Над десет са случаите, в които ключови фигури от здравеопазването станаха „клиенти“ на Прокуратурата за последните 15 години. Това показва беглата равносметка за този период. При повечето от тях се завеждаха дела срещу министри и политици от различни партии, директори на здравната каса, както и на някои от най-голeмите болници в страната. В някои до обвинения не се стигна, почти всички други завършиха с оправдателни присъди.Въпреки че база за сравнение между тежестта на обвиненията и техният характер няма, те пораждат съмнения, че правосъдната система у нас се използва за обслужване на определени политически и икономически интереси. Също така, че институциите в здравната ни система не могат да носят отговорност за действията и решенията си, затова толкова често търсят верифицирането им чрез държавното обвинение. Крайният ефект от това е един – запазване на статуквото в здравеопазването и пълното му дискредитиране.
Началото на дългата верига от обвинения се поставя с делото срещу вече бившият тогава здравен министър д-р Мими Виткова от БСП за така наречения СПИН-скандал. През 2000 г. лично главният прокурор Никола Филчев възлага да се разследват случаите за заразяване при кръвопреливане на 8 души от август 1994 до януари 1995 г. Заповедта му идва, въпреки че през 1996 г. проверка на същите органи показва, че няма данни за извършено престъпление, а случаите са станали преди д-р Виткова да е била здравен министър. Краят на абсурдните обвинения е ясен, а зад тях има подозрения, че седи опозицията.
Нещата бързо се обръщат. Следващото обвинение е срещу д-р Илко Семерджиев, в качеството му на директор на здравната каса по време на управлението на ОДС. То е за това, че е сключил 2 неизгодни договора с американската фирма „Аремис Софт“ за изграждане на информационна система на обществения фонд. Присъдата е оправдателна, а работеща система на касата няма и досега.
НДСВ не прави изключение от общия ред. През 2006 г. Прокуратурата започва дело за строежа на „Царската болница“. Скандалът избухва през 2004 г. около проекта за построяването на Детска педиатрична клиника в София. За нея трябваше да се тегли кредит от „Банка Аустриа Кредитанщалт“ в размер на 36 млн. евро. Министърът, чието име беше замесено най-много в скандала по това време беше Славчо Богоев. Строежът на клиниката беше спрян, но и до ден днешен в България няма детска болница.
Безспорно най-много случаи от здравеопазването в Прокуратурата имаше по времето на първия мандат на ГЕРБ. Сагата започна през 2009 г., когато бившият здравен минситър от БСП д-р Евгений Желев беше извикан на разпит заради разследване на злоупотреби в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София. Срещу директора й Петранка Троянова пък беше повдигнато обвинение за длъжностни престъпления. Какво е било решението на съда остана неясно, но делото даде повод за смяна на ръководството на болницата.
Малко по-късно акция на прокурори и полицаи буквално изкара от леглата им 11 бивши и настоящи служители в здравното министерство, НЗОК и Агенцията по лекарствата. Обект на разследване тогава станаха зам. здравният министър от БСП д-р Емил Райнов и бившият шеф на Агенцията по лекарствата д-р Емил Христов. И ако тогава до обвинение дори не се стигна, то през 2010 г. Прокуратурата повдигна такова на бившия здравен министър д-р Божидар Нанев. То бе за сключване на неизгодни сделки за осигуряване на антивирусни препарати срещу свинския грип. Обвинението беше съшито с бели конци и дойде в момент, когато здравното министерство се готвеше да извърши съществени промени в системата. Въпреки че то падна на всички инстанции в Съда, поредният опит за сериозна реформа в сектора беше осуетен.
Малко по-късно Прокуратурата повдигна две обвинения за търговия с влияние на бившия зам.-министър на здравеопазването и бивш председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Емил Райнов. В основата му седяха икономически интереси, сигналите бяха подадени от една от небезивестните фирми в здравния сектор – „Търговска лига“. Обвинение беше повдигнато и на директора на касата по това време Жени Начева за разпределяне на средства на болници. Съдебните дела завършиха с оправдателни присъди и с ясен знак какво може да сполети всеки следващ на тези постове, ако не слуша достатъчно.
В края на същата 2010 г., след лекарските стачки и недоволство в здравеопазването, до Прокуратурата стигна паметният сигнал за медиците от Горна Оряховица. Според тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов стенограми от СРС-ата на разговори между лекарите от местната болница сочат, че не са спасили живота на новородено бебе. Прокуратурата се зае веднага със случая.
През 2012 г. до Прокуратурата по неволя бе пратен сигнал от тогавашния здравен министър д-р Стефан Константинов за проверка дали цените на лекарствата в България са високи или ниски. Причината за това стана скандалът между два противоположни икономически кръга, който по това време се вихреше в общественото пространство. До проверка тогава не се стигна, за сметка на това се наложи да се смени здравният министър и реформа в сектора отново да няма.
Със сезиране на Прокуратурата започна управлението си и наследникът на д-р Константинов – Десислава Атанасова. Тогава по нейн сигнал Държавното обвинение образува досъдебно производство за присвояване на пари в особено големи размери от Пирогов. Това даде повод да се смени тогавашният директор на най-голямата спешна болница проф. Димитър Раденовски.
До прокуратурата стигна и директорът на касата от ГЕРБ д-р Нели Нешева. Заради скандал с бонусите, които беше раздала, Антикорупционната комисия в Парламента прати сигнал за нередности до Държавното обвинение. Освен смяната на директора на фонда, други последици от това нямаше.
През същата година двама бивши здравни министри бяха дадени на прокурор заради съмнения на Сметната палата за неправомерно харчени пари за лечение на бъбречно болните. Това бяха д-р Евгений Желев и д-р Божидар Нанев, съмнеията се оказаха неоснователни, но пък доверието в системата у пациентите се смаляваше все повече.
През 2013 г. Прокуратурата най-накрая се произнесе за лекарите от Горна Оряховица и ги обяви за невинни. Заключенията на деветорната съдебно-медицинска експертиза бяха оповестени точно след провеждането на местните избори.
През 2015 г. до Прокуратурата стигна председателят на здравната комисия в парламента от ГЕРБ – ген. Стоян Тонев. Той бе обвинен за умишлена безстопанственост и сключване на неизгодни договори за ВМА, която оглавяваше през последните години. Данните въз основа, на които се направи обвинението бяха от одиторски доклад на Министерството на отбраната от средата на 2014 г. Генералът изчезна от политическата сцена, досега не е обявено, че делото е приключило.
През миналата година министърът на здравеопазването Петър Москов съобщи, че е уволнил двама директори на големи болници в страната – „Св. Анна“ и „Св. Ив. Рилски“, които са били политически назначения. Директорът на първата – д-р Димитър Димитров, Москов обяви, че ще даде на прокурор заради 7 млн. лева на болницата, които са „потънали при фалита на КТБ“.
Тази гоидна не е по-различна. Тя започна с обвинение срещу бившия директор на „Фонда за лечение на деца“ – Павел Александров, за ръководене на организирана престъпна група. Прокуратурата твърди, че той е сключил неизгодни договори за близо 500 хил. лева. Резултатът е видим и днес – разклатено доверие във фонда, нов директор и множество протести от пациенти.
Преди месец-два до Прокуратурата стигна и един от бившите ректори на МУ-София – акад. Ваньо Митев. Това отново беше съпътствано от шумен скандал, в който основно участие взе и образователният министър в оставка Меглена Кунева. И там резултатът е ясен – нов ректор, пълна загуба на авторитета на висшето учебно заведение.
И накрая идва ред на последното обвинение – срещу министъра в оставка Петър Москов заради ощетяване на държавния интерес и неспазване на законите при бартера с ваксините от Турция. И тук въпреки че Държавното обвинение е било готово с решение от септември, то го оповести, след като министърът си отиде. Дали причината е желанието да не се политизира темата заради президентските избори, както казва Прокуратурата, е спорно. За първи път и на разпит ще се яви целият кабинет в оставка.
Какъв ще е изходът на случая и дали и това дело ще свърши с оправадателна присъда предстои да видим. Сигурно обаче е едно – дискредитирането на здравната система е пълно, а честата употреба на един и същ похват – прокурорското обвинение, води до пълното му обезстойностяване.
Мария
Чипилева
Източник:https://clinica.bg/1127-%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE–%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%E2%80%9E%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0