Въведеният начин за автентификация на пациентите се оказа недостатъчно ефективен. Това заяви пред Zdrave.net председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова. Тя цитира данни на НЗОК за ноември миналата година спрямо същия месец на 2015 г. „Според тях през ноември 2016 г. има 12 236 хоспитализации по-малко в лечебните заведения у нас спрямо ноември 2015 г., за което са спестени 1 779 120 лв.“, съобщи д-р Дариткова.
На въпрос за изнесените по-рано данни от здравните власти, според които спестените средства бяха далеч по-големи, д-р Дариткова коментира: „Аз наистина съм учудена откъде се извадиха тези цифри. В Надзорния съвет на касата може да имат някакви други разчети, но за мен това беше вариантът да се сравнят показателите“, обясни тя. По думите й тези данни показват, че в българските заведения за болнична помощ няма фиктивни пациенти и причините за повишеното търсене на болнични услуги трябва да се търси другаде – в разширените индикации за хоспитализация, недостатъчно добрата нормативна уредба, която да гарантира решения на проблемите на пациента в извънболничната помощ, както и недостатъчната възможност за диагностика и изследвания там. „Това трябва да е във фокуса на усилията на следващото здравно управление“, допълни тя.
На въпрос за евентуалната отмяна на системата за автентификция, д-р Дариткова посочи, че е необходим задълбочен анализ на подзаконовата нормативна база, както и да се вземе предвид решението на ВАС по въпроса. „След внимателно разглеждане на нормативната уредба може да се намери решение, защото на този етап действително е важно ние да имаме контрол върху постъплението на пациентите и присъствието им в здравната система. Но много по-важно е и да се намери решение на проблема защо при толкова много хоспитализации ние все още имаме толкова лоши показатели на заболеваемост и смъртност“, посочи тя.
Що се отнася до разделянето на пакета на здравни услуги, което така и не беше финализирано поради предсрочното приключване на мандата на правителството, д-р Дариткова отбеляза, че разделянето няма толкова голямо значение към сегашния модел на функциониране на здравната система.
„По-големият проблем според мен е, че се пропусна ценно време за въвеждането на единна информационна комуникационна система на касата, която да позволи създаването на пациентско досие и по-спокоен обмен на информация между изпълнителите на медицинска помощ, както и въвеждането на електронна рецепта“, подчерта тя.
Според нея бъдещият здравен министър трябва да се запознае много внимателно с изпълнението на бюджета за здравеопазване през годината. „Много е важно при осигурени допълнително над 140 милиона лв. разчетите и харченето да бъдат разпределени равномерно и да не бъде поставен под риск бюджетът на НЗОК“, подчерта тя. „Ако министърът иска да има спокойна здравна система, комуникацията с управителя на касата и Надзорния съвет като начало на действията му е от съществено значение“, коментира още д-р Дариткова.
„Факт е, че в последния мандат имаше изключително много идеи за реформи и в някои случаи те не можаха да бъдат доведени докрай. Това, което се очаква да се случи в българската здравна система, е да имаме една достъпна, ефективна и качествена медицинска услуга – в тези термини се крие необходимост от множество промени, които от една страна да гарантират здравна сигурност на всеки един български гражданин, а от друга – да дадат възможност на системата да се подготви за всички предизвикателства, които ни очакват“, обобщи тя. В тази връзка председателят на здравната комисия отбеляза демографската ситуация, застаряването на населението и произхождащите от това по-големи разходи, свързани с оказването на здравни грижи. Д-р Дариткова цитира и данни от последния доклад на Европейската комисия за състоянието на здравните системи в ЕС, в който се набелязват рискове за общественото здраве като влиянието на замърсения въздух, вредните навици на живот и други проблеми.
„Проблемите в здравната система касаят и спешната помощ, и организацията на медицинската помощ за всеки един здравноосигурен български гражданин – първична и специализирана извънболнична, болнична помощ, лекарствена политика, и те също трябва да са сред задачите на бъдещия здравен министър“, смята тя. „Не трябва да се забравят и проблемите на общественото здраве“, отбеляза още д-р Дариткова, като посочи, че във всички тези сектори се налагат реформи, които обаче да са комплексни и свързани. „Няма как една промяна да не намери отражение върху всички останали сфери на системата на здравеопазването. Затова и подходът трябва да е комплексен“, заключи тя.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/avtentifikatsiyata-bolnitsite-okaza-nedostatachno-60069