Държавата не си плаща 1,3 млрд. лв. за здраве, а обвинява лекарите
Д-р Цветан Диманов е член на Управителния съвет на Сдружението на частните болници в България. На семинар за здравни журналисти в Петрич д-р Диманов обясни защо не излизат сметките на здравната ни система и кой страда от това здравеопазването да е драстично недофинансирано.
– Д-р Диманов, справя ли се държавата със задължението си да осигури финансово работата на здравната система в България?
– Категорично не. Но искам да се обоснова, защото “дяволът е в детайлите”. По най-свежите данни на Евростат – Европейската служба по статистика от 2012 г. САЩ отделя най-много пари за здравеопазване – 16,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Старите държави в Европейския съюз отделят между 10 и 12%. Бившите социалистически държави отделят по 7,7%, колкото и България. Изключение е Румъния, която отделя 5,5%, но през 2014 г. Румъния усвои и защити огромен европроект за реформа на тяхното здравеопазване. Така тяхната спешна помощ от най-лошо организираната в Европа стана най-добре организираната. Сигурен съм, че данните за Румъния за 2015 и 2016 г. ще са коренно различни в сравнение с тези от 2012 г. За съжаление, данните за България ще останат същите. 7,7% за здравеопазване при 82 млрд. лв. БВП (2012 г.) означава, че за здравеопазване има 6,4 млрд. лв. официални разходи. В тях не влизат парите под масата и над масата, които и в момента формират “сивото здравеопазване”, което по различни изчисления е между 1 и 2 млрд. лв. От официалните разходи държавата е заплатила като публични разходи 3,4 млрд. лв, а българските граждани са
извадили от джоба си около 3 млрд. лв.
За съжаление, България е от водещите в Европа по директно заплащане от джоба на хората за медицински услуги – 44,5% от всички разходи за здравеопазване. Същевременно, българите плащат най-ниската здравна вноска – 8%. За сравнение румънците дават 10,7%.
Така в системата на здравеопазването имаме малко пари. Шокиращо е също, че нашата държава дава най-малко за лечение и рехабилитация. Но сме абсолютни шампиони с най-много дадени пари за лекарства и консумативи в доболничната помощ. От една страна, парите не стигат, а от друга страна, не ги изразходваме правилно. Вместо да даваме повече за лечение и рехабилитация, за да са мотивирани нашите лекари, сестри и лаборанти да остават в България и да ни лекуват, ние даваме повече пари за лекарства и така подкрепяме фармацевтичната промишленост – било то българска, или чуждестранна.
Ако погледнете проекта за бюджет на Здравната каса за 2017 г., увеличението на парите в доболничната помощ е нула. В същото време увеличението за лекарства е 10%. Увеличението за онколекарства гони 20%. Така на фона на цялото нямане вместо да подпомогнем лечението на българските граждани, ние подпомагаме фармацевтичната промишленост. Не, че не трябват пари и за лекарства, но трябва да има баланс между разходите.
– Този явен дисбаланс как се отразява на системата?
– Когато няма пари за здравеопазване, тогава страдат пациентите. С тази политика на лимити и ограничения обаче ще се докараме дотам, че даже и пациентите да имат пари да отидат да се лекуват на частно, след време няма да има и при кого да отидат. Най-демотивиращо действа този дисбаланс на лекарите, сестрите и медицинския персонал, който си решава проблема, като отива да работи в чужбина.
Колкото е по-бедна една държава, толкова е по-голяма разликата между минималната лекарска заплата и минималната работна заплата в съответната държава – обикновено е 10-15 пъти. В богатите държави тази разлика е над 3-4 пъти. В държавите от нашата черга съотношението е около 2,5. За България през 2016 г.
минималната лекарска заплата е 643 лв.
при минимална работна заплата 420 лв. Съотношението е 1,5, което означава, че минималната лекарска заплата подгони минималната работна заплата.
Ако мислите, че няма лекари, които да работят за 643 лв., се заблуждавате. Питайте колко вземат лекарите от кръвните банки, а също и доста от колегите в доболничната помощ, особено в общинските поликлиники.
– Коректен платец ли е държавата на здравните вноски?
– Разбира се, не. По Закона за здравното осигуряване държавата има ангажимент да плаща здравните осигуровки на няколко групи от населението – деца, пенсионери, студенти по държавна поръчка, държавни служители. Защо всички останали си плащаме здравните осигуровки, а плюс това трябва да плащаме чрез данъците си и на държавните служители! Защо трябва да ги плащаме и на пенсионерите! Проблемът се решава, като държавата вдигне пенсиите и заплатите на държавните служители с тези 8% и те започнат сами да си плащат здравните вноски.
Най-големият проблем е, че сумата за здравни вноски на групите, осигурявани от държавата, е абсолютно произволна. За 2016 г. отговорните фактори са погледнали в тавана и са казали – тази година ще дадем 1,045 млрд. лв.
– А каква трябва да е сумата?
– В Закона за здравното осигуряване ясно е казано каква е здравната вноска и че трябва да се плати на всеки от хората в отделните групи. Като се направи проста сметка, излиза, че за 2016 г. държавата трябва да даде 1,5 млрд. лв. за тези групи. А реално е дала почти половин милиард лева по-малко. И на фона на този недостиг министърът на здравеопазването д-р Петър Москов и министър-председателят Бойко Борисов се бият в гърдите и казват, че едва ли не от джоба си са дали 129 млн. лв. допълнително за здравеопазване. Дори с тези 129 млн. лв. отгоре недостигът е половин милиард лева.
– Какво трябва да се направи?
– Две много прости неща на първо време. Държавата реално да си заплаща здравните осигуровки на своите контингенти. Втората мярка е плавно вдигане на здравната вноска, която да стигне поне 10% от брутния вътрешен продукт. Не мислете, че това много ще натовари хората. Средно месечно това ще е около 4 лв. –
по-малко от цената на кутия цигари
Ако се вземат тези две мерки, в бюджета за здраве ще влязат допълнително 1,3 млрд. лв., което ще увеличи финансирането на здравната система и автоматично ще качи публичните разходи – те ще станат 70 – 75%. Точно това е нормално за една средноевропейска държава и ще доведе до намаляване на директното разплащане от джоба на пациента за медицински услуги. Ако искаме да повишим и качеството на здравната услуга, в системата трябва да влязат още 2,5 млрд. лв. Така разходите за здравеопазване ще станат 10%. Всичко друго е в сферата на популизма и демагогията.
Ако се ограничим само с влизането в бюджета за здраве на тези 1,3 млрд. лв., може да настъпи друг благотворен ефект – да премахне дисбаланса във финансирането на отделните специалности. Неслучайно няма частни специализирани болници по инфекциозни болници, по белодробни болести, частни педиатрии. Защото клиничните пътеки в тези специалности не са добре платени. Съществува голяма несправедливост във финансирането на отделните специалности. Така на политиците им е много лесно да разделят и владеят медицинското съсловие. Когато съсловието тръгне да се надига и да показва ясни недъзи на системата, политиците започват да насъскват една гилдия от съсловието срещу друга, държавните срещу частните болници, една пациентска група с друга. Най-често настройват всички специалности срещу инвазивните кардиолози и кардиохирурзите. И докато ние се боричкаме помежду си, отстрани политиците щракат с пръсти и си провеждат калпавата политика. В момента здравното министерство продава нещо, което напримерно струва 1 лев, за 80 стотинки, така генерира големи загуби и обвинява за това медицинското съсловие.
– Как може да се разпределят справедливо разходите за лечение в различните медицински специалности?
– Съществуват няколко изпитани системи за справедливо разпределение. Едни взимат за единица мярка разходите за раждане, други взимат за единица разходите за апендиктомия. Например, американската система е изчислила, че съотношението на разходите за кардиохирургични операции към разходите за апендиктомията е 7:1. В България апендиктомията е оценена под 700 лв., а кардиохирургичната операция е 10 500 лв. Ако автоматично се приложи системата в САЩ, тогава кардиохирургичните операции не могат да бъдат повече от 5000 лв. Ако се вземат за меродавни разходите за кардиохирургична операция в САЩ, разходът за апендиктомия у нас трябва да стане 1500 лв. Така нещата си идват на място.
Мара КАЛЧЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/46248