Проф. Робърт Браун ще изнесе лекция за епигенетиката на рака по време на ICMS 2016 в София

Проф. Робърт Браун

ICMS 2016Проф. Робърт Браун е един от гост-лекторите в Международния конгрес по медицински науки – ICMS 2016 г., който ще се проведе за петнадесети пореден път между 12 и 15 май 2016 в Медицински университет – София

Проф. Робърт Браун даде специално интервю за ICMS и MedicalNews.bg относно научната си работа.

Бихте ли ни разказали повече за себе си?

Професор съм по транслационна онкология, началник на отдела за изследвания на рака и началник на сектора по епигенетика в Катедра по хирургия и онкология към Imperial College London.

Главен изследовател съм по програмата на Cancer Research UK, “Механизми на лекарствената резистентност и епигенетична регулация” и съвместен главен изследовател към Центъра за изследвания на рака на яйчника и Центъра за експериментални изследвания на рака CRUK/NIHR. Женен съм с две деца.

Можете ли да ни разкажете накратко за Вашите проучвания?

В своята работа се фокусирам основно върху епигенетиката, стратификацията на пациетите и лекарствената резистентност. Идентифицирам и оценявам ролята на ДНК-метилирането като епигенетичен биомаркер за риска от развитие на рак, прогнозата и изхода от лечението.

С екипът ми изучаваме начините, по които туморите придобиват резистентност към химиотерапията, както и подходът за подобряване на лечението чрез преодоляване на медикаментозната резистентност. Също така, разработваме съединения, чрез които епигенетичният сайлънсинг може да претърпи обратно развитие и използва анализи на молекулните биомаркери, за да подпомогне предклиничното разработване и клиничната употреба на тези съединения.

Последните ми интереси включват ефекта на вещества от околната среда върху епигенома, както и дали системните подходи в онкологията могат да се използват за проследяване и стратифициране на пациентите по време на дългия път на лечение на рака.

Коя в най-вълнуващата част от Вашите изследвания?

Откриването на нови механизми, които са директно свързани с човешкото здраве. Да виждаш как базисните изследвания се превръщат в клинични проучвания. Работата с младите изследователи и студентите.

Кое Ви привлече към биомедицинската наука?

Прецизността на генетиката при предоставяне на хипотези, отнасящи се към подлежащите механизми. Освен това и сложността на развитието и епигенетиката.

Защо избрахте кариерата на изследовател?

Най-напред заради гъвкавостта и удоволствието от работата в екип, който работи върху реални предизвикателства пред човешкото здраве. Също така и поради желанието ми да се уча.

Как изглежда един обикновен ден на изследователя?

Едно време, всичко се базираше на лабораторния анализ, при който всеки ден беше различен. Сега работата ти е да ръководиш екип от изследователи и отдел, седиш пред компютър, подписвайки документи и стипендии, имаш срещи и (най-интересната част) – анализираш данни.

Кой е най-запомнящият се момент от Вашия изследователски опит?

Когато осъзнахме, че първоначалната ни хипотеза по отношение на рецесивните механизми на лекарствена резистентност е погрешна, както и фактът, че данните ни показваха по-важен и приложим механизъм на лекарствена резистентност, по който работим през последните 20 години.

Какъв е Вашият съвет към младите учени, които са поели по Вашия път на професионално развитие?

Бъдете постоянни, устойчиви на критика, вярвайте на фактите, свикнете с отхвърлянето и работете с хора, с които работата е удоволствие.

Кое според Вас са най-важните качества, които един учен трябва да притежава?

Честност и упоритост.

За проф. Браун

Висше образование:

1974-78 Университет на Единбург, Единбург.

BSc (Биологически науки), Honours Генетика.

Изследователски стаж:

1978-81 MRC Сектор Радиобиология, Харуел, Оксън.

Ph.D. “Природа на мутантите, индуцирани от йонизиращата радиация в клетъчни култури от хамстер.” Научен ръководител: Д-р Дж. Такър.

Предишни заемани позиции:

1981-84 Институт за клетъчна и туморна биология, Немски център за изследвания на рака, Хайделберг, Германия.

Разработване и използване на космидни вектори за изолирането на гени на бозайници. Идентифициране и изолиране на онкогени.

Ръководител на групата: професор Г. Шюц.

1984-87 Институт за изследвания на рака Beatson, Глазгоу.

Изследовател към програмата на CRC.

Използване на космидни и ретровирусни вектори за изолиране на гени. Изолиране и характеризиране на човешки онкогени. Ръководител на групата: Д-р Н. Уилки.

1987-1999 Ръководител на екип, Катедра Медицинска онкология, Университет на Глазгоу

1999-2007 Професор по терапевтика на рака към университета на Глазгоу

Директор на лабораторния анализ, Център по онкология и приложна фармакология, Университет на Глазгоу

Женен, с две деца.

Източник:http://medicalnews.bg/2016/05/07/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0/

Leave a Reply