Лошите условия на лечение могат да влошат състоянието на пациента
– Д-р Атанасов, след захлаждането през последните дни предстои една гореща седмица. Синоптиците прогнозират този уикенд температурите да стигнат до 38 градуса. Как влияе на организма тази рязка промяна във времето?
– Постоянните промени във времето са стрес за организма. Климатът, особено напоследък, много се промени. Жегите станаха по-изразени, по-продължителни. Това няма как да не се отрази на здравето, работата и ежедневието на всеки от нас. Много трябва да се пазят децата и възрастните – особено тези, които са на над 80 години. Те са изключително уязвими и задължително трябва да се съобразяват с необичайните климатични промени.
Най-засегнати обаче са хората с хронични заболявания. Може да се каже, че през тазгодишните летни месеци е увеличен броят на обострянията на някои хронични заболявания и това вероятно е свързано и с климатичните особености. Тези декомпенсаторни прояви при хронично болните са характерни за летния период. Изключително важно е в летните дни хората с хронични заболявания много внимателно да съобразяват часовия период, в който се излагат на слънчевото въздействие. Температурните разлики, резките промени в климата също могат да доведат до влошаване на състоянието им. Напоследък виждаме какво се случва с времето – първо е много горещо, после е много влажно, а накрая и много студено. Един човек с хронично белодробно заболяване би бил много уязвим при тези климатични условия, защото те могат да доведат до тежко обостряне на белодробен хроничен възпалителен процес.
– Кои са най-рисковите групи сред хронично болните?
– Първо трябва да е ясно, че всички хронично болни са еднакво изложени на голям риск. Жегите и промените във времето са бич за всеки такъв пациент. Най-голям е процентът при хората, които страдат от кардиологични хронични заболявания и съдови заболявания на главния мозък, но това не значи, че при пациентите с белодробни болести, хронични заболявания на храносмилателната система, заболяванията на отделителната система и т. н. е по-различно. Парещите слънчеви лъчи, жегите декомпенсират почти всички хронични заболявания. Дали ще са камъни в бъбреците, или мозъчносъдово заболяване – няма значение. Състоянието рязко може да се влоши и да се стигне до постъпване в болница.
– Какво трябва да направи хронично болният, ако усети, че състоянието му се влошава?
– Задължително да потърси лекарска помощ. Много от хронично болните се подлагат на различни видове самолечения. Това е опасно. Болният може да си навреди повече, ако приема медикаменти, които не са съобразени със заболяването му.
Друг важен съвет за хронично болните е да избягват да излизат навън, когато е най-горещо, тоест в часовете около обед и следобед – между 12 и 16 ч. В този часови диапазон слънцето е най-опасно. Ако трябва да се върши някаква работа, нека направят всичко възможно да я свършат или в ранните часове, или по-късно вечер, когато е по-хладно.
Съществено е обаче при първи симптоми на дискомфорт или при някакво оплакване болният да потърси лекарска помощ. Обикновено хората първо се обаждат на личния си лекар, който ги пренасочва към съответен специалист. Той се заема със състоянието в детайли и решава дали болният трябва да се хоспитализира. Има и един детайл, който е много важен. Понякога състоянието на пациента може да се влоши, ако условията в самата болница са лоши. На много места не са правени ремонти от години и това затруднява, а понякога възпрепятства спазването на елементарни хигиенни изисквания. Човек може да се разболее само от обстановката.
– За кои болници говорите?
– Имам предвид мизерните условия в големите болници в София – „Пирогов“, много от клиниките на Медицинския университет (бивша Медицинска академия), градските и бившите окръжни болници. Тези болници са търговски дружества и са обречени сами да печелят парите, с които да се издържат. Това обаче е непосилна задача. Без двойно финансиране самите болници трудно могат да покрият елементарни изисквания.
В „Пирогов“ например южните стаи не са климатизирани. Представете си сега през лятото какъв парник става в стаите следобед. Слънцето нагрява там часове наред и когато настаним хронично болен човек в тях, състоянието му може да се влоши рязко. Опитваме се да намалим слънчевото въздействие с щори, с подръчни материали. Понякога лепим вестници или оризова хартия по прозорците, отваряме врати, за да стане течение. Това обаче не решава проблема, а и носи други рискове.
– В началото на годината здравният министър д-р Петър Москов обеща ремонт в „Пирогов“.
– Да, но все още нищо не се случва. Да кажем, че климатизирането на стаите е някаква екстра, за която няма пари. Ремонт обаче наистина е жизненонеобходим. Клиника на „Пирогов“, визирам клиниката по вътрешни болести, която лекува между две и три хиляди души годишно, е в ужасно състояние. Това е лошо както за пациентите, така и за целия медицински персонал – за лекарите, за сестрите и санитарите. Не говоря просто за някакви козметични промени, които трябва да се направят. Имам предвид цялостен ремонт. В някои болнични стаи мазилката пада от тавана… Опасно е за пациентите.
– Падаща мазилка от тавана, неклиматизирани стаи… Идеални условия за развитие на вътреболнични инфекции. Имате ли такива наблюдения?
– Да, определено. Тези условия са идеална предпоставка за появата на такива вътреболнични инфекции. Съответните структури на ХЕИ следят стриктно за появата на вътреболнични инфекции и ако установят такива, дават съответни предписания. За нас остава непосилната задача да изпълним предписанията, дадени предписания от органите на ХЕИ, защото в ежедневната ни работа те са закон.
Обикновено санирането на стените, подовете и таваните с бактерицидни покривни бои – т.нар сребърна боя например, се прави поне веднъж в годината. Тези бои имат силен дезинфекциращ ефект и трябва да се ползват във всяка болница. Стените в клиниката, в която работя, не са пребоядисвани от 2000 г. Това са 16 години. Кой не боядисва стените си 16 години – този, който няма пари, или този, който няма какво да боядисва? Държавата няма какво да боядисва. Държавата нехае. И това не важи само за „Пирогов“. Големите болници, които досега крепяха българското здравеопазване, са оставени да се разрушат. В същото време виждаме как никнат много нови и лъскави частни болници. Не всички хора обаче могат да си позволят финансово да се лекуват там. Те никога няма да влязат в тези болници и затова се лекуват в другите – в „Пирогов“, в клиниките на бившата Медицинска академия, в големите окръжни и градски болници, които са в окаяно състояние.
Ръководствата на тези болници няма какво да сторят. Какво да направи един директор на такава болница, когато е зависим от държава, правителство, от министри, от здравната каса, от финансовото министерство?! Директорите на болниците не са виновни, те просто са изкупителна жертва на виновниците за състоянието на българското здравеопазване.
– Защо се случва това?
– Всичко е въпрос на преразпределение на пари. Превърнаха професията ни в сергия. Някога моите учители ме учеха, че професията ни е изкуство. След известно време започнах да се надявам, че е поне наука. Сега виждам, че е долна сергия.
Оставам с впечатлението, че нарочно държавните структури пренасочват парите към частните болници. Всяка година пускаме по 20-30 рапорта към директора, в които настояваме за ремонт. Но това не зависи от него. Директорът ги препраща към министерството и чакаме. Още през 2013 г., когато д-р Таня Андреева беше здравен министър, започнахме да изпращаме искания и молби за ремонт. Парите така и не стигнаха до болницата.
Сега, в началото на годината, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов официално обеща, че негов приоритет ще е ремонтът на детската противошокова зала, на клиниката по вътрешни болести и на кардиологичната клиника. Все още нищо не е направено.
За щастие успяхме да ремонтираме покрива на сградата, в която се помещават клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това обаче се случи благодарение на дарение от лекарка, работеща в чужбина. Нейна близка бе приета за лечение в клиниката по кардиология.
Благодарение на помощта на колежката успяхме да ремонтираме покрива. Допреди това при всеки дъжд се сипеха вода и мазилка и върху главите на болните.
От 2011 г. проф. Миланова (проф. Мария Миланова, шеф на клиниката по кардиология – б.р.) води борба да се направи ремонт на сградата, за която говоря. Някои клиники в болницата са обновени и отговарят на съвременните изисквания за лечебна структура. Наша цел е същото да се случи и с клиниките по вътрешни болести и кардиология. Това е трудна работа, но е жизнено важно да се свърши. Пациентите на клиниките по вътрешни болести и кардиология, както и близките им негодуват, но няма къде да идат – трябва да бъдат лекувани. И ние се опитваме поне това да правим качествено.
Източник:Труд