Трансплантацията на човешкото лице вече не принадлежи към сферата на научната фантастика. Повратна точка в историята на хирургията е първата трансплантация на лице, която е направена във Франция през 2005 г. на 46-годишната Изабел Диноар. Медицинската общност тогава е разединена, но трансплантации продължават и стават все по-успешни.
Патрик Хардисън
През 2001 г. Патрик влиза в горяща къща. При гасенето на пожара покрива на къщата пада върху лицето му. В течение на 15 години Хардисън претърпява над 70 присаждания на кожата, които се опитват да подхранят и малкото лице, което му е останало. Лекарите вземат тъкани от лицето на катастрофирал моторист.
Далас Уейн
Далас Уейн остава без уста, нос и очи, след като става жертва на пожар, предизвикан от късо съединение. Лицето му е тотално заличено и той не може да се храни и усеща миризми. В продължение на две години се храни от тръба и се учи да ходи без да вижда, когото обаче разбира за лицевите трансплантации започва да се консултира с лекари.
Изабел Диноар – първият човек с трансплантирано лице
Първата трансплантация на лице в световната история е направена в Амиен, Франция през 2005 г. на 46-годишната Изабел Диноар. Тя си трансплантира ново лице след като нейният лабрадор я напада , докато спи. Изабел поема голяма доза преспивателни и ан сутринат, когеато се събужда, установяява, че няма лица.
Оскар – първата цялостна трансплантация на лице
Ужасяващ инцидент при стрелба оставя испанеца Оскар без лице. Цели пет години той се бори с обезобразяването, но през 2010 г. кожата около устата му започва да расте, което прави невъзможно дишането и храненето му. Животът на Оскар се променя след срещата с доктор Джоан Барет, който му предлага пълна трансплантация на лице.
Ричард Норис
През 1997 година, 22-годишният Ричард Норис вече притежава собствено огнестрелно оръжие. В състояние на емоционална нестабилност той натиска спусъка. Родителите му обаче чуват изстрела и го откарват в болница. Той оцелява, но лицето му е обезобразено. Засрамен той живее като отшелник в продължение на 15 години, мести се в къща на върха на планината, далече от хората и огледалата.
Един ден майката на Ричард прочита в интернет, че недалече от града им работи лекар на име Едуардо Родригес, които специализира лицеви трансплантации. Въпреки рисковете Ричард се съгласява да се подложи на операцията. Докторът прави чудеса при реконструкцията на лицето на Ричард и той отново става красивия мъж, който е бил някога, отново говори и си възвръща увереността да живее сред обществото. –