През миналата седмица медицинският персонал на софийската Спешна помощ отново излезе на протест. Причина за недоволството е разликата в увеличението на възнагражденията – чувствителен процент за работещите в администрацията за разлика от медицинските екипи. Оказа се, че скокът на заплатите за административните длъжности е 16,2%, като най-висок е за завеждащия архивохранилището – 35,4%. Увеличението за заемащия тази длъжност се оказва по-високо от това на старша сестра. С 300 лв. повече получават експертът по безопасни условия на труда и главният юрисконсулт.
Средното увеличение на възнагражденията за медицинския персонал е 9,2%, като лекарите с две специалности ще вземат 7% повече. Медиците непрекъснато получавали наказания, което намалявало заплатите им. Но, видите ли, шефът им не разбира защо недоволстват. Явно според него е нормално онези, които спасяват човешки живот, да вземат по-малко от тези, които са зад бюрото. Освен за пари този път медиците недоволстват и от грубото отношение на шефа д-р Георги Гелев, който ръководи центъра от 2002 г. „Д-р Гелев се отнася с нас абсолютно подигравателно, нарича ни цървули. Когато медиите се опитате да влезете в нещата, господин министърът му позволява да излезе в отпуска“, заявиха медици. Дали това е нормално отношение на шеф към подчинени, на лекар към лекари и сестри?
Този протест идва около 2 години след друга подобна проява на столичните спешни медици. Човек се пита
кой протест е по-искрен
– от 2014 или от 2016 г.?“
В началото на юни 2014 г. след фатален инцидент, когато млада жена почина, а пратената на място линейка бе без дефибрилатор, тогавашният здравен министър Таня Андреева предложи шефа на центъра и заместника му за уволнение. Според нея проблемът бе не само системен, но и въпрос на организация на работа в центъра, което е в правомощията на директора (ДУМА, бр. 120 от 29 май 2014 г.). Медиците от центъра протестираха дни наред – и срещу уволнението на шефа си, и заради назначението за вр.и.д. на тогавашния директор на Столичната РЗИ Александър Златанов. Тогава пред БНР д-р Драгослава Балова от Спешния център в София коментира така действията на колегите си в защита на директора: „Не е справедливо да се уволни д-р Гелев заради проблемите в системата. Ако дойде някой друг, ще има нужда от много време. Не е редно да наказват човек за проблеми, които са се трупали с години. Той пише писмо след писмо, в министерството са бездействали толкова години“ (БНР, 2 юни 2014 г.).
Междувременно се оказа, че за периода от 1 януари до 31 март 2013 г. възнаграждението на един от хигиенистите в центъра е 2062 лв., на охранител са начислени 2267 лв., д-р Гелев се разписал срещу общо 6253 лв., началникът на отдел „Медицински дейности“ д-р Ангел Ангелов – срещу 6460 лв., а главният счетоводител – срещу 7193 лв. За този период част от лекарите са получили между 965 и 1677 лв. (в. „Труд“, 2.6.2014 г.).
По онова време д-р Гелев бе в няколкомесечен отпуск по болест. На 1 юли 2014 г. трябваше да изтече болничният му, но бе удължен. В това време дойде служебният кабинет на Георги Близнашки. „След като свърши болничният на директора на столичната Спешна помощ д-р Георги Гелев, той може да се върне на работа“, съобщи служебният здравен министър д-р Мирослав Ненков и уточни, че му „предстои среща с д-р Гелев, който на практика не е отстранен“ (ДУМА, 13 август 2014 г., бр. 185).
Минало-заминало, добре забравено.
Забравен е и фактът, че първият закон, приет с пълно единодушие от 42-то Народно събрание, бе за криминализирането на насилието над медици. Той бе заменен от еуфорията, предизвикала „магнетичните“ слова на новия здравен министър Петър Москов, че
полицаи ще придружават линейки
в рискови райони. Дори в началото на декември 2014 г. Москов и тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков подписаха съвместна заповед, с която директорите на центровете за Спешна помощ и на областните дирекции на МВР се задължаваха „да предприемат колективни действия за локализиране на местата, където в периода 2013-2014 г. са констатирани прояви на насилие над спешни медици“. Близо 4 хил. спешни медици (98,49% от анкетираните) подкрепиха министъра и бяха „готови като щит да бранят Москов“. Пациентски организации го поздравиха за „смелостта да изрече това, което всички знаем от години“. Е,
авангардната идея не се случи
Не се случи и обещанието от 20 ноември 2014 г., че електронното здравеопазване и Спешната помощ са приоритетите на МЗ.
Това не попречи на Москов да обещае през март т.г. на всеки лекар в спешно приемно отделение по 1500 лв. върху заплатата, а на медицинска сестра – по 900 лв. отгоре!
Леле! Почти като Джордж Клуни в „Спешно отделение“. Като мехлем за ушите на изтерзания пациент бе шумно огласената информация, че Москов уволни диспечер за непрофесионално поведение. Линейката пристигнала след 14 мин., а докато лекарите пътували към мястото на инцидента, било прието второ обаждане, но като пристигнали, човекът починал. Май малцина си дават сметка, че нито лекари, нито линейки са по-силни от Смъртта! Но къде по-лесно е да уволниш диспечер, вместо шеф.
Още на 18 май 2015 г. ДУМА съобщи, че „Линейките в София не карали болни в частни болници“. Очевидно бяха необходими 7 месеца „разследване“, за да се установи през ноември м.г., че „забраняват на държавните линейки в София да карат пациенти с инсулти и инфаркти (не само това, а и с травми, и пр. – б.а. ДУМА) в частните болници. Това разпоредил здравният министър на среща с шефа на столичния Център за Спешна помощ д-р Георги Гелев“. Ех, пак д-р Гелев.
От началото на XХI в. има идея за
сливане на двата спешни центъра
на София-град и София-област, но предложението е обжалвано във ВАС. А когато проф. Радослав Гайдарски става министър, го отхвърля категорично като нецелесъобразно. Запознати твърдят, че идеята пак била на д-р Гелев, който от 1998 до 2002 г. е шеф на спешното в София-област, но тогава не бил обзет от подобни идеи.
На 2 септември 2015 г., въпреки острата съпротива на медиците, кабинетът одобри сливането на двата центъра в един, ръководен от д-р Гелев. Москов обеща от обединението да бъдат съкратени 50 щата от администрацията, а със спестените 520 хил. лв. годишно да бъдат увеличени заплатите на хората от обединения център. Обещани бяха 5 нови екипа в Божурище, Вакарел, община Мирково, сезонен екип в „Боровец“ и един за района на Ихтиман-Костенец-Самоков.
От сливането на двата софийски центъра гръмна нов скандал: линейките от Пирдоп изминават по близо 200 км, от Своге – около 130 км, от Елин Пелин – около 60 км, за да зареждат с гориво от конкретна бензиноколонка. Верен на себе си, министър Москов хвана бика за рогата и първо издаде заповед за последно предупреждение за уволнение на д-р Гелев заради недостатъчно упражнен контрол и второ – подготви наредба, с която Министерството на финансите да договаря горивата за всички 147 второстепенни разпоредители на средства в МЗ. За да бъдело всичко прозрачно.
От големите обещания за спешните медици не остана кой знае какво. Оказа се, че дори в Националната здравна карта те са забравени. В края на май т.г. спешните медици пратиха декларация, в която обявиха, че се присъединяват към недоволството на колегите си от „Пирогов“. „Пет месеца няма никакви опити за достигане на каквито и да било изисквания за дейността ни, заложени по стандарта за спешна медицина. Пет месеца безрезултатно очаквахме изпълнението на обещанията за повишаване на заплатите ни, но те са увеличени само в част от ЦСМП от 6 до 10%, а в почти всички 34 спешни отделения и в ЦСМП София получихме старите си заплати“, заключиха не без основания спешните медици…
Иначе упражненията на тема Бърза/Спешна помощ в последните 25 години са трудно изброими – от спешните портали до хеликоптерните площадки, с обещанията за ежегодно 20-процентно увеличение на заплатите до 2020 г., когато ще станат двойни. Какво? Всичко е възможно. Да не бъдем толкова черногледи.
Последното сериозно обновяване на автопарка на Спешната помощ в цялата страна бе през 2008-2009 г.
Източник:http://duma.bg/node/126664