Анна Илиева: Пациентите се жалват най-често от лекарски грешки

– Прави впечатление, че жалбите на пациенти в България са в пъти по-малко в сравнение с другите държави. Около 4000 годишно са официалните жалби. Това говори, че хората нямат вяра, че ще има някакъв резултат след жалбите им. Те са от всякакво естество, но най-често са за лекарски грешки и затова са отправени към Изпълнителната агенция “Медицински одит”. Хората са неудовлетворени от оказаната медицинска помощ, нарушени са им правата, има увреден или починал пациент.

Понякога още докато са в лечебното заведение пациентите или техни близки звънят на нашата асоциация, искат да знаят какви са им правата по информираното съгласие за диагностика и лечение, към какъв специалист да се обърнат или към кого и каква жалба да напишат. Те са объркани от многото институции и не знаят каква помощ може да им окаже Изпълнителната агенция “Медицински одит”, Районната здравноосигурителна каса и т.н. Често се обръщат към нас да извършим проверка на място: “Ама нали сте агенция на пациентите? Елате да ги проверите и накажете!”

В нашия сайт patient.bg на асоциацията дневно получаваме 4-5 жалби, включително и в почивните дни. Ако ги съберем, излизат повече от 1200 годишно. В много кратък срок нашите колеги ги разглеждат и отговарят адекватно, а не за месеци. Но разбира се, нямаме правомощия за “проверки” и “наказания”. Държавните институции не пораждат доверие и хората се обръщат към нашата асоциация или други пациентски организации. Имаме фрапиращи случаи – размотават пациента,

Иначе нямало веднага да започне операцията. Пациентът не знае към кой специалист да се обърне, на кого да се довери. Ето защо в БАЗП сме направили наша класация на доверени лекари в 30 специалности и улесняваме пациентите.

– Статистиката показва, че през 2015 г. неколкократно се е увеличила активността на пациентите точно по повод медицинските грешки. Пациентите имат много по-големи очаквания заради обявените реформи в здравеопазването, заради декларациите на министъра на здравеопазването, че целта е пациентът да оздравее, а не просто да бъде лекуван. Но в повечето лечебни заведения в България пациентът се възприема само като клинична пътека, която носи пари.

– Извършените проверки на сигналите просто възпроизвеждат медицинската документация в някакъв доклад. Снемат се безкритично обясненията на лекарите, не се прави никакъв анализ на казуса и не се установява какво точно не е изпълнено според медицинските стандарти от дежурните лекари. Най-често санкцията за лекарите е глоба от 100 до 600 лв., въпреки че има сериозно увреден пациент или понякога причиняване на смърт.

Пациентите обаче искат да бъдат  спрени правата на съответния лекар или да му бъде потърсена административна отговорност, за да се преустанови тази лоша практика, за да не пострадат и други болни.

– Според нас няма видим резултат. НЗОК не проверява качеството на медицинската помощ. Наредба за индикатори за качеството не е приета все още. Отпадна задължителната акредитация на лечебните заведения, няма протоколи за поведение, медицинската професия не се саморегулира, както е в страните от ЕС.

Най-често се дават констатации, оправдания, правят се показни акции, но няма интеграция между всички контролни институции.

Няма орган, който да мотивира изпълнителите на медицинска дейност да се усъвършенстват, за да подобрят качеството на работата си. Сами си отговорете колко от действащите над 30 000 български лекари имат международно признати сертификати за компетентност.

Докато не заработят ефективно етичните комисии на професионалните организации на медицинските специалисти, няма да се подобри качеството на медицинската помощ.

– Няма, въпреки че в последните години по света се увеличи търсенето на отговорност от изпълнителите на медицинска помощ. Смисълът на обезщетението е увреденият пациент да получи компенсация за претърпените болки и страдания или да продължи да се лекува. Последната ни информация от тези дни е за пациент, лекуван от хордом – вид доброкачествен тумор, който често рецидивира. Този пациент е опериран 9 пъти в България и сега търси лечение в чужбина, защото не може да се остави да бъде опериран безкрайно. Само че не е обезщетен за получените увреждания и му е невъзможно да поеме разходите за последващото си лечение.

В тази връзка в САЩ се изнесе информация, че 30% от извършените операции са излишни. Естествено, че вследствие на това пациентите получават увреждания. У нас да сте чули за такава статистика?!

– За медицинските специалисти у нас застраховката е между 20 000 и 50 000 лв. За сравнение във Франция застраховката на лекаря е 3 млн. евро. Лечебното заведение го застрахова за още 12 млн. евро, докато в България лечебното заведение го застрахова до 50 000 лв. Е, няма как с тази застраховка да бъдат заплатени обезщетения в размер от 200 000 до 500 000 лв., колкото вече се установиха в съдебната практика.

Другият проблем у нас е, че когато няма протокол за поведение на медицинския специалист, дори да е застрахован, застрахователят няма да му плати тази сума.

– Още от 2009 г. предлагам да се създаде Фонд за обезщетение на пациента в България по френски модел.

Всеки французин дава по 2 евро на година в този фонд, събират се 100 милиона и се обезщетяват 10 000 пациенти. Липсата на такъв фонд у нас поражда несигурност в системата.

Нещо повече – 56% от здравните услуги се заплащат лично от пациента. В другите държави най-много от джоба на пациента излизат 25% от парите за здравни услуги.

От 4 години сме неизменно на дъното в класацията за спазването на правата на пациентите в Европа. На 32-ро място сме, непосредствено след Албания. По-надолу няма как да стигнем.