„Е, струва ли си?“
Един пътник в самолета ме попита това след като беше хвърлил поглед в екрана на моя лаптоп и така разбра, че съм лекар. Той се чудеше дали да кандидатства или не и вече имаше много съмнения.
Въпреки, че той се подготвяше за своите кандидат-студентски изпити, въпросът му отекна в мен и аз съм сигурен, че и много други хора си задават същия въпрос. Аз съм си мислел за това много пъти докато съм учил, през всичките безсънни нощи, през които съм се подготвял за практическо упражнение по анатомия или докато си правя записки, чудейки се защо съм в болницата вече петнадесети час. До какъв отговор стигнах ли? Че зависи от това защо наистина го правиш.
Първо, не го правиш заради парите. Да бъдеш лекар не е толкова доходоносно, колкото си мислите, че е (дори и на Запад, за България – да не говорим). Освен това има много разходи и не всеки може да си позволи такова образование.
Много от хората, учещи медицина, прекарват своето време в подготовка за кандидатстване или за самото учене в университета, докато много от техните фейсбук- приятели вече имат деца, имат ипотеки, имат истински доходи, отиват на екскурзии със своите семейства, тъй като започват работа зад бюро още на двадесетгодишна възраст.
Не го правиш заради престиж или респект. Повярвайте ми, няма никакъв респект в това да прочистваш червата на пациент просто защото си на най-ниското ниво в болничната система като стажант или специализант, докато ти се карат постоянно, че не се справяш с нещата както трябва, или докато ти се припомня, че дори санитаря има по-важна роля от теб.
Разбира се, някой ден може хората да гледат и на теб като пример за подражание и да търсят твоето мнение и съвети, но този ден е твърде далече.
Не трябва да учиш в медицински университет заради родителите си или заради някой друг. Ако решението да учиш медицина, го е взел някой друг, или изживяваш чужда мечта, или го правиш заради родителите си, най-вероятно ще бъдеш нещастен. Също така ще научиш какво е да бъдеш изтощен през целия период на обучението.
Цялото обучение, а след това и дългите дежурства, които трябва да даваш, ще те изморяват до такава степен, че ще се чудиш как да си държиш очите отворени. Целия труд може да те накара да се сринеш. Това, което те кара да продължаваш и да не се предаваш, е изключителното желание да работиш и да се занимаваш точно с това.
Е, защо тогава да учиш в медицински университет? Заради пациентите, които ще имаш, и връзката между вас. Бялата престилка има онова специално умение да разкрива уязвимостта у хората.
Още в рамките на първите няколко минути, когато срещнеш някого, той вече може да е готов да разкаже за своите опасения, своите тревоги и да отправи апел към теб, като към човека, който трябва да го спаси от смъртта. Вярата на пациентите в теб е от изключителна важност.
Понякога може да ти бъде нужно изключително много време да заслужиш доверието на пациента. Но именно тази вяра и спокойствието на хората е нещото, което ги кара да водят своите близки хора и роднини именно при теб и да се връщат при теб година след година. Способността да се оправдае това доверие и възможността да споделяш най-интимните погледи и мисли върху живота, колкото и банално да звучи, е привилегия.
Искаш да учиш медицина, тъй като най-вероятно си от хората, които имат амбиции и им харесва да е трудно. Е, ще бъде трудно… по много очаквани и неочаквани начини. Не е толкова изненадващо, че на студентите по медицина им се налага да стоят будни по цяла нощ в продължение на седмица.
Също така това следване може да ви докара до избесняване и има дни, в които направо ще се разкъсвате отвътре. От друга страна е много трудно на лекаря, например, да съобщи на родителите на шест- месечно бебе, болно от болестта на Тей- Сакс, че няма да доживее своята пета година, или пък да съобщи на някого, че е ХИВ – позитивен.
И точно заради тези трудности на професията някак разбираш, че за да бъдеш лекар, трябва да бъдеш точно определен тип човек, за да искаш своеволно да се занимаваш с тази професия. В един момент разбираш, че можеш да се справяш с тази професия и дори, че го правиш с удоволствие.
И накрая, искаш да отидеш в медицински университет, защото не можеш да си представиш да се занимаваш с друга работа. Разбира се, да останеш буден цяла нощ, за да учиш цикълът на Кребс или да стоиш в една и съща поза в продължение на няколко часа,държейки и разглеждайки тежък крайник не са нещата, за които мечтаеш.
Но пък от друга страна да седиш зад бюро, зад някоя лабораторна маса, на някое тясно малко пространство, или пък да правиш нещо друго до края на дните си, ти се струва меко казано неприемливо. Разбираш, че те очаква трудна работа, дългогодишно обвързване с професията, че може да нямаш исканата заплата и не знаеш какво ще ти поднесе бъдещето, но живот без медицина за теб е някак си е… празен.
И така, за да отговоря на въпроса на пътника до мен, аз казвам: Да! Напълно! Не заради парите или престижа. Заради удоволствието, което изпитвам при срещата с нов пациент, макар и в 3 през нощта. Заради радостта, която изпитвам, когато говоря за любимата ми физиология с пациентите. Ако трябваше пак да направя избор, то той би бил същия.
Един млад лекар, щастлив от факта, че е избрал медицината за професия
Източник:http://medicalnews.bg/2016/05/08/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-1-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82/