Д-р Иван Костов: Ин витро e надеждата на стотици за свое дете

Столична община започва програма за такива двойки. Хубаво е въпреки еманципацията жените да забременяват преди 33-34 г.

Столичната община ще отпусне 70 000 лв. по своята Програма за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми, нуждаещи се от ин витро процедури с донорски яйцеклетки. От нея могат да се възползват бездетни двойки в столицата, за които не е предвидено финансово подпомагане от Центъра за асистирана репродукция към здравното министерство. Столичният общински съвет удължи срока за извършване на ин витро – от 6 на 12 месеца, след като кандидатите бъдат одобрени.

Как програмата за ин витро процедури помага на българските семейства да си имат деца, кога е добре да се направи, има ли рискове за майката – отговорите от д-р Иван Костов, шеф на Първа АГ болница „Света София”, както и от две щастливи майки – Златина Тодорова и Юлиана Петкова.

– Д-р Костов, кажете повече за Първа акушеро-гинекологична болница “Света София”, която ръководите?
– На първо място за мен идва думата отговорност, защото акушерската грижа е насоченa към опазването на два човешки живота, а понякога и повече. Говорим за майката и бебето, което тя трябва да роди.

Първа АГ болница е наложена в годините. Тук са работили и в момента работят редица изтъкнати лекари, които са основоположници на акушерството и гинекологията в страната.

Последните години болницата, бидейки 100% собственост на общината на град София, се разви като единственото болнично заведение, което има максимално широко портфолио по отношение на грижата за майчиното и детското здраве. Болницата е прекрасен родилен дом, в който ежегодно се раждат над 3500, дори над 4000 деца. Тук се извършват и стотици гинекологични операции, голяма част от които онкогинекологични. В болницата работи силно отделение по хирургия на млечната жлеза, с което много се гордеем. Годишно тук се правят между 600 и 800 операции на гърда, като половината от тях са операции на рака на гърдата. Наличието на това отделение прави болницата различна от другите акушеро-гинекологични лечебни заведения.

Другото, което ни прави различни, е наличието на прекрасен ин витро център, който е реновиран и обновен с най-висок клас апаратура.

– Жените у нас грижат ли се достатъчно за себе си и собственото си здраве? Като че ли все още може да се говори за страх от толкова естествено нещо като профилактичния преглед при гинеколог например…
– За съжаление, всеки ден се сблъскваме с този проблем. В България в момента липсват програми за профилактика, скрининг, превенция на онкологични заболявания. Вероятно затова сме на едно от първите места по заболеваемост и смъртност от онкологични заболявания. Колкото е по-информирана жената или родителите на младото момиче, толкова по-голямо е и разбирането на отговорността, на важността на проблемите, с които се сблъскваме в нашата професия. Ракът е особено тревожна тема. Най-често срещаните ракови образувания са
ракът на гърдата и на шийката на матката

Затова активно работя в различни програми за информираност на пациентките и младите жени за възможности за профилактика и превенция на тези социално значими заболявания. Смятам, че това е част от работата на всеки лекар – да информира.

Доц. д-р Веселина Маркова, д-р Кателия Александров, акушерката Малена Динова с бебетата на поредното щастливо семейство

– Какви рискове крие по-късното раждане и забременяването по метода ин витро?
– Рисковете са различни. Първо, голяма част от тези жени са на възраст над 33 и 34 години. Женският организъм има малко по-различна физиология. Може да има прибавени заболявания. Трябва да се отчита и фактът, че силното желание за раждане при такива случаи най-често се прави цезарово сечение. Самото цезарово сечение все пак е оперативно родоразрешение, така че то крие съответните рискове. Става дума за операция.

Разбира се, че има определени рискове при късната бременност. На по-късна възраст жените по-трудно забременяват, по-трудно износват, голяма част от тях и по-трудно раждат. Затова понякога твърде късната възраст може да бъде причина и за раждане с цезарово сечение.

Отново всичко е много индивидуално. Много е важен индивидуалният подход на лекаря към всяка жена и също така тя да има огромно доверие в своя акушер-гинеколог.

– Проф. Иво Кременски от Националната генетична лаборатория каза, че въпреки по-тежката бременност има намаление на вродените хромозомни заболявания. Има ли връзка това с по-късните раждания?
– Това е хубава новина. Ние работим с лабораторията на проф. Кременски. В резултат от няколко метода се стига до 95% предсказуемост на вродени дефекти в плода.

– Може ли една жена, още в началото на бременността си, да разбере, че има проблеми? Какви са симптомите?
– Обикновено по някакви клинични белези, ако има кървене или ако има болки. В ранна бременност, без някаква клиника, трудно може една жена да разбере, че има проблем, а такъв може да има. Точно заради това моят съвет към всички бременни жени е своевременно да потърсят услугите на женска консултация. Макар и в най-ранна бременност, квалифициран специалист акушер-гинеколог
да извърши ултразвуков преглед

И, разбира се, когато вече изберат своя акушер-гинеколог, най-добре е този, който ще следи цялата бременност да проведе и раждането накрая.

– Има ли препоръчителна възраст за раждане, при която абсолютно здрава жена може да избегне рискове по време на бременността си?
– Рискове винаги има. Препоръчително е жената да не пуши или поне да намали цигарите, да не употребява алкохол и най-важното – да избягва всякакви вибрации. По отношение на възрастта, хубаво е въпреки еманципацията жените да забременяват преди 33 или 34-годишна възраст. С напредване на възрастта рисковете нарастват за вродени и хромозомни заболявания. Говорим най-вече за синдром на Даун. Когато имаме добър контрол от страна на акушер-гинеколога, рискът се свежда до минимум.

– Различна ли е бременността след ин витро от тази при нормално зачеване?
– Да, различна е. Първо, голяма част от ин витро бременностите са многоплодни, т.е. имаме близнаци, понякога и триплодни бременности. Фактът, че жената е забременяла ин витро, означава, че не е могла да забременее по нормален начин, т.е. вече имаме някаква аномалия. Тези бременности след ин витро са в по-голямата си част рискови, изискват специално наблюдение и грижа. И затова на много места по света във водещи болници има отделения за рискови бременности след ин витро. Голяма част от тези бременности са много желани, изстрадани от двойките, така че това са важни неща.

Ин витро оплождането дава надежда на стотици семейства да имат свое дете, но този процес понякога е дълъг и мъчителен, съпроводен с разочарование и депресивни преживявания. Невъзможността едно семейство да има дете се отразява по различен начин на членовете му, а взаимоотношенията в двойката са подложени на изпитание. Психиката на жената, която има проблем със забременяването, е много ранима. Често пъти се появяват депресия, изолация, чувство за вина, страх от промяна на отношенията с партньора, усещане за непълнота и криза на женската индентичност.

Златина Тодорова: Страхувах се, че може никога да не стана майка

32-годишната Златина Тодорова от Бургас е щастлива майка на дъщеричка. За да се радва на своята рожба обаче, е минала по доста труден път – пътя на ин витрото. На 23 г. вече е завършила магистратура, работи и има сериозен мъж до себе си. Винаги е искала да има деца, затова и решават, че моментът е идеален и двамата са напълно готови и наясно с отговорностите да бъдат родители. „Днес бих се подложила отново на всичко, през което преминах, за да имаме дъщеря си”, казва Златина.

“3 опита ин витро. Процедурите правих във Варна, при д-р Кателия Александров. Започнахме със стимулация на яйчниците, която продължи 10 дни. Ижекциите си поставях сама всяка сутрин и вечер. Следяхме как се развиват фоликулите, след това направихме пункция на яйцеклетките, оплодиха ги и зачакахме да започнат да се развиват. Три дни след пункцията направихме трансфер на оплодените ембриони и започна голямото чакане – до теста за бременност трябваше да минат 14 дни. Това може би е най-трудният момент на ин витро процедурата – чакането. Тогава, когато знаеш, че нищо не зависи от теб, че специалистите са направили каквото е необходимо и остава само да гледаш как се мести стрелката на часовника и как се сменят дните в календара”, споделя за страданията си Златина.

“Ту летях в облаците, убедена, че опитът ще е успешен, ту изпадах в отчаяние, че нищо няма да стане. Постоянно се притеснявах нещо да не се обърка. Вглеждах се във всеки симптом, всяко усещане, всяко боцване тук и там. Беше ми много трудно психически. Ужасявах се, че тестът може да е отрицателен, че всичките ми надежди и мечти ще се разбият на малки парченца и ще трябва да започна всичко от начало. Страхувах се, че може никога да не забременея. Асистираната репродукция е върхът на медицинските постижения в областта на стерилитета. При положение че не мога да забременея по естествен път, ин витро оплождането е единственият ми шанс. Все се питах – ако и така не успея? Ще мога ли да живея без деца? Ще мога ли да осиновя? А съпругът ми? Той какво мисли? Това ме терзаеше постоянно. Това беше животът ми на този етап. Наложи се да мина през това 3 пъти в рамките на една година. Преди последния опит говорихме със съпруга ми какво ще правим в бъдеще, ако и този път не успеем. Единодушно решихме, че докато издържим психически, физически и финансово, ще продължаваме да опитваме. За отказване не можеше да става и дума. Вярата и надеждата ни бяха възнаградени и вече имаме дъщеря.”

Юлиана Петкова: Не пожелавам на никого кошмара на извънматочната бременност

35-годишната Юлиана е щастлива мама на малко сладко момченце. Професионално се занимава с маркетинг, а свободното си време обича да прекарва в разходки и пътувания. Малко преди да навърши 30 години, някак естествено се почувствала готова да има деца. Преди това била категорична, че времето не е подходящо за тази важна част от живота й. „Винаги съм смятала, че да си родител е изключително отговорно и затова тази стъпка трябва да се предприеме, когато си готов да поставиш детето и отглеждането му на първо място”, сигурна е младата майка.
Юлиана подава молба за одобрение от Фонда за асистирана репродукция скоро след втората извънматочна бременност.

“Процедурата направихме при д-р Персенска. Използвам възможността да благодаря на нея, на д-р Димова, при която родих, както и на всички акушерки и ембриолози, които работят дълго и неуморно, за да превърнат много дългочакащи двойки в щастливи родители. При мен процедурата протече много бързо, тъй като нямам други здравословни проблеми, свързани със забременяването, а и организмът ми понесе хормоналната стимулация много добре. След няколко дни инжекции с препарати, стимулиращи развитието на повече фоликули, последните бяха пунктирани и оплодени. Няколко дни след това ми върнаха две ембриончета, други замразихме. Всичко това отне по-малко от три седмици. През това време ходех на работа, не съм имала сериозен дискомфорт, единствено чувство за подуване и желание да си легна много рано вечер”, разказва Юлиана.

“Особено важно за времето, в което се извършват подготвителните и същинските процедури, е личното спокойствие на пациента. Може би това е една от най-трудните части при ин витрото. По време на стимулацията се чувствах много спокойна, притеснението дойде, когато стана време да направя тест и да видим резултата, както и да се потвърди, че бременността се развива добре. След това вече бях най-щастливият човек на света. Рационалното обяснение вероятно е, че е от промяната в хормоните, но често си мисля, че едновременното чувство на еуфория и спокойствие, което изпитвах, е било резултат на близостта с една малка невинна душичка”, споделя щастливата майка.
Съветът на Юлиана към жените, на които предстои ин витро, е да изберат клиника и доктор, на които да вярват. Да прочетат и да се информират по темата умерено и да се оставят в ръцете на специалистите, както и да се въоръжат със смелост, вяра, търпение и положителна енергия.

Подготви Люба МОМЧИЛОВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/45291