново препоръката е държавата / тоест данъкоплатците/ да им покрие задълженията. Специално може да се препоръча внимание по знаково назначение без конкурс- в обезличената СБАЛО София за която имаше няколко заседания на парламентарната Комисия по здравеопазване.
- Наложителна е ревизията и на централизираните дейности : Централизираният търг за доставка на лекарства от името на болниците; Рамковите споразумения по доставката на злополучните задължителни ваксини; Скрининговата програма “Спри и се прегледай “; структурирането и капацитетът на Националния център по обществено здраве и анализи.
Най-показателна като начало би била разбира се, ревизията на Инспектората на МЗ ; насоките и последиците от поръчковата активност на стоящата като вечна, Пенка Белева. Не става дума само за случая с Фонда за лечение на деца, а за всички проверки зад които тематично прозира, дали е трябвало да се открие “нещо” или не е трябвало да се открие нищо.
Разбира се,можем да изпишем на новия министър още десетки ситуации за ревизии, мерки и въздействия. Но убеден съм, той си ги знае,защото е рекордьор за страната по заемани позиции, познания и взаимодействия в тази сфера. Но поведението му специално по тези 5 точки, биха били критерий за наличието не вече толкова на професиализъм, а на воля и кураж ; за пренебрегването на някои от фиксираните зависимости и договорки. Дозата оптимизъм в момента се крепи на наблюдението, че служебните министри на здравеопазването са много по адекватни към действителността и в полза на хората в сравнение с парламентарно- политически издигнатите.Стига да могат да се справят с приемствеността.
– И ето няколко примера за лесни стъпки към добро които не изискват кой знае какви усилия и няма да засегнат кой знае колко скритите интереси :
- Министерския съвет и Министерство на здравеопазването да си оттеглят жалбата срещу Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС за отменяне на задължителния електронен идентификатор в Наредбата за правото на достъп. На тази база Надзорния съвет на НЗОК да си отмени съответните разпоредби в решението,заместващо НРД 2016 и да не включва такива разпоредби в предложението за НРД 2017. На тази база Министърът на здравеопазването да отмени включените такива текстове в новата Наредба № 8 за диспансеризацията. Досегашното снемане на пръстови отпечатъци и последващото идентифициране на пациента в болници по клинични пътеки е нещо безобидно в сравнение с това, което предстои на хората в извънболничната помощ и особено за получаването на лекарства.
- Да се определи в НРД включването на списъци приложения с конкретни лекарства,за които медицински и икономически е обосновано да се прилага редът “ отпускане с протокол от ЦУ на НЗОК и най-после да се определи какво означава “скъпоструващо лекарство “, защото и в момента в Позитивния списък има такива за по левче-два, но с такъв режим.
- Да определи такива критерии за включването на заболявания и заплащани от НЗОК лекарства, които да не допускат субективизма на Надзорния съвет на НЗОК при определянето или отпадането им. Да диференцира “комплексното лечение “ на онкологичните заболявания.
- Да предложи диференциране на събираните от ИАЛ такси по отношение необходими лекарства за които сегашния размер определя липсата и изчезването им поради стопанска непоносимост. Да диференцира задължителния минимум отстъпки от цените на лекарства, които водят до същия резултат или до абсурдни решения “по целесъобразност “.
Разбира се може да се изпишат поне 100 конкретни препоръки и предложения стига да има кой да ги чете и осмисли значението им поне за повече нормалност на държавата. Служебното правителство не може да постигне преодоляването на другия дефицит- на предвидимост и последователност на процесите. Но може поне да даде пример.
31.01.2017 Асен Георгиев