У нас са регистрирани 11 иновативни лекарства за белодробен карцином и 7 за меланом
В София се проведе научна конференция „Персонализиран подход в диагностиката и лечението на рака на белия дроб и на меланома”. Преди откриването на конференцията стана ясен проблемът, че генетични и молекулярни изследвания на тумори, които са условие за иновативните таргетни терапии, се извършват само в Националната генетична лаборатория в „Майчин дом”. При това тези изследвания не се поемат от Здравната каса. Защо и как все пак в България се прилагат таргетните, персонализирани терапии разказва д-р Жасмина Коева – председател на Българската асоциация за персонализирана медицина.
– Д-р Коева, каква е основната цел на научната конференция?
-На този форум ще бъдат представени най-новите постижения на персонализирания подход към лечение рака на белия дроб и на меланома. Тази научна конференция е нашият принос да се справим на национално ниво с най-масовия убиец в онкологията – ракът на белия дроб. В Европа той убива над 300 души дневно. В САЩ над 170 000 души годишно заболяват и около 130 000 умират от белодробен карцином. Той е главната причина за смърт при мъжете в целия свят и нараства значително при жените. Повече хора умират от рак на белия дроб, отколкото от рак на дебелото черво, на гърдата и на простатата, взети заедно. У нас заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб при мъжете е по-висока от средната за Европа. В България ракът на белия дроб е 18% от всички случаи на рак при мъжете и 4% на случаите на рак при жените. Страната ни е на първо място в Европейския съюз по смъртност от злокачествени заболявания. Средно за една година в България се регистрират над 3000 смъртни случая от рак на белия дроб и само един от десет пациента мъже доживява до петата година.
През март 2016 г. Европейският алианс за персонализирана медицина публикува специален доклад за рака на белия дроб, че са необходими спешни мерки да се предотврати ненужната смърт на пациенти чрез подобрен достъп до иновативни методи на лечение и чрез по-добро сътрудничество между отделните медицински специалности. Европейският съюз може да играе важна роля за справяне с това заболяване, като изпрати препоръки до страните-членки за ранна диагностика на рака на белия дроб и улесняване на достъпа на иновативни лекарствени продукти, за да се премахнат аномалиите при реимбурсирането им от Здравната каса.
Обогатява се арсеналът от диагностични и лечебни методи, включително лекарства за таргетна терапия, които значително повишават медицинския резултат и качеството на живот на пациентите. За първи път има нотки на оптимизъм за лечението на тези две злокачествени заболявания – ракът на белия дроб и на кожата (меланома).
-Какво на практика представлява персонализираният подход към лечение рака на белия дроб и на меланома?
– При най-новите терапии медикаментът се прицелва само в болните ракови клетки и „не закача” здравите. Но първо трябва да се установи дали пациентът има генетична мутация на туморната тъкан, като се вземе материал от тумора и се направи генетичен анализ. Тогава ще е ясно и каква таргетна терапия да се приложи.
– Колко лекарства за таргетна терапия се използват в България?
– В момента в България има регистрирани 11 лекарствени продукта за таргетна терапия на рак на белия дроб и 7 за меланом. Други нови молекули са в различни фази на клинични изпитвания.
Основният проблем обаче не е в малкото регистрирани лекарства, а в липсата на ранна диагностика. 77% от случаите на рак на белия дроб са открити в трети и в четвърти стадий, когато вече има метастази в други органи. Затова петгодишната преживяемост на пациенти със злокачествени заболявания у нас е само 40,2%, а средната за Европа е 54%.
Източник:http://www.blitz.bg/article/45021