Рак буквално беше “изял” горната част на раменната й кост
“Изключително съм благодарна на д-р Жанет Грудева от Клиниката по клинична онкология и на проф. д-р Владимир Ставрев от Клиниката по ортопедия. Благодарение на тях живея втори живот”. Това са първите думи на 61-годишната Румяна Костадинова от пловдивското село Войводиново, която претърпя уникална за Южна България операция. Именно хирургичната интервенция за поставяне на индивидуално изработена изкуствена раменна ендопротеза не само спасява от ампутация лявата ръка на Румяна, но ще й осигури комфортен живот в бъдеще.
“Операцията продължи малко над 3 часа. На пациентката беше извършена органосъхраняваща интервенция. Решихме да не предприемаме ампутация на лявата ръка, защото тя е все още сравнително млада жена и да й спестим шока в бъдеще”, заяви за в. “Доктор” началникът на Клиниката по ортопедия проф. д-р Владимир Ставрев. По думите му този вид изкуствени стави не се заплащат от НЗОК. Затова Румяна е трябвало да плати 4200 лв. за индивидуално изработената за нея изкуствена става.
“Ден след операцията пациентката вече движеше пръстите на лявата си ръка, като заяви, че се чувства изключително добре. Премахнахме половината раменна кост и цялата раменна става, като изработената по индивидуални размери ендопротеза напълно замества тяхната функционалност. Съхранени са всички артерии и вени”, коментира още известният травматолог.
Румяна е била диагностицирана с рак преди време и се е лекувала в Клиниката по клинична онкология. “Както си шофирах и се опитах да завъртя волана, изведнъж ръката ми отказа”, обяснява накратко пациентката какво се е случило, преди да попадне в Клиниката по ортопедия. Румяна работи в читалището в село Войводиново и е ръководител на група по народни танци. С изпълнената брилянтно от екипа на проф. Ставрев операция тя има всички шансове да се върне към нормален живот в следващите седмици.
– Проф. Ставрев, трудна професия ли е ортопедията?
– Да, трудна професия е, тя е нещо криво, което трябва да се изправи. Когато някой от нас не си е свършил работата както трябва, винаги си намира оправдание – “много тежко беше положението на пациента и единственият начин беше да се закове накриво”. Може и да не помогнеш на пациента, но трябва да си направиш сметката, че тръгвайки да го лекуваш, трябва да можеш да го закрепиш.
– Как е възможно този тумор да “изяде” костта на пациентката ви? Поздравления, че сте спасили ръката й...
– Знаете за ортопедичната болница в Горна баня, там такива операции се правят много често, в Клиниката по костни тумори. Заслугата, ако въобще можем да говорим за такава, е, че досега в Южна България, в Пловдив, такава интервенция не е правена. Рутинно и там, и в “Пирогов”, и при нас се слагат стандартни раменни изкуствени стави. В случая туморът беше обхванал горната част на раменната кост и имахме само два начина да се справим, защото тук имаше метастаза, в нито един друг орган след задълбочени изследвания не се откриха разсейки. На тези години да ти отрежат цялата ръка, при това на деен човек, въобще не е хуманно. Затова предприехме това, което колегите правят по света – органосъхраняваща операция. Две седмици изчака Румяна да й се направи ендопротезата. Тогава операцията протече по съставения отпреди това план – премахнахме тумора, дадохме го за хистологично изследване, за да знаем как после да продължим лечението на тази жена. Сега вече е добре, възстановява се с очакваното от нас темпо.
– Не е ли усещала дискомфорт или болка в ръката си?
– Не, но при нея имаше счупване, и то не при травма, а при рязко вдигане на ръката тя се чупи. Усетила е в горната й част само изпращяване. И на направена снимка след това се вижда как туморът буквално е “изял” костта й. Преди години заради такива тумори отрязвахме цялата ръка, но сега медицината напредна
и в 21 в. препоръките са да се махне само туморът и да се съхрани органът.
– Българинът грижовен ли е към ставите си?
– В напредналите европейски страни доста по-рано се оперират хората с износени стави. У нас не е така – чака се до последно, до счупването им. Българинът е по-устойчив на болка, трябва да е много драматична ситуацията, така да се износи ябълката, например, да се смачка, че да потърси помощ. У нас оперираме доста тежки и запуснати случаи – така износени стави, че има скъсяване от повече от 3 см. Краката трябва да са равни, при такива случаи ги правим пак равни.
– Вашият съвет как да опазим ставите си какъв е?
– Въпреки че това, според мен, е божа работа, все пак всеки един от нас може да подпомага този процес с нормално тегло, малко повече движение на всяка възраст, със здравословно хранене, доколкото това може да се случва на възрастните хора. И когато имат някакво начално износване на ставите, да се консултират с ревматолог. Това начално износване се лекува от тях.
Проблемът обаче е, че когато един ревматолог поеме пациент, той не го пуска и ние получаваме смазани и износени пациенти
Ревматолозите рябва да знаят кога да спрат с медикаментозното лечение и да насочат пациента към ортопеда.
– Клиничните ни пътеки и здравни заведения като търговски дружества ли са виновни за ситуацията?
– За съжаление, да. За момента здравеопазването е търговска дейност, и аз с моите колеги сме служители на това търговско дружество. Но продължаваме да помагане на пациентите си. Справихме се и запазихме от ампутация ръката на Румяна, онзи ден работник беше паднал от високо, и на него му спасихме живота. Самият аз, за да помогна по някакъв начин на пациентите, взех решение и го обявих в интернет да преглеждам безплатно, давам безплатни консултации. Никой не идва при нас за нищото, идват от болка, страдание. Рискувам да ме накажат за безплатните прегледи, но се чувствам лично удовлетворен, като спестявам на хората тези разходи.
– Над 4000 лв. струва ендопротезата на Румяна. Кой я заплати?
– Този вид стави не се заплащат от Здравната каса. Семейството й я заплати на касата на болницата ни. Надявам се догодина този модел да бъде договорен за реинбурсиране от Касата.
Преди време Румяна е имала злокачествени тумори в коремната област и в друга болница е претърпяла няколко операции за отстраняването им. Преди да постъпи в Клиниката по ортопедия и травматология, тя е била приета в Клиниката по клинична онкология на болница “Св. Георги”. Там началникът проф. д-р Жанет Грудева е установила наличието на тумора в раменната кост.
Бяхме изправени пред две възможности: или да ампутираме ръката, или да протезираме, но по възможно най-модерния метод – чрез индивидуално направена ендопротеза. За целта извършихме триизмерна реконструкция на скенер, която изпратихме на фирма производител на протези в Прага, Чехия, за да изработи става, точно копие на тази, която оперативно премахнахме заедно с тумора.
Екипът, извършил операцията, е ръководен от мен – проф. д-р Владимир Ставрев, асистираха ми д-р Петя Кънева, д-р Георги Мишев и д-р Теодор Тянков. В екипа участваха още анестезиологът с богат опит д-р Надка Благоева и старшата операционна сестра Маргарита Стоянова.
Люба МОМЧИЛОВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/45711