Здравеопазването отново ще има подобаващо място в програмата на парламента тази есен. Правителството реши да занимае депутатите с промени в няколко важни закона. Повторният проект за разделянето на пакета с медицински услуги на НЗОК на основен и допълнителен е един от тях. Как може да се направи това, ще се стимулира ли по този начин допълнителното здравно застраховане, попитахме д-р Мими Виткова. Тя е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.– Д-р Виткова, промените в ЗЗО, които засягат двата пакета медицински дейности влязоха в парламента. Очаквате ли приемането им да раздвижи пазара на здравно застраховане?
– Министър Москов първо трябва да обясни на целокупния български народ защо го прави това разделяне. Защо прави хората, които добросъвестно си плащат здравноосигурителните вноски, неравнопоставени пред болестта. Логика никаква. След като касата ще го плаща всичко това с отложено време от два месеца, какво според него, ще се случи, освен болните да висят по опашки, да чакат и да бъдат изнудвани да плащат.
– Идеята е по този начин да се стимулира допълнителното здравно осигуряване?
– Не е това начинът. Нищо, което стимулира по насилствен начин някой да прави нещо, не е добро. Защото това е един насилствен начин да накараш някой да се застрахова. Д-р Москов щеше да свърши много по-добра работа, ако беше седнал и ясно регламентирал, какво не се покрива от основния пакет. Да е ясно на всеки, когато отива да се лекува в болница, на какво има право. Нашите застраховани например, не ползват почти нищо от задължителното здравно осигуряване в извънболничната помощ, тъй като имат директен достъп до специализирана медицинска помощ. Прескачайки джипито си, те идват при нас и освобождават касата от всякакви плащания. Това може да се регламентира – че всеки директен достъп до специалист се заплаща и хората си избират дали да се застраховат или да вадят пари от джоба си. Обикновено извънболничната помощ е по-достъпна и по-поносима като цени, защото един преглед е едно, а лечение в болница е коренно различно. Защото при нас пристигат фактури за сериозни цени. Съвсем наскоро имахме пациент, когото бяха накарали да доплати за операция 24 хил. лв. Въпросът е колко български граждани разполагат с такива суми? За какъв основен пакет говорим!
– Министър Москов заяви, че задължителен втори стълб на здравно осигуряване скоро няма да има. Как да бъде активирано доброволното застраховане?
– Проблемът е не толкова да се стимулира развитието на застраховането. Проблемът е да си погледнем осигурителната система като цяло, тъй като от 1998 г. главоломно нарастват разходите за здравеопазване в България – данните са от доклада на Световна банка. Като процент от брутния вътрешен продукт България отделя за здравеопазване толкова, колкото заделя средна Европа – около 8%. Но вътре в разпределението на тези средства, т. е. в солидарността, нас ни няма никъде. Защото 48% от тези разходи за здравеопазване са от джоба на болния човек. Докато СЗО има една препоръка този процент да е под 20. А някои западноевропейски страни се доближават до 15 или дори под 15%. Така че проблемът е как едни 48% да ги сведем до препоръчваните от СЗО 20%. С разделянето на пакета на основен и допълнителен, това по никакъв начин няма да се случи. Напротив, ще се увеличи още повече несолидарността в нашия осигурителен модел, защото хората, за да не чакат, ще трябва да плащат. В същото време, когато нещата се урегулират и е ясно, какво се покрива и какво не се покрива от основния пакет, тогава вече можем да мислим как ние, застрахователите, можем да влезем в тези 20%, за да не плащат хората кеш, когато боледуват, а да има един по-малък солидарен модел, в който нашите застраховани, помежду си да плащат отново на солидарен принцип. Това е пътят, по който ще създадем правила.
– Водили ли сте разговори в тази посока с представители на министерството?
– Не бих казала. Водили сме разговори с предишното ръководство на НЗОК, как да се регламентира какво не покрива основният пакет, включително да се помисли за тези скъпи медицински изделия, които хората плащат от джоба си. Защото какво означава, че касата плаща за твоята операция, когато ти доплащаш 20-30 хил. лв. отгоре за медицински изделия.
– Европа няма единен модел на здравно застраховане, но все пак най-често се използват допълващият или заместващ вариант. Как може да се определи нашето допълнително застраховане?
– По принцип в света няма стандартни модели на здравни системи, защото всеки народ, всяка държава изхожда от своите исторически традиции, от това как се е утвърдило здравеопазването, как е прието от населението и се търсят варианти за подобряване на достъпа до медицинска помощ. Ние през 1998 г. предприехме революционните стъпки да сменим изцяло бюджетното финансиране с осигурителен модел, абсолютно по политически причини. Никакви други причини нямаше, защото виждаме, че една либерална Англия си седи с бюджетно финансиране и като че ли няма намерение да го променя. Заимства някои положителни неща от осигурителните системи, както те взаимстват от бюджетните. Кусурите на осигурителните системи са, че не покриват на 100% гражданите, покриват само тези, които си плащат вноските. Кусурът на бюджетните системи е, че не стимулират качество. Доколко нашата осигурителна система стимулира качество, е отделен въпрос.
Колкото до нашия модел, първо трябва спрем да движим махалото от полюс в полюс. Трябва да направим осигурителния си модел по-солидарен. Ние повече пари от това, което произвеждаме, за здравеопазване няма как да дадем. Защото пак ви казвам – това са около 8% от БВП. Но непременно трябва да увеличим публичните разходи, за да облекчим джоба на болния. Да, навсякъде по света осигурителните системи стимулират държавните служители, за да ги задържат и им правят най-често тези здравни вноски към застрахователни или осигурителни здравни фондове. Аз обаче смятам, че е несправедливо за държавни служители, служители в съд, прокуратура, МВР, в МО и още много категории граждани, ние, от нашите данъци да плащаме на 100% техните вноски. Мисля, че хора, които получават 2000 – 3000 лв. месечна заплата, могат да си ги платят, защото е нелепо човек с минимална заплата да се осигурява сам, а хора с такива доходи да не го правят. Когато това направим и държавата се освободи от вноските на тези категории, тогава трябва да покрие вноските на лицата без доходи. Защото на хората без доходи, ние сме свели правото по конституция на здравно осигуряване до категорията на социално подпомагане.
– У нас се получава парадокс – българите плащат близо 50% от лечението си, а в същото време не виждат стимули да се застраховат допълнително за здраве. Какво е мястото ви в бъдеще?
– Колкото до нашето участие в тази система, в тези 20% доплащане, мисля че въпросът е на развитие на съответната застрахователна култура и на ясни регламенти, какво не се покрива от НЗОК. Защото хората днес са по-склонни да платят кеш, отколкото да търсят застрахователите, тъй като не знаят, а и ние не знаем, за какво се вземат пари, за да можеш да си направиш собствените пакети. Не може всеки да си слага каквито иска цени за какво ли не. Преди няколко дни имахме фактура от джипи, което взима 50 лв. за преглед на дете. Какво е това нещо, което се случва в държавата? Как може всеки да взима пари, кой за каквото реши. Имаме случай на лазерна операция на вени, за която се взимат и пари за пране на бельото в съответния кабинет. Какво е това безобразие? Всички тези случаи ги пращам на министъра на здравеопазването и очакваме отговор. Касата ми отговаря, че няма да извърши проверка, защото това били лични данни на пациента. Аз съм ги представила, имам право да ги ползвам по закон, представила съм епикризата и фактурата за такива изнудвания, а НЗОК отказва информация. Сега чакам да видя министър Москов, какво ще ми отговори.
– Застрахователните компании предлагат предимно пакети за лечение при пътуване в чужбина. Какво всъщност се предлага като услуга за България?
– Има такива застраховки, защото са много необходими при пътуване. Голяма част от застрахователите обаче работят и на българския пазар и предлагат застраховка „Заболяване“. При нас услугите са разделени на пакети – за профилактика, извънболнична помощ, болнчна помощ, стоматология. Клиентът избира сам, каква комбинация да направи. Профилактичните пакети са доста разширени, покриват се няколко АГ прегледа, очен, невролог, от лабораториите се покриват кръвна картина, ензими, хормони на щитовидната жлеза, ехография на млечни жлези. В профилактиката се стараем да предложим един доста добре оформен пакет, който да покрие основните рискове. В извънболничната помощ нашите застраховани отиват директно при специалист, имат право в по-високите нива на ядреномагнитен резонанс и други високотехнологични изследвания. В болничната медицинска помощ е най-големият батак, защото ние наистина не можем да си определим пакетите. Там заплащаме избора на екип, медицински изделия до определен лимит и съответно, поради монопола на лечебните заведения, около 20-30, някъде и 50% от цената на клиничната пътека, като условието, което сме включили е, че нашите пациенти трябва да бъдат настанени до 48 часа в болница при планово лечение. Битовият пакет покрива самостоятелна стая, медицински транспорт и съответно пакетът за възстановяване на разходите – средствата за лекарства за определен период.
– Равнопоставени ли са пациентите в достъпа до медицинска помощ?
– Равнопоставеност в достъпа няма. Това са клишета, след като цели райони от страната са оголени от лекари. Ще търсим болнична помощ само в няколко големи града в страната. Там е свръхконцентрацията, а откриваме нови и нови болници. Тече процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно. Това, което нито една европейска държава не си го позволява, у нас тече с ускорени темпове. Извънболничната помощ е частна, тук там мъждука някоя общинска поликлиника. Солидни сгради, строени за това, тънат в паяжини, а в същото време лекарски кабинети се мъдрят на третия и петия етаж, и човек обиколя един град, за да отиде в лабораторията на единия край, при лекаря на другия и на рентген на третия. Така си събира човек диагнозата в България. Колкото до болниците, цели екипи напускат държавните болници. Извеждат се високоспециализирани екипи, които са малко като кадри в страната и се поместват в някоя частна болница, където съвсем не им е мястото. Какво прави една химиотерапия в частна АГ болница? Как е възможно държавната университетска болница ИСУЛ да разполага с най-модерната лъчетерапевтична апаратура и целият екип от лъчетерапевти да напусне и да отиде в друга частна болница. Как се създават тези екипи? Толкова ли сме богати, та да пилеем пари да купуваме апаратура и да няма кой да работи с нея. Изобщо, развитието на медицинската помощ с прословутата здравна карта тече в абсолютен хаос. Кой където и когато иска открива болници, даже в средата на годината, въпреки нормативните разпоредби, които измислиха. Частният инвеститор да бъде така добър да попита и някой от държавата да му каже къде има нужда от нови клники и там дастрои. Тук не става дума законфликт между частно и обществено здравеопазване. Става дума за нарушаване на всякакви баланси по отношение на тази скъпа дейност, която обществото ни може да понесе. Мисля, че ще преживеем това, което преживяваме по морето – да строим частни болници и след това да ги рушим. Само че ще рушим държавните, защото екипите се изтеглиха към частния сектор. Кому е необходимо това?
– Все пак вярвате ли, че нещата могат да се оправят?
– Вече съм песимист, защото не виждам в нито една българска политическа партия професионален и политически капацитет да видят тежките проблеми на здравеопазването и воля да ги решат. Обикновено на парче се реагира по повод на някакъв пореден скандал в системата и до там всичко приключва.
Източник:https://clinica.bg/572-%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE