Починал от старост, ракът му бил напълно излекуван
Прекрасната история на един мъж от съседна Гърция е поредното доказателство, че човек никога не трябва да губи надежда дори когато са му казали, че му остават няколко месеца живот.
През 1976 г. лекари в САЩ съобщили на Стаматис Мораитис, че е болен от рак на белите дробове и че ще умре след 6 месеца. Тогава 9 различни лекари потвърдили диагнозата и го посъветвали веднага да започне агресивно лечение с химиотерапия. Стаматис обаче не се съгласил да се лекува по този начин и решил да се върне в родината си, на остров Икария в Гърция.
В началото той изпаднал в тежка депресия, за него грижи полагали майка му и съпругата му. Но не след дълго болният станал от леглото и решил да посвети последните си месеци на общуването с близки и приятели, на разходки сред природата и работа в градината. Той дори не очаквал, че ще доживее до раждането на плодовете от засадените растения.
Случило се обаче чудо – един ден почувствал как силата му се връща. И защото Стаматис всеки ден се радвал на слънцето и чистия въздух край морето, решил, че промените се дължат именно на тях.
Мораитис ставал рано, грижел се за градината си, сам си приготвял обяда със зеленчуци от посадените от него лехи.
Вечер си почивал в местната кръчма, играейки домино с другите. Въпросните 6 месеца отдавна отминали, а той все така чакал смъртта си. Годините обаче минавали, а той се чувствал все по-здрав. След 30 г. такъв живот, когато навършил 97, гъркът отишъл на преглед, за да провери какво се случва с болестта му. Тогава разбрал, че всички лекари, които му били поставили тежката диагноза, вече са мъртви.
Упоритият старец с невероятна история починал на 102 г., както пише в смъртния му акт, от дълбока старост. Ракът дори не бил споменат, защото при последния преглед се разбрало, че Стаматис е напълно здрав.
Островът на дълголетниците може да се похвали със своя див и сравнително незасегнат от туризма пейзаж. Хората, които идват тук, търсят тиха почивка на неособено развити места. Нощният живот на Икария свършва със затварянето на последните таверни около полунощ. Тук всички хора живеят спокойно, не бързат за никъде, хранят се със зехтин, рукола, елда, пълнозърнест хляб, риган, магданоз.
“В края на деня ние не сядаме пред телевизора. Говорим си, смеем се, живеем простичко, живеем без стрес и сме щастливи”, споделят жители на острова. През деня ходят по 20 км, а през следобедните часове се отдават на активна почивка.
Източник:http://www.blitz.bg/article/45887