Лабораторните грешки са чести в практиката, казва проф. Маргарита Бончева – национален консултант по клинични лаборатории при Министерството на здравеопазването
В редакцията на в. “Доктор” постъпи сигнал от притеснена и възмутена млада майка на две деца. Поводът: резултати от лабораторни изследвания на по-малкото й 2-годишно момиченце, които се налагали за постъпване на детето в детска градина. Когато жената се вгледала в показателите, буквално изпаднала в шок, особено от нивото на хемоглобина, което било 3 пъти по-ниско от нормалното. И останалите кръвни показатели били с фрапираща разлика от нормалното. Всичко това на фона на здраво, енергично дете, чието състояние с нищо не подсказва подобна клинична картина. Не по-малко шокиран е и личният педиатър на детето, който веднага назначава нови изследвания в друга лаборатория. Резултатите от второто изследване се оказват с нормални показатели, но това не успокоява изплашената жена и тя прави изследвания в трета лаборатория. За щастие, и там се получават добри резултати.
Редакцията на в. “Доктор” откликна на този сигнал, защото се оказа, че това не е единствен случай и подобни безотговорни действия от страна на някои от нароилите се стотици клинични лаборатории трябва да бъдат огласявани. За целта потърсихме коментар от различни специалисти, за да сме полезни първо на родителите и въобще на пациентите, и второ – да потърсим отговор на въпроса защо се случват подобни “издънки”, които костват не само притеснението и объркването на хората? Подобни сгрешени лабораторни резултати могат да забавят или да объркат лечението, когато се налага такова.
В началото ще ви представим позицията и коментара на проф. Маргарита Бончева – национален консултант по клинични лаборатории при Министерството на здравеопазването (МЗ), на която предварително изпратихме копие от въпросните лабораторни изследвания.
“Уважаема редакция, разбирам и съчувствам на майката, която, подавайки резултатите на детския лекар, е била принудена да повтори изследванията, – казва в писмото, изпратено до редакцията проф. Бончева. – Резултатите от това изследване са лоши, почти несъвместими с живота. Когато пред теб виждаш жизнено дете, е ясно, че става дума за лабораторна грешка. Това налага да се повтори изследването, без да се създава паника.
Но такъв случай предизвиква възмущение и негодувание у всички нас. Лабораторните грешки са чести в лабораторната практика. Те се изучават специално по време на обучението на лабораторни специалисти на различно ниво. Но тези грешки се откриват много преди да се представи резултатът на пациента (при т.нар. валидиране на резултатите, което се прави от лекар със специалност “клинична лаборатория”) и анализът се повтаря, а ако това е невъзможно… не се дава резултат. Лабораторията е длъжна да вземе отново материал за анализ (кръв или урина) и да предостави точни резултати на пациента (или клиента, както се наричат ползвателите на тези услуги). В случая е ясно за всеки лабораторен специалист (и надявам се за всеки лекар), че става дума за лабораторна грешка. По мое мнение грешката се състои в това, че при вземане на кръв за хематологични анализи (каквито са правени при това дете) се работи с антикоагулант в епруветката за събиране на кръвта. Когато кръвта не се размеси веднага с антикоагуланта, започват процеси на кръвосъсирване в повърхностния слой кръв. Така се увличат клетки – предимно тромбоцити и еритроцити, които влизат в състава на съсирека-процес in-vitro, в епруветката. Това води до нереални резултати при провеждане на анализа. Когато са намалени еритроцитите в останалата суспензия кръв, тогава естествено намалява и концентрацията на хемоглобина в анализираната проба. Грешка!!!”
В този случай има три отговорности – на лаборанта, който е вземал кръв; на лекаря, който е валидирал резултата, и на цялата лаборатория като организация на работа и контрол. Ежемесечно на различни нива – Министерство на здравеопазването, медии, разговори между лекари и между пациенти – се цитират данни за различни стойности в резултатите от анализи, проведени в един и същи ден през един-два часа в различни лаборатории. Най-често това са стойности за лабораторните параметри: хемоглобин, креатинин и протромбиново време (INR).
“Бих препоръчала на всички, които имат съмнение в точността на резултатите, когато получат фиша с лабораторните изследвания, да предявят претенциите си към лабораторията, която е дала резултата! Там да повторят изследването си, а не да посещават друга лаборатория. Изборът на лаборатория ще прецизирате, преди да отидете там. Така, както си избирате фризьор или майстор за вкъщи, но с още по-голямо внимание. Специализираните медицински лаборатории в доболничната помощ са частни структури, които отговарят по Закона за лечебните заведения. Има лаборатории и към болничните заведения. Всяка лаборатория носи отговорност за резултатите, които предоставя на потребителя (пациент, клиент). Има схеми за вътрешен и външен контрол на качеството на резултатите. Първата е задължителна по медицински стандарт. Втората е задължителна при сключване на договор с НЗОК. Но участието в тези две системи не може да предотврати лабораторните грешки! Отговорността е на лабораторията!”, допълни проф. Бончева.
Източник:http://www.blitz.bg/article/46117