„Как се насочих към професията? Стана съвсем случайно. Бях решила да кандидатствам право, но наша близка, завеждащ детска клиника в София, в един разговор ми каза: „Според теб по-добре ли е да разведеш едно семейство и да оставиш едно дете нещастно или да спасиш дете и да направиш семейството щастливо? Това бяха думите, които ми обърнаха живота“. Така обяснява изборът си на професия д-р Росица Гецова от Русе, която стана джипи на годината за 2016 г.Д-р Гецова е джипито с най-дългата пациентска листа в града – над 6 000 души, което на практика означава и най-висок процент доверие. „Не съжалявам, че избрах медицината. Това е единственото нещо, което бих могла да работя с удоволствие“, казва лекарката.
Тя е завършила Руската гимназия, а след това Медицинския университет във Варна. „Започнах работа като педиатър, но понеже тогава смятахме, че голямата медицина е интерната, т. е. вътрешните болести, направих всичко възможно да започна такава специализация. Затова отидох в „Бърза помощ“, където работих няколко години“, разказва тя. След това се мести в приемното отделение на Русенската болница, като мечтата й е да специализира и ендокринология. Промените в системата на здравеопазване през 2000 г. обаче я насочват по друг път – рискува и си създава лекарска практика в бившата сграда на Спешна помощ в двора на болницата. И още със старта записва 3000 пациенти. „В началото започнахме трима колеги, но единият се насочи към работа във фармацевтична фирма, другият се премести и останах сама“, пояснява д-р Гецова. Въпреки че много хора искат да я изберат за свой личен лекар, тя се страхува да увеличи листата си. „Всичко беше ново. Не знаехме дали ще можем да заработим собствените си възнаграждения, а камо ли да плащаме на медицинска сестра и втори лекар.“ Но постепенно нещата се нормализират и към нейната практика се присъединява д-р Анна Ропай, с която вече работят заедно доста години. Така д-р Гецова става и работодател на още един лекар, на фелдшер и две медицински сестри.
„Началото беше трудно. Понякога не се прибирахме по 36 часа вкъщи. Плащахме на колеги да ни поемат нощните дежурства, но нещата излязоха извън контрол. Постепенно пациентите ни се качиха на главите. Започнаха да идват през нощтта за рецепти, влизаха пияни или пък оставаха да си говорят с нас до сутринта. Решихме, че този вариант не е подходящ – беше изключително изморително и го прекратихме“, спомня си лекарката. В момента в амбулаторията за първична медицинска помощ има два лекарски кабинета, манипулационна, детска консултация, но дежурствата се поемат от звеното за неотложна помощ.
Д -р Гецова бе избрана за личен лекар от много свои колеги. Затова я наричат доктора на докторите. Обяснява го с това, че е работила с тях в болницата, но според мен тук отново се намесва въпросът с доверието. В листата й е бил записан и бившият директор на болницата д-р Минчо Вичев, който наскоро почина. „Чувахме се с него и със съпругата му непрекъснато, дори след като се премести в София, до последния му ден“, пояснява лекарката. И допълва, че вече 17 години работи с едни и същи пациенти и те й стават близки. „Винаги съм казвала, че това са нашите приятели, познати, роднини. Знаем всяка тяхна болка, всеки проблем и се стремим да им помагаме максимално. Така е в малкия град“, обяснява специалистът. И допълва: „Харесва ми професията. Обичам я, дава ми удовлетворение“.
Разказва, че работата на общопрактикуващия лекар е много натоварваща, защото всички институции – министерство, каса и други непрекъснато им вменяват някакви задължения и ангажименти. Постоянното писане също е тежко, но с навлизането на компютрите нещата се променят. „Когато става въпрос за финансови средства, отчетността е необходима“, проявява разбиране лекарката. Според нея проблемите им са отдавна. Някои идват от пациентите, които винаги искат повече направления, но те не достигат. „Винаги има някой, който не е в настроение и създава напрежение. Длъжен си да се съобразяваш с капризи, прищевки, но това е част от ежедневието ни. Лекарят трябва да е търпелив, защото работи с болни, притеснени и изнервени хора“, казва д-р Гецова. Това обаче е рядкост, защото хората вече знаят какви са правата и задълженията им. Много по-осведомени са.
Практиката всеки ден я изправя пред различни ситуации. „Изпитваш удовретворение, че си хванал навреме случай, при който е необходима спешна хирургична операция. Или пък идва човек и в ръцете ти прави инфаркт или инсулт. Тогава реагираме светкавично, като това, че кабинетът е в двора на болницата ни дава предимство. Веднага викаме колегите от спешна помощ. Това, че си помогнал, че не си изпуснал пациента, те зарежда“, категорична е лекарката.
Удовлетворение й носи и фактът, че е избрана за „Джипи на годината“ в края на 2016. Призът е от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и се присъжда за 12-та поредна година. „Преди имах награда на регионално ниво, но миналата година д-р Кожухаров, председателят на нашата организация в Русе, е направил предложението. Номинирани са били още двама колеги – от София и Пловдив, но комисията е избрала мен“, разказва д-р Гецова. Съобщили й за награждаването в последния момент. „Бях страшно притеснена, може би защото е голяма аудиторията. Но пък и радостта е голяма, защото признанието е от гилдията“, споделя лекарката.
Поради добрата организация на работата в екипа, вече намира повече време за почивка. И пътува – обикаля цяла Европа, Сингапур, Бали, Египет, Аржентина, Бразилия. Сега си е набелязала Виетнам – екзотичните дестинации я привличат като магнит. В България предпочита Родопите и морето. Другата й страст са цветята. „Извън града поддържам градина и в някакъв момент тя се превръща в цветна джунгла“, смее се лекарката. Но въпреки че пътят я зове, винаги бърза да се прибере у дома. Никога не се е замисляла да напусне България. „Може би защото имам добър екип – колегите са изключителни специалисти, много отговорни и всеотдайни. Разпределяме си задачите. Работата е обща и това ни помага“, казва лекарката. И продължава напред.
Източник:https://clinica.bg/1390-%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BF%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0