От една година насам здравното министерство прави опити да ограничи размера на доплащането от пациентите за лекарства у нас. Досега обаче те удрят на камък. Само за един месец стана ясно, че за пореден път се отлагат две от мерките – така нареченият „ценови коридор“ и безплатните хапчета за есенциална хипертония. Това поставя въпроса, възможно ли е изобщо ограничаването на доплащането за медикаменти у нас. Текстът е подготвен за сп. „Икономист“.Липса на достатъчно средства, на контрол над харченето им, сблъсък на различните интереси на участниците в пазара и опити за извиване на ръцете им от държавата. Това са основните причини, поради които и досега няма реален резултат за ограничаване на доплащането за медикаменти у нас.
Страната ни се нарежда на едно от водещите места в Европа по размера на доплащането за здравеопазване. Над 45% от разходите за лечение у нас хората покриват от джоба си. За сравнение, делът на доплащането в повечето страни от ЕС гравитира около 20%. Толкова е в Австрия, Франция, Дания, Естония, показват данните на Световната здравна организация (СЗО). В Чехия доплщането е още по-малко – 15,4%. По-малко вадят от джоба си дори пациентите в Полша – 29%, и в Румъния – 19,6%.
У нас основна част от копеймънта са разходите за медикаменти. Според изчисленията на ресорното министерство над 74 на сто от здравните разходи на домакинствата всъщност са за хапчета и консумативи. По данни на Националния статистически институт средствата, които българите са оставили в аптеките за 2013 г. са около 2,2 млрд. лв. В тях обаче влизат много плащания за санитарни и оптични продукти, хранителни добавки, не само за сериозни лекарства. Реално средствата, които пациентите са извадили, за да доплатят медикаментите си в аптеките за тежки диагнози, са по-малко. Касата реимбурсира лечението за тези заболявания средно на 50%, това означава, че за миналата година пациентите с тежки диагнози у нас са дали над 400 млн. лв. за лекарствата си. В тези разходи влизат и хората, които са купили медикаментите си сами, тъй като понякога процентът, който реимбурсира касата е много нисък и възлиза на 2-3 лева. Типичен пример са лекарствата за високо кръвно налягане. Точно тези разходи иска да ограничи здравното министерство. Или поне така твърди. Политиките, които предлага обаче, се оказват нереализируеми.
Въвеждането на „ценовия коридор“ беше първата идея на ведомството, която то лансира в края на миналата година и чието действие отлага вече за трети път. С тази мярка министерството искаше да намали доплащането, като махне идентичните лекарства с по-високи цени от списъка, който плаща здравната каса. Промяната предвижда от него да отпаднат всички медикаменти, за които ще се наложи доплащане, което е по-голямо с 60% от стойността на най-евтините хапчета за дадено заболяване. На пръв послед това наистина би ограничило размера на копеймънта, но ако пациентите искат да продължат терапията с по-скъпите лекарства, на практика ще трябва да си ги плащат на 100%. Освен това с тази мярка ще се ограничи изборът на пациентите и лекарите, и ще се свият приходите на всички участници по веригата – производители, дистрибутори и фармацевти. Заради това никой от бизнеса не подкрепя тази промяна.
Нейна алтернатива е идеята за генеричното заместване на медикаментите в рецептите на лекарите, която ведомството отново смята да лансира в проекта си за промени в закона за лекарствата, който още подготвя. При нея фармацевтите ще могат да заместват търговската марка на лекарството, което е изписал докторът с друго, по-евтино. За първи път Министерството на здравеопазването предложи промяната през пролетта, но под малко по-различен вариант – лекарите да изписват само вида на молекулата за съответното заболяване, а аптекарите да избират конкретната марка лекарство съобразно финансовите възможности на пациентите. Срещу това обаче възроптаха веднага медиците, тъй като подобни промени ще отнемат властта им над фарамцевтичната индустрия и облагите, които идват с това като командировки, обучения и дори бонуси за изписани медикаменти. Освен това част от фармацевтичния бранш се притеснява, че подобна промяна може да доведе до налагането на определени евтини брандове в страната за сметка на унищожаването на останалите.
Потенциална заплаха съществува и за по-малките аптеки, които никога не биха могли да се конкурират за ниски цени с по-големите вериги, зад някои от които седят и дистрибутори. В краткосрочен план това ще намали цените, но в дългосрочен може да се окаже поредната стъпка, която ще ги увеличи, опасяват се някои производители.
Подобни последици на прекалено рестриктивна ценова политика у нас вече има. Това са постоянно увеличаващият се брой на изтеглените лекарства от нашия пазар. За 2015 г. по данни на Агенцията на лекарствата фирмите са спрели продажбите на 127 медикамента, срещу 97 за 2014 г. За първите седем месеца на тази година от пазара са изтеглени 73 продукта. Затова в момента участниците в пазара водят преговори с държавата за въвеждане на „контролирано“ генерично заместване. При него лекарят трябва да има правото да отбелязва на рецептата дали фармацевтът може да смени марката на лекарството.
Липсата на достатъчно обществени средства и контрол над изразходването им всъщност са основните проблеми, които водят до големия копеймънт у нас. Доказателство за това се оказа и третата мярка на здравното ведомство, която се отлага за бъдеще време. Това е 100% реимбурсиране на медикаментите за есенциална хипертония. Тя трябваше да влезе в сила от септември, но НЗОК поиска да се отложи заради липсата на пари. Медикаменти за есенцилана хипертония ползват по каса 204 хиляди души. Разходите на фонда за тях през първите 6 месеца на тази година са били 4,6 млн. лв. Ако лекарствата се покриеха напълно, се очакваше харчовете да нараснат повече от двойно, тъй като щеше да се повиши броят на хората, които ще се възползват от по-добрата реимбурсация.
Въпреки че мерките, които здравното ведомство периодично лансира и отлага, за да намали доплащането, са със спорен ефект, те са много удобни за контролирането на системата. Причината е, че те пряко застрашават интересите на различните участници в нея. Инструментът за контрол пък е много полезен, когато бюджетът за здраве редовно не стига и трябва да искаш постоянни отстъпки от всички, особено в края на годината. По предварителни изчисления дефицитът на касата ще бъде поне 100 млн. лв., като основната част от тях ще е тъкмо за медикаменти.
Източник: Clinica.bg