След сделката на „Аджъбадем“ за „Токуда“ и „Сити Клиник“ основен приоритет остава качеството, казва съоснователят и изпълнителен директор на „Сити Клиник“
Илиан Григоров има 14-годишен опит в инвестиции и финансово консултиране. Ръководил е офиса на “Бедминстър Кепитал” (с предишно име “Сорос Инвестмънт Кепитал”) в България в продължение на 8 г.
Заемал е директорски позиции в “Евроком кабел”, “Диджитал Сити медиа” (Хърватия), “Голдън пейджис”, “Юнайтед медикал” и “Юнайтед здравно осигуряване”. Работил е в KPMG-България, и “BDO Corporate Finance” в Холандия. Завършил е УНСС и има магистърска степен по “Международни финанси” от Университета в Амстердам, Холандия. Магистър е и по здравна администрация от Университета на Минесота, САЩ. Специализирал е в някои от най-известните болници в света като “Масачузетс дженерал хоспитал”, “Джонс Хопкинс хоспитал”, “Кливланд клиник”, в “Харвард”, “Бъркли” и др.
– Г-н Григоров, тези дни бе обявена най-голямата сделка за придобиване на лечебни заведения у нас – от турската група “Аджъбадем”, която купува “Токуда” и се слива със “Сити Клиник”. Какво следва за двете болници и кой поема управлението?
– Рано е да говорим как ще бъде управлението, все още не стои на дневен ред този въпрос. Дружеството е в процес на регистрация, сделката е в процес на приключване. Става дума за общо 11 дружества, тъй като са включени и аптеки, център за клинични проучвания и т.н. Вероятно ще протече някаква рационализация, но е рано да се каже. И двете дружества имат холдингови дружества, които притежават активите. Има качествени хора във всяко от тях, има фантастични лекари – целта е да съхраним и да развиваме това, което имаме, а не да има сътресения по отношение на сливания, преобразувания и т.н. Освен това във всяка от холдинговите групи има лицензоносители и на дейност, които трябва да се съхранят. Най-малкото защото са партньори на НЗОК.
– Означава ли това, че не може да се очакват промени до края на годината – договорите с касата се подписват за 1 г.?
– Това е сравнително скоро, така че едва ли може да се очакват значителни промени. Договарянето с НЗОК ще се осъществява нормално, както и досега.
– Какво може да очакват пациентите?
– Надявам се, че няма да настъпят отрицателни промени – като достъп до лечебните заведения, грижа. В никакъв случай те не трябва да очакват, че нещо лошо ще се случи по отношение на тези неща.
– В каква посока ще се развива новото лечебно заведение “Аджъбадем-Сити Клиник”?
– Бъдещите планове са свързани с капитализиране на това, което вече съществува като лечебни заведения в новото дружество. И “Сити Клиник”, и “Токуда” са групи, известни с качеството си, така че в бъдеще основният приоритет остава високото ниво на лечение и достъп до най-модерните технологии. “Сити клиник” е единствената болница в София, акредитирана по “Джойнт къмишън интернешънал” (JCI), а “Токуда” е във финална фаза на такава акредитация, доколкото зная. От друга страна, “Аджъбадем” е безспорен лидер в качеството здравните грижи – тя има най-голям брой акредитирани лечебни заведения в Турция. Тя пък е една от страните с най-много акредитирани лечебни заведения – имат над 50 акредитирани по JCI от общо 400 в целия свят.
– От страна на “Аджъбадем” има ли вече изразени намерения за бъдещото развитие на новото лечебно заведение?
– Това, което се случва, е в резултат на признание, че ние правим нещо доста добре. Бъдещето ще бъде на база съхранение и развитие на това, което правим, и допълване и с възможностите на групата на “Аджъбадем”. Те са достатъчно големи, за да имат много разширено портфолио на клинична дейност, включително на субспециализация в области, за които България е малка. Просто пазарът ни със 7 млн. души е твърде ограничен.
Всичко това включва и разширяване на достъпа на българския пациент до всички видове медицинска услуга на база синергия с “Аджъбадем”.
– Имате предвид улеснен достъп на български пациенти до болници извън страната?
– Категорично, става дума за интегриране и на информационните системи, и за допълване по отношение на клиничната дейност. Само един пример: неща като гама-нож и кибернож в България все още не съществуват, роботизираната хирургия е сравнително нова област тук, а “Аджъбадем” имат опит вече около 10 г. Те имат първо поколение роботизирани хирурзи – развили са такива области, тъй като пазарът им е огромен.
– Очаквате ли и движение в другата посока – пациенти от чужбина да се насочват към лечебното заведение тук?
– И в момента имаме доста пациенти чужденци, и към “Сити Клиник”, и към “Токуда”. Ние традиционно силно работим с пациенти от Северна Африка, Близкия изток, Украйна, Русия. Амбицията е да разширяваме достъпа на пациенти отвън към нашите лечебни заведения. България е една от страните в Източна Европа с най-добре структурирана здравна система.
– Управляващите здравеопазването говорят за нужда от преструктуриране и реформа. Как го виждате от позицията на болничен мениджър със значителен опит?
– Това, което прави Министерството на здравеопазването, посоката на реформата, е изключително положителна. Не само министър Москов, но и всички наблюдатели от ЕС и Световната банка набелязват точно определени слабости на българското здравеопазване. Те са свързани със силното фрагментиране на пазара, с изместването на доболничната помощ от болничната и диспропорционалното лечение в болнична среда у нас, както и ниското качество на здравната услуга. Тези проблеми са на фокус в реформата и следваше да се случат преди години. Добрата новина е, че самата здравна система е доста добре развита, по-добре структурирана от тези в Румъния, Полша, Чехия. От структурна гледна точка нашата система е изключително добре организирана и вече над 15 г. работи сравнително добре. Институцията на НЗОК и движението на финансови средства в здравното осигуряване са изключително добре регламентирани и това позволява много добър баланс между частни и държавни лечебни заведения – той е подобен по-скоро на страни като Германия и Франция, отколкото на Източна Европа. България има 40% здравни услуги, предоставяни от частни лечебни заведения.
– Очаквате ли реално ограничаване на болничната помощ и разширяване на извънболничната?
– Швейцария има 800 000 хоспитализации, а България – 2,5 млн. Със сигурност ние не плащаме по-малко от Швейцария, а може би и повече, и не лекуваме по-добре от тях. Очевидно е, че нещата структурно се развиват по различен начин – много повече дейности там се предоставят амбулаторно, отколкото в болнична среда. У нас хората влизат в болница дори за изследване на скенер или колоноскопия.
– От гледна точка на фрагментацията ще има ли още подобни сливания, както на “Токуда” със “Сити Клиник”?
– Логично е да се случват подобни сливания. По този начин се е развил пазарът в Турция и в Западна Европа. Либерализацията в настоящия й вид престава да бъде факт в момента, в който се издават удостоверения за необходимост и уместност на услуги и се намалява издаването на лицензи.
– Да разбираме, че бъдещето е на големите лечебни заведения, които осигуряват комплексност, така ли?
– Бъдещето е на лечебните заведения, които предоставят качество на медицинската услуга. Предпоставките да осигуряваш качество са по-големи, когато имаш комплексност на услугата.
– Какво ще стане със структурите, които се дублират в “Токуда” и “Сити клиник” след сливането?
– Те се дублират дотолкова, доколкото в лицензите за дейност на двете болници има едни и същи дейности. Важното е, че всяка болница си има място на пазара, дори териториално покрива различни части на София и различни райони. Освен това и двете са с национално значение, а всяка от двете си има области на субспециализация – аортният център на доц. Иво Петров например изключително се е специализирал в аортни аневризми. Според мен и двете лечебни заведения имат място на пазара в национален мащаб независимо от привидното дублиране на дейности. Чисто структурно не очаквам големи промени.
– Приоритет ли ще бъде изнасянето на амбулаторни практики в отдалечени райони за новото лечебно заведение?
– “Токуда” и “Сити клиник” са водещи доставчици на амбулаторна дейност у нас, осигуряват пълния набор от консултативна дейност и образна диагностика. Както и досега, това ще бъде изключителен фокус в развитието на групата. Досега у нас са създавани предимно неинтегрирани лечебни заведения, фокусирани върху определени услуги, а това е много трудно и от медицинска, и от бизнес гледна точка. Занапред ще им става все по-трудно. При нас фокусът винаги е бил интегрирана медицинска услуга.
– Какво още липсва на здравната система, за да стане гъвкава и да отговаря на потребностите? Финансово ли е?
– Финансово не бих казал, че изоставаме, тъй като България изразходва между 7,5 и 8% от БВП агрегирано – чрез здравноосигурителни или кешови плащания, за здравеопазване. Това прави здравеопазването най-значимия отрасъл в българската икономика, в който има достатъчно финансов ресурс. За съжаление, той е сравнително фрагментиран и се разходва често за некачествена услуга. Много скъпо е да осигуряваш повечето услуги в болничната помощ – за диагностика например трябва да осигуряваш 24-часов режим на работа, 3-сменен режим за медицинския екип, лекарства и др. Пациентът може да дойде за 2-3 часа и да се прибере у дома. Изместването на диагностиката и част от лечението в амбулаторна среда е изключително целесъобразно и колкото по-скоро стане, толкова по-добре за всички.
– Може би сте сред малцината, според които 8% здравна вноска е достатъчна за добро здравеопазване у нас?
– С парите, които се изразходват като цяло, може да бъде предоставена качествена здравна услуга у нас. Самият факт, че постоянно се регистрират нови лечебни заведения в последните години, означава, че има икономически стимули в системата, и това води до развитие на отрасъла. Това предполага, че има достатъчно ликвидност.
– Мит ли е, че липсва частното осигуряване?
– Частните здравни застрахователни дружества по-скоро ги няма на пазара, тъй като 30 или 40 млн. лв., изразходвани от тях годишно, са пренебрежимо малко на фона на общите разходи от 7-8 млрд. лв. От друга страна обаче, има голям ресурс, който хората си плащат в брой. Публичното финансиране у нас е сравнително малко – в България то е към 50-60% и страната ни е някъде по средата между Англия с 80% публично финансиране и страни като Индия, където практически няма такова. Въпреки това публичното финансиране е достатъчно голямо и се изразходва по прозрачен начин чрез договарянето с НЗОК. Много по-голяма нужда имаме от промяна на доставчиците на медицинска услуга, отколкото на финансирането.
Източник:https://www.24chasa.bg/Article/5467727