Д-р Тед Ръмъл от Мисури, САЩ, е парализиран от кръста надолу. Инвалидността не му е попречила да се върне на работа. Той оперира пациентите си, седейки в инвалидна количка, която може да се изправя във вертикално положение.
През 2010 г. хирургът, който е правил по около 1000 успешни операции на година и е приемал по 60 пациенти на ден, остава парализиран от кръста надолу в резултат на разкъсване на каверните на гръбначния мозък.
„Една от първите ми мисли след операцията беше: „Е, тава е краят – кажи сбогом на обичайния си начин на живот”, казва Ръмъл. Въпреки това, докторът не се поддал на самосъжалението и си поставил за цел да се върне към активна работа.
Една година след интензивен курс на рехабилитация хирургът-ортопед успял да се върне в операционната зала. Лекарят оперирал пациентите си в инвалидна количка, която може да се изправя във вертикално положение с помощта на вертикализатор в случай, че му предстои да направи операция на раменете.
Според Ръмъл, възгледите му като лекар са претърпели радикални промени, след като е бил принуден да влезе в „кожата” на пациента.
„Сега се отнасям към пациентите си по много по-различен начин”, – споделя Ръмъл. – „След като си преминал през нещо подобно, започваш да се вслушваш в думите им и да проявяваш повече съпричастност.”
Д-р Ръмъл – вдъхновение за пациентите си
Разбираемо е някои пациенти да се отнасят скептично към лекар в инвалидна количка. По негова преценка такива хора са не повече от 10 на сто от общия брой на пациентите. Но по-голямата част все пак споделят разбирането, че д-р Ръмъл може да служи като пример за силата на духа, най-вече за тях самите.
Разбира се, в началото д-р Ръмъл е трябвало да се откаже от любимата си процедура – операция на раменната става, тъй като при провеждането й хирургът трябвало да стои изправен. Въпреки това, с течение на времето той успял да реши този проблем – специално проектиран стол, с опори за колената и пристегнати колани на нивото на кръста придържат тялото на лекаря в изправено положение.
„Сякаш отворих очи и се запознах отново със семейството си. Благодарен съм на моето семейство и приятелите си за подкрепата. Без тях може би нямаше да успея да се справя с проблемите си. Семейството ми помогна да започна всичко отначало”, казва той.
След постоянните интензивни тренировки, Тед най-накрая решил да влезе в операционната с инвалидна количка, която държи тялото му изправено.
Сега той може да изпълнява на практика почти всички обичайни операции и споделя, че въпреки инвалидността си се чувства наистина свободен.
„Много бързо стана ясно, че всичките му умения са запазени, така че Тед можеше да се върне на работа. Той оперира пациенти с патология на коляното, лакътя, крака и глезена”, казва колега на хирурга, Ан Абъд.
Ръмъл си дава ясна сметка и за вероятността, че в бъдеще може да дойдат трудни времена, но предпочита да се съсредоточи върху положителните промени сега, в настоящето.
„Когато това се случи, имах всичко: образование, професионален опит, любящо семейство и колеги, които ме подкрепяха. Знам, че много хора попадат в тази ситуация, без да имат нищо и са оставени сами с проблемите си. Ето защо ще мисля над това как да им помогна. Един ден ще успея”, заключава Тед.
Тези негови думи без съмнение са истинско потвърждение на това, че той се е превърнал в огромен мотивиращ фактор за собствените си пациенти.
Източник:http://www.blitz.bg/article/45729