За последните 50 години осезаемо е намаляла забовелаемостта и смъртността от рак на дебелото черво и сърдечно-съдови болести в развитите страни, също и на броя на възрастните хора с деменция, и това не се обяснява само с напредъка в профилактиката, диагностиката и лечението. Има и друга причина или комбинация от причини, които засега специалистите не могат да си обяснят и затова наричат тенденцията „щастлива медицинска мистерия“, пише „Ню Йорк таймс“.
Нов анализ на здравната статистика от 80-те насам за САЩ и Западна Европа показва убедителен спад на диагнозите в тези три групи болести, който се отличава от тенденциите в другите онкологични, вътрешни или невродегенеративни заболявания. Част от положителното движение на данните е и това, че се вдига възрастовата граница на добиване на тези болести, т.е. хората живеят по-дълго здрави и за по-кратко са болни в сравнение с преди.
Статистиката за рака на дебелото черво в Щатите най-добре доказва наличието на „медицинска мистерия“. Ако общото ниво на раковите заболявания пада много бавно и плавно от 1990-те насам, то броят на жертвите на рака на червото е в пика си в края на 80-те години, обаче от тогава до сега, преждевременната смърт след диагнозата е намаляла впечатляващо много – наполовина или с почти 50%.
Според някои това се дължи на скрининг програмата за ранно диагностициране на болестта, стартирала междувременно в страната, но проучванията показват, че връзката между двете не е силна и освен това подобен рязък спад няма при никой от другите видове онкологични заболявания, за които също има нови скриннигови програми. Същата е логиката и за наличните медикаменти и терапии, както и за превенцията.
Нивата на деменция също падат рязко от 40 години насам, като от 1977 г. броят на поразените от невродегенеративната болест е намалял с повече от 20% и в САЩ и в Европа. Проучване, правено в новия век, показва, че между 1986 и 1991 г. заболеваемостта е при 3.6 на сто от населението над 60 години, докато през 2004-2008 г. е вече 2%. Като се вземе предвид и застаряването на населението, може да се приеме, че рискът от разболяване от деменция при младите хора е намалял значително, пише в анализа.
Това вероятно има връзка и с третия феномен, който се наблюдава в последните десетилетия – понижените нива на сърдечно-съдови заболявания. Има доказана връзка между проблемите на кръвоносната система и състоянието на мозъка тъй като съдовите проблеми са причина за микроинсулти, а те могат да отключват деменция или Алцхаймер. Щом едното намалява, закономерно е и с другото да е така.
Според американски анализ, отново цитиран в „Ню Йорк таймс“, за намаляването на сърдечните болести допринасят няколко фактора едновременно – подобреният контрол и следене на кръвното налягане и на нивата на холестерол, усъвършенстване на медикаментите, намаляване на тютюнопушенето сред населението, осъзнаване на вредите от някои храни и още много други.
„Може да се намерят много обяснения, но предизвикателството е да разберем кои от тях са верни“, коментира един от анализаторите – д-р Дейвид Джоунс, историк по медицина в Университета „Харвард“. Той подчертава, че необяснимо големият спад в никакъв случай не означава, че тези болести са близо до изкореняване, напротив – остават едни от най-разпространените и тежки заболявания, водещи до преждевременна смърт по целия свят, но постепенно смаляват мащаба си.
Болестите на сърцето все още са причина номер едно за внезапна смърт в САЩ с над 600 хиляди случая на година, макар че броят им намалява стабилно в последните 50 години, падайки с повече от 70% от времето си на пик. Според анализаторите е близо денят, в който това вече няма да е водещата причина за преждевременна смърт и ще бъде изместена от онкологичните болести.
Д-р Джоунс смята, че въпреки че не е съвсем ясно как и защо, този успех ще е ключ към още подобни. Това вече се е случвало в миналото – например с рака на стомаха, който през 30-те години оглавява онкологичните болести в САЩ по смъртност, а днес засяга само 1.8 от онкоболните. Никой обаче така и не разбрал какво спряло епидемията.
Източник:http://www.dnevnik.bg/zdrave/2016/07/17/2795698_razvitite_strani_otchitat_neobiasnim_spad_na/