ВАС обяви за нищожно решението за въвеждане на „пръстовия отпечатък“

По темата Пръстови отпечатъци Върховният съд обяви днес 21.11.2016 г.че управляващите са се самозабравили. Съдиите постановиха , че Министерския съвет  не е компетентен да приема такива ограничения; че постановлението му противоречи и на правото на достъп на пациентите и на актовете на ЕС по трансграничното лечение; че не съществуват мотиви и въобще не са взети предвид всички становища при направените обсъждания преди публикуването.

Впрочем през последните години  не знам случай, становище “ против “ да е взимано предвид. Затова отчитам и значението на днешното решение на Върховния административен съд  не само за премахването на тези конкретни проблеми  , но и за безогледността при създаването им от страна на държавното управление.

Съдиите направиха и нещо друг , рядко срещано :  с отделно определение   постановиха спиране на действието на тези разпоредби поради възможността за настъпване на непоправими или трудно поправими вреди. И двата акта , освен юридически издържани , бяха постановени  при  рядко срещана времева съдебна активност-само 3 седмици след заседанието.

При немалкото анализи и информация по този въпрос, ето информация по делото и извадки от актовете /всеки може да ги прочете на сайта на ВАС: Участвуват Министерски съвет, Министър на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса и представител на Върховна прокуратура / по такива дела това е задължително /.

Становище на Прокурора  :

“Разпоредбата на алинея 5 на чл. 2 от Наредбата е нищожна като издадена без законова делегация.

 Решение № 12532/21.11.2016 г.по адм.д. № 5342/2016 г ВАС V
“.. Липсва законова регламентация /впо чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/какво представлява този УИН и същият като нов вид идентификация на осигурените лица, т. е. като ново и различно от съществуващото вече задължение по чл. 50 от ЗЗО да е въведено като предпоставка за предоставяне на достъп до медицинска помощ, респективно чрез него да се отчита получената такава. Дефинирането му и въвеждане на процедура по създаването му (генерирането) не е допустимо да става с наредба на МС, която съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, т.е. на закон.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата на практика се създава едно ново, несъществуващо в ЗЗО субективно материалноправно задължение за електронна идентификация на осигурените лица под наименование „електронна автентификация.

На практика е налице дописване на закона …и необосновано е твърдението на ответниците, че има само препратка към чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Затова приетата от МС с този подзаконов нормативен акт (НОПДМП) нова ал. 5 на чл. 2 е нищожна поради липса на компетентност.”

В такива дела / срещу нормативен акт / ,често се сочат е и се намират повече дефекти , и съдът независимо че е намерил налице основание за обявяване на нищожност, трябва да обсъди и останалите,които са основание за отмяна / противоречие със закон, несъответствие с целта на закона,липса на мотиви въобще или ерзац мотиви / .  В  решението са  отбелязани  и следните незаконосъобразности :
“ – Отделно от това, чл. 2, ал. 5 противоречи на целта на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., който има пряко и директно приложение и Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като е посочено, че когато хората пътуват с цел лечение, достъпът до тяхната здравна документация трябва да е възможен в държавата, където се извършва лечението.

В случая е очевидно, че въвеждането на пръстов идентификатор, вместо на документ, който да съдържа информация за здравните данни на лицето и да осигурява достъп във виртуална среда до тях (електронна лична здравна карта или тя е съвместена с личната карта за самоличност) усложнява трансграничното легитимиране. Това противоречи на съюзното право, което цели унифициране на вида на идентификация с оглед придвижване, сигурност и получаване на медицинска помощ в държавите от ЕС.
– Съдът констатира, че за приемането на новата ал. 5 на чл. 2 от Наредбата липсват каквито и да е мотиви и в двата документа по отношение на причините за създаването й, целите, финансовото обезпечаване, очакваните резултати и съответствието със съюзното право. Видно е, че по време на съгласувателната процедура са направени обосновани възражения от Българския лекарски съюз, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Военно-медицинска академия и Министерство на отбраната за отпадане на разпоредбата от проекта .Тези възражения не са получили адекватен отговор нито по време на съгласуването, нито в доклада

РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/2006 г  изм. и доп. ДВ, бр. 22/2016 г.) с текст „На всяко здравноосигурено лице се генерира уникален идентификационен номер по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване посредством електронна автентификация. При всяко получаване на медицинска помощ лицето се автентификира чрез този номер, с което потвърждава оказаната му медицинска помощ“.

Разбира се че колкото и да е обосновано това решение,то подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС  и това вероятно ще стане , независимо че едва ли това нещо ще направят премиерът в оставка или служебният премиер, а ще го направи  юрисконсултът на МС Тодорова.Затова имаше и по-съществено нещо по това дело- искане за спиране на действието на този нищожен текст ,  по което съдът постанови  следното :

 Определение № 12533/ 21.11.2016

“  С оглед на постановения правен резултат се обосновава извод за настъпването на вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК от продължаване на действието на тази правна норма до произнасянето на касационната инстанция. Затова действието на чл. 2, ал. 5 от НОПДМП следва да бъде спряно и така мотивиран , Върховният административен съд , състав на пето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА действието на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (  изм. и доп. ДВ, бр. 22/2016 г.) с текст: На всяко здравноосигурено лице се генерира уникален идентификационен номер по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване посредством електронна автентификация. При всяко получаване на медицинска помощ лицето се автентификира чрез този номер , с което потвърждава оказаната му медицинска помощ. “
Това определение също може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС,но дори да се обжалва развръзката ще бъде скоро.Но тъй като въпросът е обществено значим , бих посъветвал юрисконсултката Тодорова  или някой друг там , да пита премиерът в оставка или началникът на кабинета му , дали да пише жалби или все пак да прочетат възраженията на Българския лекарски съюз , Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България , Военно-медицинска академия и Министерство на отбраната а и самото решение.

21.11.2016 г                     Асен Георгиев