През септември очакваме увеличение на болните с хепатит А
-Д-р Кунчев, повишава ли се опасността от тропически паразитози заради мигрантската вълна?
– Не, не бих казал. Не са много случаите на внесени от мигранти заболявания от тропически характер. Тези хора по-скоро имат проблеми с хроничните заболявания, от които страдат. Те наистина имат нужда от медицински грижи. Разбира се, понякога се сблъскваме и със случаи на някои по-рядко срещани за нашия регион паразитози, които по принцип са характерни за африканския и азиатския континент. До момента обаче не сме установили внос на някакви заболявания, които да представляват голяма заплаха за общественото здраве. През последните един-два месеца има установени няколко случая на малария, до вчера бяха 5. Това са основно афганистански граждани, но те идват с болестта, ние ги лекуваме успешно и те продължават по пътя си. Затова казвам, че рискът от малария в нашата страна не е голям, още повече, че тук ги няма комарите, които пренасят заболяването.
– Да припомним характерното за маларията, накратко?
– Заболяването се предава от определени видове комари, които могат да пренасят причинителя. Има няколко типа на маларията, но клиничната картина при тях е близка. Ако има нещо различно, то е това характерно втрисане с рязко покачване на температурата и също така рязкото й спадане. Това зависи от типа на плазмодиите, които я предизвикват. За малария може да се мисли, когато температурата се повишава рязко неколкократно в рамките на 24 часа. Диагнозата е лесна, тъй като само с една капка кръв и натривка в рамките на половин-един час могат да се видят плазмодиите, които са проникнали в еритроцитите. Искам да кажа, че освен районните здравни инспекции, за целта ползваме услугите на специалисти, работещи в Пловдивския университет, както и в Центъра по заразни и паразитни болести. А веднъж поставена диагнозата, лечението не представлява голям проблем.
– Значи лечението е ефикасно?
– Да, лечението е ефикасно и успешно.
-Има ли и други тропически паразитози или заразни болести, за които трябва да информираме?
– Вижте, когато говорим за малария, трябва да се има предвид, че всяка година установяваме между 10 и 20 случая, пак ще повторя – вносни. И то не само и не толкова от бежанци. По-скоро от наши граждани, които се прибират от чужбина. Такива, които са били там на работа, по различни курсове за обучение и т.н. Така че това не е някаква изненада. Що се отнася до други заразни болести сред бежанците, за които трябва да информираме, аз бих посочил някои кожни заболявания заради
неспазване на хигиенен режим
сред тях. Например краста, също така има отделни случаи на хепатит А, на хепатит Е. Но пак казвам, трудно можем да свържем бежанците с някакво усложняване на обстановката, още повече, че те не са такава голяма бройка за България.
-Какво се предприема от държавата като превенция?
– Предприема се всичко необходимо. От началото на мигрантската вълна преди година и половина създадохме организация за извършване на изследвания на поне 5 различни заболявания, за които искаме да получим информация. Вземаме и извънредни мерки, когато се налага, например в ситуацията, когато в Сирия се появиха случаи на полиомиелит, ние въведохме допълнителни изследвания и направихме извънредна имунизация на децата до 5 години. Продължаваме, разбира се, да спазваме тези мерки. Между другото, в момента дори е по-лесно в това отношение, защото в самото начало на мигрантската вълна не беше много добре организирана медицинската помощ, в някои пунктове не се предлагаха медицински грижи. Докато сега ситуацията е различна – във всички функциониращи пунктове за бежанци – и към Държавната агенция за бежанците, и всички останали разполагат с лекар и с друг медицински персонал. Така че има възможност да се реагира бързо.
-В тази връзка да ви попитам ще бъдат ли в състояние РЗИ-та да обхванат населението в ендемичните райони, ако се наложи? Имат ли капацитета за това?
– В интерес на истината, ситуацията в РЗИ-та е тежка. Поради изключително ниското заплащане все по-трудно задържаме квалифицирани кадри, да не говорим, че от години никой не желае да започне работа там. Особено висококвалифицирани лекари, биолози, други специалисти. Но засега мрежата все още функционира, лабораториите са оборудвани, затова смятам, че имат възможност да реагират при необходимост.
– А ние, обикновените хора, трябва ли да вземаме някакви предпазни мерки, свързани със заболяванията на бежанците?
– Не, не бих казал. По-скоро е важно да се съсредоточаваме върху заболяванията, които са проблем всяка година през пролетта, лятото…
Преди всичко кърлежово-преносимите болести,
знаете ги, говорили сме за тях – марсилска треска, лаймска болест. Много силно стартираха напролет и двете заболявания, защото имаше доста зеленина. Сега обаче темпът им понамаля, защото от сушата условията за кърлежите се влошиха. Това обаче предполага друг проблем. Заради изгорялата на много места трева преживните животни – най-вече крави и овце, поглъщат спори. По тази причина имаме случаи на антракс при животни, които колегите-ветеринари съобщават. Там има известен риск за хората, които ги отглеждат, особено при приколване: когато виждат, че не е добре животното и се опитват да използват месото. Знаете от миналата година случая от Варна, това се повтаря почти навсякъде.
– За какво друго да предупредим хората?
-Ние говорихме миналия път, но ще припомня – ентеровирусните заболявания са най-разпространени през този сезон, особено тези, засягащи гастроинтестиналния тракт – с гадене, повръщане, температура, различно проявена диария. Това е, с което се сблъскваме през последния месец и е характерно за сезона, когато температурите рязко се повишават. Разбира се, по-нататък ще започнат да се увеличават случаите на хепатит А. Дори на някои места като ромските махали на Пловдив и Асеновград вече има наченки. Така че в септември може да очакваме повишаване на тези случаи.
– Д-р Кунчев, като говорим за вируси, да ви попитам разминахме ли се с онзи тежък, т.нар. испански вирус – А71 май беше?
– Засега не го установяваме в България. Ние разпоредихме малко по-често да се изследват случаи на хора с подобна клиника, т.е. такива с неврологична симптоматика, независимо дали става дума за парези, парализи, менингити, енцефалити. Изследвахме доста проби, за момента не е установен в нашата страна, както казах. Характерно е обаче, че тези по-агресивни вируси се появиха и в Европа, най-силно се прояви в Барселона, Испания. Колегите в Дания, във Франция също съобщават за отделни случаи. Така че продължаваме наблюдението.
– Световната здравна организация алармира за коклюш, за варицела…
– Това зависи от имунизационния обхват. Т.е., коклюшът започва да пробива там, където няма достатъчно имунизация. Или в по-високите възрасти понякога, при които протича и по-тежко. Затова непрекъснато говорим за висок имунизационен обхват при децата.
– А има ли индикации за намаляване на този имунизационен обхват?
– Не. Като обща тенденция има известен спад и той важи най-вече за по-високите възрасти, т.е. касаещ реимунизацията. По-рядко откриваме и по-рядко се отзовават по-големите деца, но до голяма степен специално сред ромското население този спад е преодолян. Сега по-големи проблеми ни създават високоинтелигентни майки в големите градове, които по принцип имат нещо срещу ваксините. Четат много излишна информация в интернет, страхуват се. Затова по-скоро те са проблем по отношение на имунизациите.
Яна Бояджиева