Изключването на храните провокатори е част от лечението
Д-р Радислав Наков е председател на Асоциацията на младите гастроентеролози в България. Той е специализант и докторант по ганстроентерология. Работи в Университетска болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”. Докторантурата му е на тема “Проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания – болест на Крон и улцерозен колит”.
Усъвършенства се в диагностичната и терапевтична гастроинтестинална ендоскопия. Наскоро д-р Наков се завърна от лятно училище за млади гастроентеролози, което се организира всяка година в Прага (Чехия) от Европейската асоциация по гастроентерология. Ето и част от новостите, които д-р Наков сподели за читателите на в. “Доктор”.
– Д-р Наков, какво ви впечатли на лятното училище за гастроентеролози в Прага?
– В Прага се събрахме около 180 млади лекари – специализанти и докторанти по гастроентерология, вътрешни болести и гастроинтестинална хирургия от цяла Европа и Близкия изток. Оказа се, че начинът, по който лекуваме пациентите в големите клиники в България, е като в центровете в Германия, Испания, Великобритания. Единствено организацията ни е по-лоша – и пациентите, и лекарите го усещаме.
Много интересен за мен беше специален обучителен модул, посветен на това как чрез начина на хранене да помогнем на пациенти с функционални гастроинтестинални заболявания. А те се срещат често, засягат около 15% от българите, което е наистина много.
– Дайте пример за такова заболяване?
– Най-често от функционалните гастроинтестинални заболявания е синдромът на раздразненото дебело черво. Симптоматиката е подуване на корема, газове, болка, обща неразположеност, понякога запек, понякога диария, промяна във формата на изпражненията. Хората с тези симптоми се притесняват, че са болни от някакво заболяване или хронично възпалително заболяване. Ето защо те много често ходят по лекари и изследвания. Диагнозата се прави на базата на изключване на всички други възможни за това причини и на критерии, които наричаме “3 от 3”, свързани също със симптоматиката. Става въпрос за коремна болка и дискомфорт с давност от 6 до 3 месеца, плюс промяна в ритъма на дефекация – запек, диария или редуване на запек и диария, плюс промяна формата на изпражненията. При тези симптоми, като се изключат всички други тежки заболявания, поставяме диагноза синдром на раздразненото черво. Това е функционално състояние, защото за него няма органична причина.
– Все пак от какво се предизвиква?
– Най-често от стрес. Нервната система престава да регулира правилно червата, има нарушение по така наречената ос мозък – дебело черво.
Това на пръв поглед не е сериозно заболяване, не води до възпаления, нито до възможност да се развие рак, но пречи на ежедневието на пациентите и затормозява психиката им. Те не се успокояват, защото симптомите продължават.
– Има ли лечение?
– Даваме пробиотици с полезни за червата микроорганизми, даваме и спазмолитици – лекарства, които намаляват спастичната болка. Понякога предписваме и леки антидепресанти – дори на растителна основа като жълтия кантарион. При някои пациенти това работи, но при други – не. Доказано е, че качеството на живот на пациентите, на които лекарствата не помагат, е по-лошо, отколкото на хората с болест на Крон или с улцерозен колит. Защото имат проблеми ежедневно – подуване на корема, болки, разстройство и това не им позволява да си вършат работата. В последните години и лекари, и пациенти – ръка за ръка, търсят различни методи за повлияване на това състояние. Най-интересните от тях са три: хипноза, фекална трансплантация и диетични режими. Хипнозата е алтернативен метод, който дава нелоши резултати, тъй като премахва стреса.
Пациентите се успокояват, не мислят прекалено за проблемите си и симптомите изчезват. Синдромът на раздразненото черво най-често се проявява при млади, активни хора – обостря се при студенти, когато имат изпити, при журналисти, лекари и други професии с напрегната ежедневна работа.
Фекалната трансплантация е метод, който вече десетилетие се обсъжда в гастроентерологичните среди. В началото доста снизходително се тръгна към него, но той вече се доказа със сигурност като много добър метод за лечение на пациенти, инфектирани с бактерията костридиум дефициле. Сега много се работи по приложението му за синдром на раздразненото черво и за възпалителни чревни заболявания.
– Какво представлява фекалната трансплантация?
– Намира се качествена фекална маса от здрави донори. Това означава да не е инфектирана с вредни микроорганизми, което се проверява с микробиологично изследване. Донорът трябва също да е с нормален ритъм на дефекация. След това изпражненията се хомогенизират с физиологичен серум и се вкарват в промитите вече черва на пациента по един от изброените начини – ендоскопски чрез гастроскоп или чрез колоскоп, чрез назогастрална сонда и чрез капсули, които се гълтат и се разтварят в червата. Смята се, че за възникването на синдрома на раздразненото черво основна роля играе съставът на чревната флора. И когато дефектната чревна флора се замени с качествена, може да се подобри симптоматиката и качеството на живот на тези пациенти. Досегашните изследвания показват добри резултати, но са нужни още проучвания.
– Какъв хранителен режим се препоръчва при синдром на раздразненото черво?
– Напоследък много се дискутират една група храни със сложната абревиатура на английски FODMAP. F означава храни, които водят до ферментация. О са олигозахариди – въглехидрати с къса верига. D – дизахариди, каквато е например лактозата (млечната захар). М – монозахариди, каквито са глюкозата и особено фруктозата (плодовата захар). Р са полиоли, като например сорбитола (вид алкохоли, които също са сладки). Повечето от тези FODMAP-храни са въглехидрати и често непоносимост към тях води до синдром на раздразненото черво. В рамките на няколко часа от приема на този тип храни пациентите получават характерните симптоми – подуване на корема, разстройство, газове. Вече има големи проучвания, че с диета, при която се изключат FODMAP-храните, голяма част от пациентите с този синдром чувстват подобрение.
– Това е научната страна на въпроса. Къде е практическата?
– Човек трябва доста да се образова или да се консултира с диетолог кои са FODMAP-храни. Най-лесно е да се запомни, че трябва да се избягва млечната захар (лактозата), която се съдържа в прясното мляко и в продукти, които съдържат прясно мляко или мляко на прах. Съвсем малко лактоза има в киселото мляко, защото тя е ферментирала.
Когато има непоносимост към фруктоза (плодова захар), не трябва да се ядат сладки плодове като праскови, грозде, фурми, ябълки, които съдържат много фруктоза. Най-добре е пациентът да се посъветва за храненето си с диетолог и с гастроентерелог. Да вземе таблицата с всички FODMAP-храни и да види след консумация на кои от тях има оплаквания. Проблемът е, че в храните има много съставки и понякога не се знае от коя идват симптомите. Затова се правят допълнителни изследвания. Може да се направи водороден дихателен тест в някоя от университетските клиники по гастроентерология. С него се установява непоносимост към лактоза и към фруктоза. Изпива се храната провокатор и през интервали от време се издишва през мундщук, за да се види нивото на водорода в издишания въздух.
След като се установи, че пациентът има непоносимост към такъв тип храни, те се изключват от неговия диетичен режим. В ИСУЛ имаме клиника по метаболитни заболявания и хранене с много специалисти по диететика, с които работим. Освен това гастроентеролозите в нашата клиника много се интересуваме от правилното хранене при различни чревни заболявания, за да бъдем полезни на пациентите си. Храненето е от значение за всяко от гастроентерологичните заболявания. То не е лечение в истинския смисъл на думата, но подпомага лечението. А при пациенти със синдром на раздразненото черво може да бъде и терапия.
Мара КАЛЧЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/45168