Най-често пациентите се оплакват от болки в ставите, дължащи се на артрозни промени в тях
През 2010 г. за високи научни постижения и за преподавателска дейност е удостоен с наградата “Акад. А. Хаджиолов” на Медицинския университет в София. За периода 2010-2015 г. специализира ортопедия и травматология, като в края на 2015 г. успешно придобива специалност. През 2014 г. е преминал основен курс по АО Травма в Будапеща и курс за напреднали в областта на горен крайник в Загреб. През 2014 г. придобива научна и образователна степен доктор по ортопедия и травматология на тема ”Клинико-морфологично изследване на гигантоклетъчния тумор на костта” под ръководството на проф. д-р Любен Стоков. От началото на 2016 г. работи в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” под ръководството на проф. Пламен Кинов и в Медицински център Младост Мед 1.
Има над 80 публикации в реномирани международни и български списания, над 70 конгресни участия и над 100 цитирания на трудовете си. Интересите и разработките му са в областта на хирургията на горен крайник и оперативното лечение на широк кръг от вродени заболявания, деформации в областта на горния крайник, спастична ръка, дегенеративни заболявания, болести от пренапрежение, притискане на периферни нерви и др. Има публикации в едни от най-авторитетните списания в света в хирургията на горен крайник.
– Д-р Георгиев, кои са най-често срещаните заболявания във вашата практика?
– Най-често пациентите се оплакват от болки в ставите, дължащи се на артрозни промени в тях. Оплакванията са локализирани най-вече в носещите стави. Артрозата (остеоартроза, остеоартрит) е най-разпространеното ставно заболяване. Тя бива първична и вторична – при наличие на предшестващи заболявания. Оплакванията са най-често в областта на кръста, тазобедрените, коленните стави, ставите на пръстите на ръцете. Роля за тези заболявания играят редица конституционални фактори – възраст, пол, наднормено тегло, също така и генетични особености. Основна роля при тези заболявания играят механичните фактори – когато натоварванията надхвърлят възможността на ставните структури да ги поемат и да се възстановят. В началото болките са леки – проявяват се само при движение и се облекчават при покой. С течение на времето и напредване на процеса периодът на болезненост нараства, като болката се появява и в покой, включително и през нощта. Появява се и сутрешна скованост. Впоследствие оплакванията се задълбочават и значително се ограничават движенията.
– Какво ще кажете по отношение на лечението на тези заболявания?
– При вече настъпил артрозен процес на носещите стави и наличие на т. нар. “шипове” консервативното лечение включва намаляване на телесното тегло, ограничаване на тежките физически натоварвания, при необходимост ползване на помощни средства, кинезитерапия и физиотерапия, противовъзпалително лечение (необходимо е прецизиране на съотношението полза-риск), апликации на кортикостероиди в ставата, хондропротектори. Това трябва да става под наблюдение от ортопед, който да следи състоянието. При неповлияване на състоянието се преминава към оперативно лечение.
– При болки в кръста най-често лечението включва обезболяващи, противовъзпалителни средства, съчетани с физикално и балнеолечение. Освен ставните заболявания коя друга патология най-често води пациентите за консултация при ортопед?
– Друга голяма група от заболявания са т. нар. болести на пренапрежение. Сред тях най-честите оплаквания са от болки и ограничение на движенията в раменната става и по-рядко тазобедрената, т. нар. периартрит. Общо за тези заболявания е, че се засягат меките тъкани около ставите. Те имат остра и хронична форма. При острата форма на периатрита на рамото пациентите най-често свързват оплакванията с предшестваща травма или претоварване. Те описват болката като тъпа, мъчеща, с характерен нощен интензитет. При персистиране на претоварването оплакванията стават хронични. Тази група заболявания се повлияват много добре от консервативно лечение – противовъзпалителни медикаменти и физиотерапия.
Друга голяма група са т. нар. тендинопатии, като най-честите от тях са ,,щракащ пръст”, болестта на Де Кервен, “тенис лакътят” и др. Не бива да се забравя и синдромът на карпалния канал. Причината за последния още е неясна. Най-често засяга жени в 5-6 декада, като е свързан с изтръпване на пръстите и нощни болки в областта на ръката. Лечението на това заболяване в ранните стадии се състои в покой и имобилизация на ръката, съчетано с противовъзпалителни медикаменти. При вече напреднали оплаквания се преминава изцяло към оперативно лечение.
Често срещано заболяване в областта на ръката е и контрактурата на Дюпюитрен, което води до свиване на пръстите и поява на болезнени кожни възли и бридове в областта на ръката. Заболяването настъпва бавно и постепенно. Липсват болки. С течение на времето пръстите се свиват и не могат да се разгънат, което води до инвалидизация на ръката в различна степен, ако не се лекува. Лечението е изцяло оперативно и трябва да се извършва от тесни специалисти в областта.
– Какво ще кажете за деформацията на палеца на крака (халукс валгус) и изкривяването на пръстите на краката, които са особено болезнени и нарушават ежедневието на хората?
– Най-често пациентите се оплакват от деформация на ходилото, болка при ходене, невъзможност за намиране на подходящи обувки, зачервяване, оток и болезненост в основата на палеца. Промените в положението на палеца водят от своя страна и до деформация на другите пръсти, най-вече на втори или т. нар. “пръст чукче”. Неоперативното лечение в тези случаи се състои в носенето на удобни обувки, индивидуално изработени шини, пръсторазделители. За жалост, те само забавят прогресирането на деформацията, но не лекуват състоянието. Лечението на този вид деформации със съвременните оперативни техники е доста успешно и хората се завръщат към предишния си начин на живот.
Лидия ГЕОРГИЕВА