Надзорният съвет на НЗОК за пръв път взима писмено решение, според което лично той ще определя с какви скъпи медикаменти да се лекуват пациентите, като това ще става по критерий икономическа целесъобразност, става ясно от протокола от заседанието на съвета, проведено на 1 декември.
В надзорния съвет на институцията участват двамата здравни заместник-министри Ваньо Шарков и Бойко Пенков, директорът на НАП Бойко Атанасов и главният секретар на Изпълнителната агенция по лекарствата Димитър Евлогиев, както и по двама представители на синдикатите, работодателските организации и един представител на пациентите, информира в. „Капитал“.
Досега надзорният съвет никога не е определял с какво да се лекуват пациентите, нито пък си е позволявал да вписва в документите икономическа целесъобразност, което означава най-евтиното възможно лекарство и смяна на медикаментите на големи групи пациенти в зависимост от това дали има пари.
Касата планира да въвежда подобни критерии и при други групи, в които има скъпоструващо биологично лечение, като например при хепатит С, става ясно от протокола от заседанието на надзорния съвет.
Ако мярката се приложи към всички иновативни лекарства, това категорично ще наруши правата на пациентите на най-добро лечение за заболяването им, а надзорният съвет, част от който не е съставен от лекари, ще поеме отговорност за това.
Решението е взето на база на анализ на нарастването на средствата, които Касата плаща за лекарства. От него е видно, че най-голямо като стойност е нарастването при онколекарствата.
Плащанията за тях са се увеличили от 115.5 млн. на 137.9 млн. лв., но като процент нарастването е 19%. Явно решена, че няма как да спести от лекарства срещу рак, институцията започва акцията по затягането на предписване на скъпи лекарства в друга група – на пациентите с ревматоидни артрити, защото плащанията й за биологична терапия са се увеличили с 11 млн. лв. в сравнение с миналата година и се очаква до достигнат 83 млн. лв.
Пациентските организации съобщиха пред изданието, че за пръв път виждат подобно нещо– да ги лекуват по икономически критерии, и то хора, които като цяло нямат медицинско образование или ако имат, категорично не са специалисти по тези заболявания.
От НЗОК съобщиха, че идеята е всички пациенти на биологична терапия да влизат в болница, за да бъдат проследени и да им бъдат направени необходимите изследвания. Това става по тяхно желание, тъй като извън болниците няма достатъчно специалисти и изследванията са скъпи, коментираха от пресцентъра. Оттам обаче не успяха да обяснят защо надзорният съвет планира да въвежда критерии за икономическа целесъобразност.
По думите на Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит около 6000 души са на биологично лечение заради заболявания на опорно-двигателната система. От около 100 хил. болни, малка част преминава на биологично лечение, ако стандартната терапия не действа.
До тази година това ставаше в извънболничната помощ, а от следващата година е предвидена клинична пътека, по която болните ще влизат поне два пъти годишно в болница. Стойността на пътеката е 700 лв. И за нея ще бъдат отделени 14.4 млн. лв.
Според решението на НЗОК обаче всеки нов пациент ще бъде одобряван лично от надзора, ако лекарството му е скъпо и ще се въведат строги нови критерии за включване.
„Обещаха ни, че няма да ни сменят лекарствата, и се страхуваме, че това може да стане насила, и то по икономически показатели. На пазара са налични много лекарства, но смятаме, че ревматолозите трябва да определят кой с какво да се лекува, а не държавната администрация“, коментира Анета Драганова.
Източник:http://medicalnews.bg/blog/2016/12/08/%d0%9d%d0%b0%d0%b4%d0%b7%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%9d%d0%97%d0%9e%d0%9a-%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%89%d0%b0-%d0%bc%d0%b5/