Седене на едно място, в продължение на над един час, както и дългото стоене прав, създават предпоставки за увреждане на простатата при мъжете. За това информира Дарик един от най-добрите уролози в страната, който завежда направление по онкоурология в Клиниката по урология в столичната Александровска болница, проф. Петър Панчев. В предаването „Най-добрите лекари” медикът посъветва, когато на човек му се уринира, той да не задържа урината в себе си, тъй като това пък създавало предпоставки за заболявания на цялата отделителна система. Кои са симптомите, които трябва да накарат пациентите да се замислят, че простатата им не е здрава, четете в следващото интервю.
Кои са най-тежките заболявания, с които се сблъсквате, може би ракът на простатната жлеза е сред тях?
Да, ракът на простатната жлеза има особено важно значение за мъжете, защото засяга и сравнително млади хора в творческа възраст. Това не може да не даде отражение върху тяхната дейност.
Какви са симптомите на заболяванията на простатната жлеза и относително каква е честотата на тези болести?
Годишно с доброкачествена простатна хиперплазия се откриват между 10 000 и 12 000 души. От тях между 3500 и 4000 са със злокачествени заболявания на простатната жлеза. За съжаление и при двата случая симптоматиката е обща. Всяко смущение в уринирането обаче – ставане през нощта, често уриниране, изтъняване на струята – трябва да бъде звънецът, който да накара този мъж да отиде и да си направи един контролен преглед. Лесно е, има си кръвни показатели, ехографско изследване и т.н.
Тоест не е задължително да има болка, дори една по-тънка струя в уринирането също е симптом?
Точно така.
Вашият съвет към мъжете, по отношение на грижите към простатата…
Да не я претоварваме. Например, продължителното време седнал – ако човек седи в продължение на един час, трябва да стане за малко, за да може тази кръв, която се е застояла в малкия таз, да се раздвижи. И обратното е важно – ако човек е прав един час, трябва малко да седне, за да се уравновеси налягането. Не трябва да се застоява в една поза, защото всяко застояване създава условия за възпаление. А на въпроса какво ще стане след възпалението, е трудно да се отговори.
Тоест, ако седим три часа в заведение…
Да, там най-лесно се забравя. И другото – когато на човек му се уринира, той трябва да отиде и да изпразни пикочния си мехур. Най-малкото това се налага, защото, когато се препълни пикочният мехур с урина, може да се получи рефлукс (връщане на урината в бъбреците). Това вече създава доста сериозни предпоставки за заболяване на цялата пикочоотделителна система.
Бич ли е циститът и какви бяха причинителите тук? Доколкото си спомням, съществува не само бактериален цистит?
Има бактериален и небактериален, който е свързан с имунологията. Циститът си е заболяване на пикочния мехур, което се среща повече при жените, защото при мъжете в пикочния канал по-трудно проникват бактерии. Най-неприятният симптом тук е честото болезнено уриниране. Този цистит, който се нарича интерстициален цистит, не се лекува с антибиотици и с болкоуспокояващи. Той е нещо много неприятно, той е като ревматизма и артрита. Диагнозата я поставят патолозите, когато ние вземем биопсия. И, когато тази диагноза се постави, се прилагат специални препарати. Не се ли лекува, усложненията са много тежки и може да се стигне до махане на пикочния мехур, което е много осакатяващо.
Кои са предизвикателствата пред българските уролози? Трансплантациите едно от тях ли са?
О, да! Те са винаги предизвикателство за нас. Не като техника, а по-скоро като донорство.
Трудният момент..
Най-трудният момент. Ние сме първите на Балканския полуостров, които в края на 1968 г. сме започнали бъбречна трансплантация. Проблемът с донорството обаче не може още да разрешим. Той не е социален, той е една нагласа и на близките, и на лекарите, които работят на предния фронт на здравеопазването.
На какво ниво сме като млади кадри в урологията, професоре?
Аз мога даже със задоволство и гордост да кажа, че специално в урологията на Александровска болница повече от 60 % от уролозите са млади.
Браво! Това прецедент ли е?
Няма да се хваля, но ще кажа, че това е прецедент. Това е гордост за всяка болница, за всеки университет.
А на какво ниво сме като апаратура?
Като апаратура ни липсва най-квалитетното и най-скъпото, липсва ни робот. Да кажем лапароскопската апаратура, която сега излиза на преден план, се усвоява, работи се, обучават се колегите, но роботът, който е доста скъп, стои в плана някъде по-нататък. Това е репетиция, но ще дойде ден и това ще го направим.
Въпросът, който задаваме на всеки наш гост, след всичко, с което сте се сбълсквали през годините в системата, оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Да. Аз, когато започнах да работя, урологията не беше най-доброто място за човек, който иска да се посвети на хирургията като цяло. Ще бъда даже малко по-краен, ще кажа, че тя тогава беше в каменната ера. Сега обаче вече е друго. Няма постижение в областта на науката и техниката, което да не е внедрено първо в урологията – ултразвук, лазер… Лазерите се прилагат в урологията в оня момент, в който водещите страни в света пишат, че те са неприложими в урологията.
Вашето послание към всички, които ни четат и слушат.
Не всички могат да станат уролози, но урологията е готова да помогне на всички.
Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451384