Държавата забрави българските пациенти на хемодиализа. За една процедура на пациент у нас се плащат 144 лв., които трябва да включат транспорт, съдов достъп, имунизации, скъпоструващи медикаменти и заплати на персонала, който извършва хемодиализата. Средствата са крайно недостатъчни и, за да компенсират недостига, българските лекари купуват най-евтините материали и купуват недостатъчно лекарства, които не покриват нуждите на болните. Това е и една от основните причини за високата смъртност сред пациентите на хемодиализа у нас, коментира в интервю за Дарик един от най-добрите нефролози в България с над 30-годишен стаж в областта д-р Николай Тодоров. Според медика, който е заместник-началник на Отделението по хемодиализа в столичната болница „Света Анна”, родната хемодиализа е на нивото от 80-те години на миналия век.
Опишете с няколко думи отделението, в което работите.
Отделението по хемодиализа е едно от големите в София и след един основен ремонт, който бе направен преди година, то вече отговаря на всичките съвременни изисквания за едно подобно отделение. Винаги обаче съществува едно „но”. Отделението е хубаво, но имаме вече свръхнатовареност, тъй като обслужваме както болни от „Дружба” и „Младост,” така и от целия окръг. Тази свръхнатовареност не кореспондира с най-големия проблем – липсата на сестрински кадри. Миналата година сестрите бяха 16. Сега са 7. Почти невъзможно е изпълнението на графика и поемането на този огромен наплив от болни. Осведомен съм от колеги, че подобно натоварване има и в други центрове и почти няма свободни места. Вече изнемогваме и сестрите ни работят свръхчасове, а нови сестри не идват.
Колко са пациентите на хемодиализа у нас?
Около 3000 са, може би 3200. 62 са центровете по хемодиализа. Глътка въздух е, че се откриват непрекъснато нови частни центрове, особено в окръжните градове. Това дава възможност да се поемат нуждаещите се от хемодиализа в провинцията.
Остава ли висока смъртността при пациентите на диализа и защо?
Смъртността за съжаление остава висока. Ние в големите градове сме облагодетелствани – имаме по-нова апаратура, кадрово сме по-наситени откъм лекари. Тук обаче не идват млади лекари. Единственият лъч светлина е, че имаме сега специализанти – млади хора, които имат желание да учат. Те идват в нашето отделение и облекчават труда ни. Но това не е така в провинцията, в малките центрове. Има лекари, които в много от малките центрове, като например в „Пирдоп,” не са специалисти по нефрология и по хемодиализа. Те просто помагат поради липса на специалисти. По този начин болните са оставени на самотек – стара апаратура и липса на лекари. А хемодиализата не може да върви добре при този начин на финансиране.
Колко се заплаща за една процедура?
Финансирането с години си стои на една и съща сума – 144 лв.
На пациент?
На пациент и на хемодиализа. Една хемодиализа струва 144 лв. В тези пари влизат транспорт, съдов достъп, имунизации, скъпоструващи медикаменти, заплати на персонала. Това е невъзможно. В България цената на една хемодиализа е 70 евро. В Македония и Събрия е 110 евро, в Румъния – 115 евро, в Гърция – 200 евро, в Турция – 300 евро. А материалите са едни и същи, машините също са едни и същи. Ние обслужваме целия окръг и има болни нещастници, които пътуват 200 километра, за да дойдат, и 200 – за да се приберат. Това са 400 километра, които влизат в тези 144 лв. Просто не можем. И къде се правят икономиите? Купуват се най-евтините материали, заплатите са недостатъчни, заради което нито идват млади лекари, нито сестри. Аз самият съм пенсионер и работя и знам, че никога няма да се пенсионирам докато не умра. Но младите хора идват, въртят се, специализират и си отиват. И така стигаме до отговора на въпроса ви – да, има смъртност точно по тези причини. Не можеш да правиш ефективна хемодиализа с тези пари. Нашата хемодиализа, колкото и да е ефективна в България, тя стои на нивото от 80-те години на миналия век.
Заради апаратурата ли?
Не заради апаратурата. Съвременната диализа е с филтри от високо качество, ефективни, които прочистват болните идеално. Апаратурата ни позволява това лечение, но ние не можем да купим тези консумативи. Единични центрове извършват висококачествена хемодиализа, но искат допълнително заплащане от пациента. А ние не можем да си позволим да дадем това съвременно лечение, което иначе апаратурата ни позволява да правим. Затова смъртността си остава висока въпреки развитието на технологиите. Ние не можем да дадем и скъпоструващи медикаменти в пълния си обем, тъй като пак опираме до финансовите параметри. Купуваме най-евтините материали, купуваме недостатъчно медикаменти, за да покрием нуждите на болните. Ако лекуваме така, както трябва, то е невъзможно да се съберем в тези 144 лв. или трябва да вкараме „Света Анна” в преразход. Друг проблем е свързан със стандарта, който регламентира осигуряването на съдовия достъп. Там е казано точно кой какво прави – какви катетри се слагат, от кого се поставят – това нещо не е регламентирано. Написано е единствено, че съдовият достъп се осъществява от съдови хирурзи. Само че съдовите хирурзи първо нямат интерес да поставят постоянни катетри за хемодиализа, а второ – не знаят как да ги поставят. А сега, ние, де факто, които извършваме тази дейност, нямаме право по закон да поставяме тези катетри. А кой тогава да ги слага? Поредният нонсенс. На нас, които сме най-добри в поставянето на катетри, не ни се дава право да го правим, защото още не е излязъл стандарт по хемодиализа или решение за това. Това са хиляди болни, всеки ден минават по четирима, които трябва да се включат на хемодиализа по спешност. И ние го правим, но го правим от добра воля и от добро желание.
Започна ли държавата да обръща поне малко повече внимание на болните на хемодиализа?
Държавата, имам чувство, че в полето на хемодиализата ни е забравила. Малко тежко звучи, но ни е забравила. Ако не се оправи финансирането на хемодиализата, ще се получи така, че качеството ще спада. По един или друг начин държавата забрави болните на хемодиализа.
С колко трябва да се увеличи сумата от 144 лв. за хемодиализа?
Поне да бъде 100 – 105 евро. Ние не можем да се сравняваме с Германия, например, но поне нека се сравним със Сърбия, Македония и Румъния. Цялата система е недофинансирана и не се ли реши това, ние си оставаме в ръцете на Бога.
Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Винаги съм бил оптимист и съм вярвал в българското здравеопазване. Вярвам, че нещата търпят своето решение.
Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451372
Доктор Тодоров към коя болница работите и по-колко взимате на пациент за поставяне на катетър за бъбречна диализа
Доктор Тодоров по-колко взимате на пациент за поставяне на катетър за бъбречна диализа
Доктор Тодоров в коя болница работите
Некадърник! Не знам как не му е неудобно да се нарича лекар. Играе си на клъцни-срежи, държи скалпел като луд картечница. Много пациенти пострадахме от неговата некомпетенстност и от нерегламентираната му дейност да поставя фистули и катетри. Кой му даде право на това жалко същественце да оперира кръвоносни съдове?! Жалко и за правосъдната ни система! Гилдията се подкрепя и съдиите си затварят очите! ХОРА, БЯГАЙТЕ ОТ ТОЗИ КАСАПИН!!!