Обречени на офлайн здраве

Въвеждането на пръстовия идентификатор продължава да бъде във фокуса на общественото внимание. Представяме ви неговата предистория в този текст, подготвен специално за списание „Икономист“, www.iconomist.bg

Три опита за въвеждане на цялостна електронна здравна система, други три проекта за отделни е-услуги, десетки минипроекти за електронни регистри, 16 години и незнайно колко загубени обществени средства. Това е равносметката от дългия път до системата за чекиране с пръстови отпечатъци, чието тестване разбуни духовете на лекари и пациенти през този месец.
Повече от 3.6 млрд. лв. – това е бюджетът за здравеопазване на България за тази година. Общото мнение е, че той не се изразходва ефективно и течовете продължават. Наличието на единна електронна система, която да интегрира информацията от здравната каса, ресорното министерство, болници, аптеки, лекари щеше не само да намали пилеенето на средства, но и да идентифицира здравните заведения, където то се случва. Това обаче явно не се харесва не само на техните собственици, но и на управляващите, от които зависи въвеждането на е-здравеопазване.
Поредица провали
Досега всеки опит за изграждане на електронна здравна система е съпътстван със скандал. Така стана с първия договор за информационна система на здравната каса с американската фирма „Аремис Софт Корпорейшън“, подписан при правителството на Иван Костов, когато шеф на касата беше д-р Илко Семерджиев. През 2002 г. договорът беше прекратен, а сред най-яростните критици бяха синдикати и опозиция в лицето на БСП. Проведоха се три проверки, включително и международна, прокуратурата разследва случая, но и досега институциите не казват официално колко средства са платени за незавършената система. Според парламентарни стенограми от дебатите по онова време официалната оценка варира от 3.7 млн. долара (стойността на частта от проекта, за който е подписан договора) до 303 хиляди (в неуточнена валута).

След период на затишие през 2006 г. проф. Радослав Гайдарски (БСП) сключи договор с консорциума „БУЛ и партньори“ (БУЛ, „Сивеко“ и „Макаби хелткеър“) отново за информационна система на НЗОК. Проектът за 3,5 млн. евро се финансираше от Световната банка. Той включваше система за планиране и изразходване на финансовите ресурси и система за обработка на исковете. Първият етап приключи през 2008 г., през 2009 г. системата трябваше да е напълно готова, но истината е, че тя се доработваше от ИТ отдела на самата каса години наред. И до момента НЗОК няма пълна информационна система, а само части от нея – възможност за електронно отчитане на лечебните заведения и аптеки, както и електронно досие на пациента, което ползват едва 34 279 души заради трудния достъп чрез специален код, който се получава от регионалните каси по местоживеене. Липсва възможност за електронна рецепта, но по-важното е, че системата обхваща само плащанията и медицинските услуги по здравния фонд, не и извън него. Тоест информацията не е пълна.

Точно с този мотив през същата 2006 г. тогавашният министър на държавната администрация Николай Василев (НДСВ) реши да направи информационен електронен здравен портал – с информация за всички болници, лекари, специалисти и аптеки, както и листи на чакащите. Чрез портала хората трябваше да си записват час за преглед, да регистрират несъгласието си за донорство и да следят здравните събития през годината. Мащабният проект започваше с изграждане на електронно досие за 88 000 чиновници, които се стопиха до 40 000. Бяха предвидени 1.5 млн. лв. През 2009 г. ДАНС направи проверка източвани ли са пари от бюджета заради частичното дублиране на този проект със системата на здравната каса. Днес порталът не се използва, последствия няма.

През 2010 г. започнаха нови опити за единна информационна система с електронно досие. Този път беше ред на ГЕРБ. Бяха предвидени 10 млн. лв. по европрограми. Въртележката от министри и различни виждания за проекта го осуетиха. Опит да го реанимира направи правителството на БСП и ДПС, но сроковете вече бяха изпуснати.

На парче
Извън сагата на големите проекти за е-здравеопазване се работеше и на парче. Около 2 млн. лв. бяха платени за система за проследяване на онколекарствата при втория здравен министър в правителството на тройната коалиция Евгений Желев. Тя трябваше да е готова през 2009 г., но така и не влезе в действие. Последваха проверки и нищо. По неволя се направиха няколко електронни регистри, които поне малко да компенсират изоставането в контрола над здравната система, като тези за инвазивната кардиология и за ражданията. Но надграждане над тях няма.

Елементарна сметка показва, че за всички експерименти дотук бюджетът е платил минимум между 11 и 15 млн. лв. Сумата леко ще набъбне с внедряването на пръстовия идентификатор. За него касата ще плати на фирмата „Стемо Гама Консулт“ 400 хил. лв. Болниците, аптеките и джипитата обаче ще трябва да си купят четци – по техни сметки това ще им струва около 2 млн. лв. и ще затрудни работата им. Отделно през 2018 г. по план трябва да се въведат личните карти за българските граждани с чипове за идентификация и не е ясно как ще се напаснат със системата.

Според другата страна нещата изглеждат по различен начин. „С пръстовия идентификатор с биометрични данни няма как да се измами информационната система без съдействие от самия пациент“, твърди Радослав Босев, търговски директор на фирмата-изпълнител. Според него няма проблем тази система да се интегрира към единната информационна система през 2018 г., тъй като четците имат вход и за карти, а вероятността да не си паснат с чиповете им е малка. „И в момента можем да изработим временни карти на хората, които не искат да ползват пръста си, ако се вземе такова решение“, казва Босев. Ще струва около 25 лева. За подобна крачка вече намекна зам.-здравният министър Бойко Пенков – тя ще е за хора, които се съмняват, че с чекирането им се снемат биометрични данни. „Това няма как да стане, защото се сканират само допирателни към кривите на пръста, на база на тях в четеца се генерира код – УИН, и се криптира“, обяснява Босев.

„Пръстовият отпечатък няма нищо общо с е-здравеопазването – това просто е форма на идентификация“, коментира поредната кръпка в сектора бившият здравен министър д-р Стефан Константинов. И обобщава: „Всички опити да се изгради единна информационна система удрят на камък не заради липса на идеи как да се случи или наличие на финансиране. Причината е страхът от прозрачност в едно все по-задъхващо се от субективизъм, лобизъм и администриране здравеопазване.“