За хората, страдащи от шизофрения, е трудно да се определи кое е реалност и кое не е. Това е хронично психично разстройство, което се характеризира с халюцинации и заблуди – фалшиви вярвания, чуване на гласове и привиждане на неща, наред с други необичайни възприятия. Но наистина ли тази група хора страда от раздвоение на личността?
Шизофренията всъщност се отнася до проблеми с халюцинациите, а не раздвоение на личността. Както знаем, всичко, което виждаме, чуваме, докосваме и помирисваме, се дължи на обработката на мозъка. Специални клетки, наречени сетивни рецептори, вземат в информация от света около нас и предават на данните ума ни. При някои психично болни, мозъкът просто предава дефектни, данни, несъответстващи с действителността, пише Live Science.
Личността, от своя страна, е плод на различна концепция. Американската психологическа асоциация определя личността като „индивидуално различие в характерни модели на мислене, чувстване и поведение.“ Идеята, че хората с шизофрения имат повече от една личност обаче, е често срещано погрешно схващане, твърдят експерти.
Има по-конректна диагноза, която кара хората да приемат различни личности. Това явление е известно като дисоциативно разстройство на идентичността (DID). Колебанията в настроението и поведението им е нормално за повечето хора, но тези с DID има заместник измежду множество идентичности, всеки със своите гласове, характеристики и маниери.
Д-р Рандън Уелтън (Randon Welton) от Milton S. Hershey Medical Center в Пенсилвания, посочва, че дисоциативното разстройство на идентичноста е базирано на травма заболяване. По данни на Националния алианс на психично заболяване, то обикновено се появява при хора, преживели продължителен стрес преди навършване на 5 години.
Двете нарушения на психиката са различни, но имат и своите допирни точки. Само в САЩ около 2,4 милиона възрастни или 1,1% от възрастното население, имат шизофрения. DID попада под чадъра на общите дисоциативни разстройства, които засягат около 2 на сто от населението.
Психика и биология
Експертите са отдавна се интересуват от биологичните корени на психичните заболявания. Една по-специална дума излиза при всяко ново изследване: инфекция.
„Преди появата на генетичните изследвания, се смяташе, че в психичните разтройства играят само мозъчните гени, но вече знаем, че те включват и някои аспекти от имунната система“, обяснява д-р Робърт Уолкън (Robert Yolken), вирусолог и специалист по инфекциозни заболявания от Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health в Балтимор. Идеята тук е, че някакъв инфекциозен агент, като вирус, може да предизвика имунен отговор в организма, което в крайна сметка води до развитието на психично заболяване.
„Има една подгрупа от хора с определена степен на активиране на имунната система в мозъка на нивото на глиалните клетки“, казва Уолкън.
Глиалните клетки са част от нервната система, които комуникират с невроните чрез електрическа сигнализация. Възпаление на глиалните клетки може да доведе до халюцинации, отслабване на паметта и когнитивни дефицити – симптоми, които могат да отговарят за заболяване като шизофренията.
Същевременно вече е известно, че някои инфекциозни заболявания като сифилис и малария, индуцират психиатрични симптоми. Това може да се случи и при безсимптомни вируси като например цитомегаловирус, който заразява почти едно от всеки три американски деца около 5-годишна. Счита се, че те могат да предизвикат психични заболявания при хора с генетична предразположеност.
Д-р Уолкън посочва, че установяването на връзка между инфекциите и психичните заболявания и един от ключовете за разработване на по-ефикасни лекарства или дори ваксини срещу заболявания като шизофрения.
Източник:http://www.cross.bg/zabolyavaniya-hora-zabolyavane-1514864.html#.V40Vk3vlzfc