В България умират два пъти повече новородени в първата седмица след раждането си, отколкото средно в ЕС
До 6 ноември петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) трябва да вземе окончателно решение по делото на фондация “Макове за Мери” срещу медицинския стандарт по акушерство и гинекология. Фондацията оспорва разписаните в стандарта критерии, по които се определя дали едно преждевременно родено дете е бебе или аборт, тъй като те бяха завишени преди година. На първа инстанция съдът отсъди в полза на “Макове за Мери”.
“Според действащия в момент стандарт по акушерство и гинекология, за да се счита едно бебе за родено, да има право да бъде записано, да получи име, интензивни медицински грижи, а ако не оцелее – смъртен акт и право на погребение – то трябва да тежи най-малко 800 г и да е родено не по-рано от 26-та гестационна седмица от бременността”, обяснява д-р Бояна Петкова, председател на Фондация “Макове за Мери”, в блога на фондацията: “Като “живо раждане” се съобщава всяко раждане на плод/бебе независимо от теглото и гестационния срок с признаци на кръвна циркулация (сърдечна дейност, пулсации на пъпната връв) в Австрия, Дания, Англия и Уелс, Финландия, Германия, Унгария, Италия, Северна Ирландия, Португалия, Шотландия, Словакия, Испания, Швеция, САЩ, Норвегия. В Чехия, Полша и Ирландия се съобщава всяко раждане на бебе с признаци на кръвна циркулация с тегло над 500 грама. За Франция и Холандия изискването за съобщаване на живо раждане е раждането на бебе във 22 г.с. и/или тегло ≥ 500 грама. В нито една от разгледаните от нас държави не съществува изискване за преживяемост на детето за определен срок от време, освен в Чехия – за бебета с тегло под 500 грама, които трябва да преживеят 24 часа, за да бъдат регистрирани като живородени.
За сравнение: според действащата в момента Наредба №19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт по акушерство и гинекология дете, родено с тегло по-малко от 800 грама и в гестационен срок, по-малък от 26 г.с., трябва да преживее 3 денонощия, т.е. 72 часа, за да бъде регистрирано като живородено. Това представлява правен (и човешки) абсурд, тъй като през този период
детето не се разглежда като живо
и живородено (каквото е), а на практика като несъществуващо (за неговото съществуване и живот няма формално свидетелство) и оттам не се ползва със своите гарантирани от Конституцията и законодателството на България права на гражданин и пациент. Ако бебето почине в този 3-дневен срок, то не се счита за починало и не получава акт за смърт (тъй като формално не е било родено), а се третира като абортен плод и не се ползва дори от право на погребение или кремация, което е недопустимо.”
Според специалиста по медицинско право Мария Шаркова, тези критерии имат огромно значение от правна гледна точка:
“В България имаме достатъчно примери на новородени с екстремно ниско тегло, които благодарение на грижите на неонатолозите не само оцеляват, а водят пълноценен живот. Въпросът с определянето на тази граница на жизнеспособност е труден за разбиране от хората, които го разглеждат само от моралната му и емоционална страна, но той е от изключително значение от правна гледна точка. Има огромна разлика между това едно новородено да се счита за абортен плод или за субект на правото.”
Звучи бюрократично, но не е, допълва д-р Бояна Петкова. Майките на бебетата, които не попадат в тези критерии, не получават правото да им дадат име, да се сбогуват с тях и да ги погребат. Телата на новородените под 800 г или преди 26-та седмица от бременността, които не успяват да оцелеят 72 часа,
се изхвърлят с биологичния болничен боклук,
и много често на родителите им не се позволява дори да ги видят.
Колкото до въпроса защо в България критериите за жизнеспособност са най-високи в целия ЕС, отговор дава Марви Олинен, председател на Европейската акушерска асоциация:
“Това имаме предвид, когато казваме, че се играе със статистиката, вместо да се адресират проблемите. Във Великобритания, където работя, прагът на жизнеспособност е 24 седмици, в много европейски страни е 22 седмици. Но цифрите сами по себе си не са най-важното. В България имате висока неонатална смъртност, но цифрата не значи нищо, ако не потърсите отговор защо е висока.”
Тенденцията в развитите страни е границата да върви надолу, до пълното й отпадане. Например в Германия до 2013 г. критерият дали едно бебе е човек или абортен отпадък е бил 500 г. Преди 3 г. обаче тази граница е премахната от закона и ако родителите желаят мъртвороденото им или починало след раждането бебе да бъде вписано, да получи име, смъртен акт и отношение като към човешко същество, това се прави, без значение колко тежи недоносеното им бебе.
“Въпреки някои различия препоръките на големите професионални дружества по перинатология и неонатология, които определят стандартите в общността, в голяма степен се припокриват и могат да бъдат обобщени”, пише още в блога на фондация “Макове за Мери”. “При раждане в или преди 22-ра гестационна седмица поради очакваната висока смъртност, степента и тежестта на дълготрайните увреждания и песимистичната прогноза страданието, причинено от интензивното лечение, се оценява като недопустимо/нехуманно и се препоръчват единствено палиативни грижи за новороденото, до настъпване на смъртта. Дори и екстремно недоносено,
новороденото има изградена централна нервна система
и сетивност. То изпитва дистрес и болка. В тази ситуация му се осигуряват топлинен комфорт (контакт с майката кожа до кожа или поставяне на бебето в затоплени кърпи/инкубатор) и обезболяване при нужда. Обикновено смъртта настъпва в рамките на минути след раждането. За сравнение – в България живородените бебета с признаци на кръвна циркулация, опити за дихателна дейност в този гестационен срок се третират като абортен плод/мъртвородени и по свидетелства на техните майки се поставят в кофа/кашон, но не получават никакви грижи, осигуряващи щадящо и хуманно настъпване на смъртта, както и възможност за контакт с майката. При раждане в 23 г.с. препоръките са за оказване на палиативни грижи, но при желание от страна на родителите може да се предприеме първоначално активна реанимация. При раждане в 24 г.с. поради като цяло подобрената преживяемост и възможност за оцеляване, без дълготрайни увреждания най-общо се препоръчват активни реанимационни мероприятия. При раждане в 25 г.с. препоръката за провеждане на интензивно лечение/активна реанимация в пълен обем е единодушна. Всички тези случаи обаче в момента се третират от българската нормативна уредба като аборт.”
По данни на Евростат
бебетата, които умират около раждането или до месец след него в България са два пъти повече на брой родени, от средното за ЕС. В България умират два пъти повече бебета в първата седмица след раждането си, отколкото средно в страните от Европейския съюз. За 2012 година неонаталната смъртност у нас е била 5,4 на хиляда, докато за целия ЕС е наполовина – 2,7 на хиляда. Сходна е тенденцията и в останалите показатели, които са индикатор за майчиното и детско здравеопазване – раждането чрез цезарово сечение е достигнало 42% (за 2015-та) при препоръчителни от СЗО 15%, а при перинаталната смъртност показателите на страната ни са повече от два пъти по-лоши от средноевропейските – 5,4 на хиляда в ЕС и 11,7 в България.
Когато критериите за жизнеспособност са по-високи, някои от преждевременно родените и починали бебета изобщо няма да влязат в статистиката, защото ще бъдат записани като аборт. Това може да подобри положението на страната ни, която в момента е в челото на негативните статистики, но по никакъв начин няма да подобри грижите за раждащите жени и техните бебета, които са причина за лошата статистика, смята д-р Петкова: “В България има много голям проблем с неонатологичната грижа. Няма достатъчно отделения, в които могат да се окажат качествени грижи за толкова малки недоносени бебета, липсват специалисти, липсва апаратура, няма нито една линейка с транспортен кувьоз за недоносени в цялата държава. В големите неонатологични отделения на университетските болници се грижат за тези бебета с доста добър успех, но във всички останали болници грижата за тези бебета е меко казано в риск.”
Надежда ГЕОРГИЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/46192